Решение № 1695 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2013 г.

Решение № 1695 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол против решение № 686/4.02.2013 г. по адм. дело № 8223/2012 г. Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-16-315/3.08.2012 г. на същия административен орган, с която на Жори Пантелеев Станков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, тъй като заповедта е издадена при спазване на процесуалните изисквания на закона и след установяване на допуснатите от служителя дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административните актове да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Крайният извод на Административен съд София - град за отмяна на оспорената заповед се споделя от настоящата инстанция, но по съображения, които не съвпадат с възприетото от първостепенния съд. Правилно съдът приема, че заповед № РД - 16-315/3.08.2012 г. на началника на Дирекция за национален строителен е издадена от компетентен орган - съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, началникът на дирекцията издава актове за прекратяване на служебните правоотношения със служителите. Изводите на първоинстанционния съд за съществени нарушения на административнопроизводствените правила обаче са направени при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с доказателствата. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. В случая тези изисквания са изпълнени. На 17.07.2012 г. Станков представя писмени обяснения, а на 23.07.2012 г. е изслушан от дисциплинарно наказващия орган (протокол от последната дата). В писмените и устни обяснения служителят излага причините, поради които в назначената от него държавна приемателна комисия за въвеждането в експлоатация на строеж "Фотоволтаична електрическа централа Макреш - 7 и склад", с. Макреш, обл. Видин не са включени представители на РЗИ и на РИОСВ, както и за причините, поради които акт обр. 15 не е подписан от представител на "ЧЕЗ разпределение България" АД. В подкрепа на извода за спазване на нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е и изложеното от Станков, който в жалбата си изрично твърди, че е представил писмени и е дал устни обяснения пред дисциплинарно наказващия орган, както и обстоятелството, че в заповедта за налагане на наказание обясненията на служителя са цитирани и обсъдени. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и изводите на Административен съд София - град в обратния смисъл са незаконосъобразни и не са подкрепят от събраните доказателства. В нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства са и изводите на съда, че от страна на Станков не са допуснати дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. По делото е установено, че разрешението за ползване № ДК-07-Вд-41/28.06.2012 г. на строеж "Фотоволтаична електрическа централа Макреш - 7 и склад", с. Макреш, обл. Видин е издадено след като в нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗУТ в състава на назначената от Станков Държавна приемателна комисия за обекта (заповед № ДК -08-ВД-37/21.06.2012 г.) не са включени представители на РЗИ и на РИОСВ, както и без акт обр. 15 да е подписан от представител на "ЧЕЗ разпределение България" АД като възложител. Допуснатите нарушения се установяват от доклад вх. № СЧР-1936-11-662/3.07.2012 г. на заместник - началника на ДНСК, а и фактически се признават от служителя Станков, който със заповед № ДК-07-Вд-47/29.06.2012 г. оттегля издаденото разрешение за ползване именно поради изброените по-горе нарушения, които препятстват установяване на годността на обекта за експлоатация. Поради това правилно от страна на дисциплинарно наказващия орган е преценено, че поведението на Станков относно назначаването на Държавна приемателна комисия и при издаването на разрешението за ползване представлява неизпълнение на т. 5.1 и т. 5.5 от длъжностната характеристика, които задължават служителя като началник на Регионален отдел Национален строителен контрол - Видин да контролира и да отговаря за дейността на отдела при упражняване на държавния контрол по строителството, въвеждането в експлоатация и съответствието на изискванията към строежите и да издава актове съобразно правомощията си като организира последващия контрол и следи точността на изпълнение. Ето защо като приема обратното и достига до заключение, че от страна на Станков не е допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл съставът на Административен съд София - град постановява решение, което в тази част не кореспондира със закона и събраните доказателства. Посочените по-горе пороци на съдебния акт в случая не обосновават извод за неговата отмяна, тъй като при издаване на заповедта за налагане на наказание са допуснати други съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, водещи до отмяна на административния акт и обосноваващи крайният извод на първоинстанционния съд, който се споделя и от настоящия състав. Правилно първоинстанционният съд приема, че цитираната заповед не отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно цитирания текст освен датата, имената и длъжността на издателя и на наказания държавен служител, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на извършеното нарушение, конкретизирано по време и място, обстоятелствата, при които е допуснато, служебните задължения, които са виновно нарушени и правното основание за налагането на наказанието (чл. 97, ал. 1, т. 4, 5 и т. 7 от ЗДСл). По същество това са мотивите на административния орган, послужили като основание за дисциплинарното санкциониране на служителя. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено в какво се изразява нарушението на чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и с кои свои действия или бездействия служителят е уронил престижа на службата и е допуснал нарушение на разпоредбата, според която при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба, както и на т. 5.16 от длъжностната характеристика, задължаваща служителя да съблюдава спазването на етичните норми, обществения престиж и да пази доброто име на дирекцията. В случая действия и бездействия, извършени от Станков в нарушение на цитираните етични правила и норми и такива, уронващи престижа на службата не са описани, а с това заповедта в тази част е фактически без мотиви, което е съществен недостатък на формата на постановения акт и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Посочените формални нарушения водят и до нарушение на материалния закон, тъй като служителят е санкциониран за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, каквото по делото не е установено. Допуснатото от служителя неизпълнение на служебните задължения не представлява същевременно и нарушение на чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а конкретни действия и бездействия, водещи до уронване на престижа на службата от страна на Станков не са установени. След като не е установено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл наложеното дисциплинарно наказание за двете, констатирани от административния орган дисциплинарни нарушения, е неправилно определено, тъй като не съответства не тежестта на извършеното от служителя. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че наложените на служителя предходни дисциплинарни наказания "отлагане на повишението в ранг с една година" и "понижение в по-долен ранг за една година", послужили като аргумент за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция са отменени от съда с влезли в сила решения по адм. дело № 7896/2012 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение на ВАС по адм. дело № 960/2013 г. и по адм. дело № 7897/2012 г. на Административен съд София- град, влязло в сила с решение на ВАС по адм. дело № 959/2013 г. При тези данни определеното със заповедта най-тежко дисциплинарно наказание е наложено в противоречие с изискванията на чл. 91, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДСл, тъй като не съответства както на тежестта на нарушенията, така и на цялостното служебно поведение на държавния служител. Следователно налице е още едно нарушение на материалния закон - основание за отмяна на административния акт. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,