Решение № 10161 от 10.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по касационна жалба на Е. Венков и М. Иванова, подадена чрез пълномощник адвокат А. Тодорова. Жалбата е против решение 1786 от 18.03.2022 г., постановено по административно дело 5749/2021 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата им срещу заповед РЛН21-РД48-5/20.05.2021 г., издадена от кмета на район "Люлин" - Столична община, с която е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк] [адрес]. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като изложинетие оплаквания по съществото си са за нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът кметът на район "Люлин" Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Николов, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да отхвърли същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна= Предмет на оспорване пред административния съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, е била заповед РЛН21-РД48-5/20.05.2021 г., издадена от кмета на Столична община район "Люлин". С нея на основание чл. 65, ал.1 и ал. 2 от ЗОС и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в град София, [жк] [адрес] от Е. Венков и М. Иванова, които го държали без правно основание. Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 59 от АПК писмена форма и при изложени мотиви. Установено е от административния съд, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че не е налице нарушение на чл. 34 от АПК, тъй като с писма от 09.03.2021г. и 19.04.2021г. на кмета на Столична община, район Люлин , връчени по реда на чл.18а, ал. 10 от АПК Е. Венков и М. Иванова са поканени доброволно да освободят имота, като в противен случай ще бъде пристъпено към принудителното му изземване по реда на чл. 65 от ЗОС. На следващо място административния съд е анализирал разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, съгласно която общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Първоинстанционният съд е установил, че недвижимият имот, обект на изземването, е общинска собственост, който се държи без правно основание от Е. Венков и М. Иванова. Съдът е приел, че М. Иванова не е заявила конкретно правно основание въз основа на което ползва жилището. Съдът е приел за иррелавнтни сочените обстоятелства, че имота се ползвал по предназначение и че същата отговаря на изискванията на чл. 5 от НРУУРОЖТСО. На следващо място административния съд е приел, че дори Е. Венков и М. Иванова да са регистрирани на адреса, това би могло да е правомерно при наличие на договор за наем между Е. Венков и М. Иванова и Столична община, район Люлин , какъвто е установено, че няма. Въз основа на което съдът е приел, че са налице и трите кумулативно свързани предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. За неоснователен е приет доводът на жалбоподателите за липса на идентичност на имота, описан в решение на СГС и по заповед за изземване. Обжалваното решение е правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователен е доводът на касационните жалбоподатели за допуснато нарушение на чл. 18а от АПК. С разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК е регламентирано, че когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. А с разпоредбата на чл. 18а, ал. 10 от АПК е предвидено, че когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. В настоящия случай от данните по делото се установява, че с писмо изх. РЛН21-ГР94-1133/09.03.2021г. /л. 72 от делото/ адресирано до живущите в [жк], [адрес], кметът на район Люлин СО, е уведомил живущите лица за влязъл в сила съдебен акт и че кани същите в двуседмичен срок да предадат ключовете на жилището, както и доброволно да изнесат движимите си вещи. В противен случай е указано, че ще бъде образувано административно производство по чл.65 от ЗОС. На живущите е предоставена възможност да представят възражения и доказателства. Същото е получено лично от М. Иванова на 11.03.2021 година. С писмо изх. РЛН21-ГР94-1798/19.04.2021г. /л. 71 от делото/ адресирано до Е. Венков, кметът на район Люлин - СО, е уведомил същия за влязъл в сила съдебен акт и че в двуседмичен срок, следва да предаде ключовете на жилището, както и доброволно да изнесе движимите си вещи. В противен случай е указано, че ще бъде образувано административно производство по чл.65 от ЗОС. Направено е отбелязване, че писмото е оставено на входната врата пред свидетел. Съставен е констативен протокол /л.70 от делото/ от Отдел Общинска собственост при Столична община Район Люлин на 20.04.2021г., от който е видно, че е извършена проверка на адрес [адрес] в [жк] с цел връчване на горепосоченото писмо, но Венков не е бил намерен на адреса. Писмото е оставено на входната врата на ап. [номер] пред свидетел съсед. На основание чл.18а, ал. 10 от АПК е съставен протокол за обявяване на съобщения за предприемане на действия по принудително освобождаване на имота по административен ред чрез поставяне на таблото за обяви в сградата на Столична община Район Люлин /л.69 от делото/ от 20.04.2021г., с което се уведомява Е. Венков за писмо изх. РЛН21-ГР94-1798/19.04.2021г. на кмета на район Люлин , СО. На 18.05.2021 г. е съставен констативен протокол от Отдел Общинска собственост при Столична община Район Люлин /л.66 от делото/ за извършена проверка на обект [адрес] в [жк], от която е установено че М.Иванова, обитава общинския имот, което обстоятелство е потвърдено от живеещите от входа. Въз основа на което е последвало производство по реда на чл. 65 от ЗОС и е издадена заповед РЛН21-РД48-5/20.05.2021г. на кмета на район Люлин СО. Същата е връчена на 25.05.2021г. на Л. Иванов син на М. Иванова. С Констативен протокол от 25.05.2021г. съставен от отдел Общинска собственост при Столична община район Люлин /л.63 от делото/ е посетен адрес [адрес] в [жк] с цел връчване на горепосочената заповед, но адресата на заповедта не е бил открит, въз основа на което заповедта е била залепена на входната врата на [адрес]. Последвало е на основание чл.18а, ал. 10 от АПК съставяне на протокол за обявяване на съобщения за предприемане на действия по принудително освобождаване на имота по административен ред чрез поставяне на таблото за обяви в сградата на Столична община Район Люлин /л.62 от делото/ от 25.05.2021г., с което се уведомява Е. Венков за писмо изх. РЛН21-РД48-5/20.05.2021г. на кмета на район Люлин , СО. Въз основа на така установеното, административният орган законосъобразно е изпълнил процедурата, регламентирана в разпоредбите на чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 АПК, като е извършено съобщаването за доброволно освобождаване на недвижимия имот, както и съобщаването на обжалвания административен акт на Е. Венков, извършено чрез залепяне на уведомление на вратата на посочения адрес и на таблото за обяви в сградата на Столична община Район Люлин . Следователно страната се счита за редовно уведомена предвид законовата презумпция, съгласно която документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Законоустановеният срок за получаване на заповедта, изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК, е изтекъл на 01.06.2021 година. При тези констатации настоящият състав приема, че правилно административният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованото лице за започване на административното производство по издаване на административния акт, като съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК му е осигурил възможност да се запознае със събраните доказателства и да изрази становището си по тях и по предявените искания, както и да заяви писмените си искания и възражения, с цел изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства /чл. 35 от АПК/. На следващо място разпоредбите на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК, на които се е позовават касационните жалбоподатели, са отменени с ДВ, бр. 15 от 2021 г. (в сила от 22.02.2021г.). Към момента на започване на административното производство, издаване на обжалвания административен акт, както и при постановяване на решението, те не са част от действащото право. Затова не следва да се разглеждат доводите за нарушения на несъществуващи разпоредби. Неоснователен е доводът на касационните жалбоподатели за липса на кумулативнтите изисквания по чл. 65, ал.1 от ЗОС. По силата на тази разпоредба, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, общински имот, който се владее или държи без основание и не се използва по предназначение се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно Административен съд София-град е приел, че за упражняване на законовото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без основание. Собствеността върху имота предмет на оспорената заповед за изземване не се оспорва и е безспорно доказана с представения по делото акт за частна общинска собственост 8833/16.06.2014 г. и Решение 1970/11.03.2020 г. постановено по гр. дело 11488 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд. Установено е, че жилището се държи без правно основание. По делото не е представен договор за наем, сключен между общината и касаторите. Правилно административният съд е приел за ирелевантено обстоятелството, че имота се ползва по предназначение. Ирелевантено е и твърдението, че касаторите отговарят на изискванията на чл. 5 от НРУУРОЖТСЖ, тъй като същите изначално не са били настанени в недвижимия имот, собственост на общината. По изложените мотиви обжалваното решение е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Настоящият съдебен състав, приема че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв., определено според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,