Решение № 6000 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 929/2014 г.

Решение № 6000 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 929/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. София, против решение № 6758 от 6.11.2013 г. по адм. дело № 4756 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № РО - 224/18.04.2013 г. и преписката е върната за възлагане изготвянето на ново разпореждане съобразено дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 54а КСО. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО във вр. с чл. 15, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ТЗ (Търговски закон) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Марин Стоянов Ангелов от гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-224 от 18.03.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. София (Столично управление "Социално осигуряване") и потвърденото с него разпореждане № 214-00-8717-5 от 23.01.2013 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, с което на Марин Стоянов Ангелов от гр. София е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви, че не е упражнявал трудова дейност по договор за управление и контрол на търговско дружество и не е подлежал на осигуряване за безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването на 18.10.2012 г. За да уважи жалбата, Административен съд София - град незаконосъобразно е приел, че след като осигурителните вноски за фонд "Безработица" са внесени, то това значи, че лицето е било осигурено за този риск, без оглед дали е било налице правно основание за внасянето им. За жалбоподателя Ангелов, независимо дали е подлежал на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 или по ал. 3, т. 5, са били внесени осигурителни вноски във фонд "Безработица", което значи, че е бил осигурен и за този риск. Така постановеното решение е в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 54а, ал. 1 във вр. с чл. 4 от КСО. Неправилно съдът е конституирал като заинтересована страна "НЕК" ЕАД, гр. София, чиито права или законни интереси не са засегнати от оспорените актове за отказ за изплащане на парично обезщетение за безработица на физическото лице. Държавното обществено осигуряване е форма на организирана материална защита на упражняващите трудова дейност лица (чл. 2, ал. 2 от КСО). В чл. 4 от КСО са регулирани категориите задължително осигурени лица и рисковете, за които подлежат на задължително обществено осигуряване. Осигурително правоотношение за риска "безработица" възниква при наличие на основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. На задължително осигуряване за безработица подлежат лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 10 от КСО. По силата на т. 7 (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила до 31.12.2012 г.) в кръга на задължително осигурените за безработица лица се включват изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. На основание чл. 6, ал. 1, т. 4 от КСО, в сила през периода 1.08.2011 г. - 18.10.2012 г. (ДВ, бр. 109 от 2008 г.), размерът на осигурителната вноска за фонд "Безработица" е едно на сто върху осигурителния доход. При настъпване на осигуреното събитие се изплаща дневно парично обезщетение за безработица в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход (чл. 54б, ал. 1 от КСО). За ответника по касация са били внасяни месечни осигурителни вноски за фонд "Безработица" в размер на 20 лв. при месечен осигурителен доход 2000 лв. (служебна бележка изх. № РЗ-СБ-46 от 8.02.2013 г. на НЕК ЕАД). Видно от договор № 4/1.08.2011 г., сключен между изпълнителния директор на еднолично акционерно дружество Национална електрическа компания (НЕК) като доверител и Марин Стоянов Ангелов като довереник на основание чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, страните са се споразумели Марин Стоянов Ангелов да е управител на предприятие "Трафоелектроинвест" на НЕК ЕАД гр. София, като го управлява и представлява срещу възнаграждение. Предприятие "Трафоелектроинвест" не е търговско дружество или клон на търговско дружество. Липсват данни, че през периода 1.08.2011 г. - 18.10.2012 г. предприятието и назначеното за управител лице са били вписани в търговския регистър съгласно чл. 17, ал. 2 от ТЗ. За упражняваната трудова дейност по правоотношение, което по естеството си е гражданско, ответникът по касация е подлежал на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и по свой избор - на основание чл. 4, ал. 4 от КСО - за общо заболяване и майчинство. Лицата, неподлежащи на социално осигуряване за "безработица" по силата на закона, нямат право на парично обезщетение по реда на глава четвърта от КСО, поради неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1 от КСО за дължимост на осигурителните вноски. С оглед възражението на Марин Стоянов Ангелов, направено в първоинстанционното съдебно производство, за фактически съществувало трудово правоотношение следва да се отбележи, че клаузите на сключения договор № 4/1.08.2011 г. не отговарят на задължителните изисквания за съдържание по чл. 66, ал. 1 от КТ. Не е установена продължителност на работния ден или седмица и не е изготвена и предоставена длъжностна характеристика в съответствие с чл. 107т от КТ. Страните са квалифицирали правоотношението като гражданско по договор за поръчка и договорът не е бил регистриран като трудов по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ със съответно връчено копие на служителя, заверено от ТД на НАП, съгласно ал. 1. В съдебноадминистративното производство по реда на чл. 118 и чл. 119 от КСО съдът не може по пътя на инцидентния съдебен контрол да събира доказателства и да се произнася относно фактическото предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Съществуването на трудово правоотношение може да се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда по реда на чл. 405а от КТ. В тази връзка следва да се отбележи писмо 0104-4845/21.02.2013 г., с което директорът на дирекция ТСППО в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е отговорил на ответника по касация, че сключеният от него договор за управление на предприятие в НЕК ЕАД няма изискуемите елементи на трудов договор. Като е приел, че оспореното административно решение е издадено в нарушение на материалния закон и го е отменил, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,