Решение № 2115 от 27.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Ханон Системс Пловдив ЕООД, чрез адв. К. Обретенов против решение 740 от 27.04.2022 г. по адм. дело 2620/2021 г. на Административен съд- Пловдив. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът директора на Дирекция Осигуряване на краткосрочни плащания към Национален осигурителен институт /НОИ/ оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Ханон Системс Пловдив ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], завод Ханон системс , против отказ за издаване на индивидуален административен акт /ИАА/, обективиран в писмо с изх. 1029-40-3176#2/17.09.2021г. на Д. Асенова - директор на Дирекция Осигуряване и краткосрочни плащания към НОИ, и е присъдил разноски. Изложени са мотиви, че в един и същ работен ден спрямо едни и същи лица работодателят няма възможност да прилага едновременно разпоредбите на чл. 120в и чл. 138а от КТ, поради което когато предприятието на работодателя не работи само през част от работното време, а през останалата част осъществява дейност, е налице непълно работно време и в този случаи компенсации могат да бъдат изплатени единствено на основание чл. 1, ал. 3 от Постановление 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление ПМС-2-06-1302279/ 22.04.2020 г. на основание чл.1, ал.2 от ПМС 55/30.03.2020 г., дружеството е направило искане да се определят дължимите компенсации в размер на 90 396,04 лв. за заплати и 29 258,18 лв. за осигуровки, или общо 119 654,22 лв., като същото е получило компенсация по реда на чл. 1, ал. 3 от ПМС 55 от 30.03.2020 г. По делото не спори, че Ханон Системс Пловдив ЕООД е получило компенсация на основание чл. 1, ал.3 от ПМС 55/30.03.2020 г. за същите работници и служители посочени в заявление ПМС-2-06-1302279/ 22.04.2020 г. С писмо изх. 1029-40-3176# 17.096.2021 г. от 17.09.2021 г. на НОИ, дружеството е уведомено, че по подаденото заявление липсва правно основание за изплащане на компенсации за запазване на заетостта на работниците и служителите за м. май 2020 г. Срещу горния извод на административния орган, обективиран от Ханон Системс Пловдив" ЕООД като отказ за издаване на ИАА, дружеството е подало жалба по съдебен ред, която Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна. Със заповед А090а/06.04.2020 г., жалбоподателят е обявил престой в Ханон Системс Пловдив" ЕООД, като е посочил частичен престой в завода за периода 06.04.2020 г. - 26.06.2020 г. В процесната заповед за горепосочения период е прието, че работниците и служителите няма да бъдат допускани на територията на Ханон Системс Пловдив" ЕООД, освен при законови изключения. В т. II. 1 от заповедта ръководителите се задължават да променят утвърдените работни графици, с цел премахване на планирани работни смени от периода на престой и заменянето им с дни за почивка или отпуск. В т. II.2 се съдържа изрично позоваване на чл. 173, ал. 4, пр. 1 от КТ и на чл. 173а от КТ, във връзка с ползването на платен годишен отпуск на работниците и служителите, чиито работни дни и смени съвпадат с дните на престой. В заповедта е посочено още, че нейни адресати са всички работници и служители. В първоинстанционното съдебно производство е допусната основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която настоящата инстанция кредитира като изготвени от лице с нужните познания в областта и неоспорена от страните. От заключението на вещото лице, се установява, че лицата, включени в списък, подаден към заявление за изплащане на компенсации по реда на чл.1, ал.2 от ПМС 55/30.03.2020 г. с per. ПМС2-06-13-02279/22.04.2020 г., са посочени и в списък, подаден към заявление per. ПМСЗ-06-13-022670/02.06.2020 г. Основата разлика се свежда до това, че докато лицата в списъка по чл.1, ал.2 от ПМС 55/30.03.2020 г. са посочени с различен брой дни в престой, то лицата в списъка по чл.1, ал.З от ПМС 55/30.03.2020 г. са посочени всичките с 18 работни дни в намалено работно време. Констатирано е, че дните в престой са различен брой за всяко лице, доколкото работните дни в намаленото работно време за м.май 2020 г. са 18, а това са всички работни дни за месеца, то дните в престой са изцяло в обхвата на периода с намалено работно време. Часовете на намалено работно време обхващат всичките 18 работни дни за м.май 2020 г., поради което в техния обхват попадат и периодите на престой. От заключението е обоснован извод, че за дните, през които работниците, попадащи в списъка Приложение по чл. 4, ал. 2, т. 4 от ПМС 55 от 30.03.2020 г. за компенсации по чл.1, ал.2 от ПМС 55 от 30.03.2020 г., са се намирали в престой съгласно график за месец май 2020 г., тези лица са се намирали и в намалено работно време. При така изложените изводи от експертизата, вещото лице не е констатирало твърдяното от жалбоподателя разделение на работното време на 5 часа намалено работно време и 3 часа престой. Неоснователни са касационните доводи на Ханон Системс Пловдив ЕООД за неправилност на решението на Административен съд Пловдив поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят обосновава своята правна защита по реда на чл. 256 АПК. Следователно същата е насочена срещу бездействия на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - чл. 5, ал. 4 от ПМС на МС 55/30.03.2020 г., във връзка с предоставяне чрез изпращане на информацията до Агенцията по заетостта, на списък с работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации. Предвид горното правилно решаващият съд е изяснил и спорния по делото въпрос, а именно бездействал ли е ответникът по касация във връзка със заявеното искане на дружеството да му бъдат изплатени компенсации, съобразно § 6 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (само ЗМДВИПОРНС ) и Постановление 55 на МС от 30.03.2020 г., които са и приложимото материално право за процесния казус. В §6 от ПЗР от ЗМДВИПОРНС законодателят е предвидил в какви срокове и размери следва да се изплатят компенсации на правоимащите лица, а в Постановление 55 на МС от 30.03.2020 г. са посочени редът и процедурата, при изпълнение на които, на работодателите се изплащат съответните компенсации. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Постановлението, предоставя правото на работодателя, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., или обявената с Решение 325 на МС от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието, да може да получава суми на основание § 6 от ПЗР ЗМДВИПОРНС. Целта на тази норма, която е и правното основание да се иска процесната компенсация, е да се запази заетостта на работниците. В случая работодателят със заповед по чл. 120в КТ е преустановил дейността в предприятието. Правилото на чл. 2, ал. 5 и ал. 6 от Постановлението създава задължение за работодателите, които кандидатстват по процедурата, а именно да запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за допълнителен период, равен на периода, за който са изплатени компенсациите, както и не трябва да прекратяват трудовите договори на работници и служители на основание чл. 328, ал.1, т. 2, 3 и 4 КТ през периода, за който им се изплащат компенсации. Видно от заповедта А090а от 06.04.2020 г. на дружеството жалбоподател, същата е адресирана до всички работници и служители в Ханон Системс Пловдив ЕООД, поради което неоснователно се явява твърдението в касационната жалба, че посочената заповед се отнася само до определени лица, престиращи труд в предприятието. От изготвената по делото експертиза се установява, че списъкът подаден при условията на чл. 1, ал. 2 от ПМС, включва едни и същи лица, за един и същ период от време, както и списъкът при условията на чл. 1, ал. 3 от ПМС, за който дружеството вече е получило компенсации. Горното налага изводът, че едни и същи лица са били посочени от жалбоподателя за м. май 2020 г. за един и същи период едновременно като работещи на намалено работно време и като намиращи се в престой. Ханон Системс Пловдив ЕООД е следвало в заповедта изрично да посочи по отношение на кои работници и за какъв период от време, включително и в рамките на работния ден, ще бъде преустановена работата, за да няма съвпадение с тези лица по вече изплатените компенсации. Изводът се налага от разграничението на хипотезите, което законодателят прави в чл. 1, ал. 2 и чл. 1, ал. 3 от Постановлението, при престой и непълно работно време по смисъла на Кодекса на труда. В чл. 5, ал. 4 от Постановлението е предвидено задължение на директора на Дирекция Бюро по труда да изпрати в Агенцията по заетостта списък на работодателите, но само тези, които отговарят на критериите за изплащане на съответните компенсации. След като е констатираното горното несъответствие във връзка с материалните изисквания на чл. 1, ал. 2 от Постановлението, то правилен е изводът на административния орган, че процедурата не следва да бъде продължена, доколкото работодателят не отговаря на критериите по чл. 1, ал. 2 от Постановлението. Ето защо, органът не е бездействал и не е налице твърдяното от дружеството фактическо бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. Финансовата подкрепа отпускана от държавата по реда ПМС на МС 55/30.03.2020 г., не е безусловна и работодателите, които желаят да се възползват от нея трябва да отговарят на нормативно установените материални и процесуални предпоставки. Целта на мерките е да се подкрепят онези работодатели, които действително и реално осъществяват дейност, като по този начин да се даде подкрепа и стимул за запазване на работните места. По делото няма спор относно факта, че дружеството вече е било обезщетено на друго правно основание от ПМС 55 от 30.03.2020 г. От приложения по делото доказателствен материал, настоящата инстанция намира, че с искането по заявление ПМС-2-06-1302279/ 22.04.2020 г. за същите лица и за същия период вече са изплатени компенсации по заявление per. ПМСЗ-06-13-022670/02.06.2020 г. по реда на чл. 1, ал. 3 от ПМС 55 от 30.03.2020 г. на Ханон Системс Пловдив ЕООД, поради което не му се следва изплащане на друго правно основание по реда на чл. чл.1, ал.2 от Постановлението, за същия период и за същите лица. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото, които са били ангажирани от страните. Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства и правилата на логическото мислене е извел своите правни изводи за неоснователност на заявеното искане по чл. 256 АПК, поради което не се споделят съображенията на дружеството за пропуск при прилагане на каузалните връзки между фактите по делото, водещ до твърдяната необоснованост на обжалвания съдебен акт. Въз основа на изложеното, съдът счита, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор пред касационната инстанция в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00/сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,