Решение № 6141 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2017 г.

Решение № 6141 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Л. В. от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния представител адв. Д. К., против заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта, с която е изключена част от 78, 90 ха от парцел с идентификатор 73540 – 818 – 2 - 3 /с декларирана площ от 83, 00 ха/, заявен за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, ПНДЖ 3 и АЕП, намиращ се в землището на с. Т., община П. Б.. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалвания административен акт, , като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъобразяване с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3- 5 от АПК. В о. с. з на ВАС чрез процесуалния си представител адв. Д. К. жалбоподателят моли да се отмени обжалваната заповед в оспорената част- като незаконосъобразна и претендира разноски по делото. Ответната страна - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрк. Петков, оспорва жалбата като неоснователна, с искане за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. В тази връзка съдът съобрази и т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, съгласно която заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33 а ЗПЗП и чл. 16 г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски производител, който е заявил площи за подпомагане, с оглед на което има правен интерес да установи дали парцелите му попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", като това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което е кандидатствал. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Между страните няма спор, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗПЗП и е останал недоволен от заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33 а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2016 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2016 г, отразяване на резултатите от теренни проверки и чрез разглеждане на подадени възражения. Не се спори и че с предходна заповед № РД 46-21/24.01.2017 г. министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2016 г., като част от СИЗП, актуализиран за 2016 г. чрез дешифрация на нова ЦОФК на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2016 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, в раздел ІV на която е указана възможността за земеделските стопани в 14-дневен срок от уведомяването да подадат възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2016 г., от която възможност оспорващият се е възползвал. От страна на последният е подадено възражение с вх. № РД-15-315 от 02.02.2017 г. чрез ОД "Земеделие" - гр. С. Загора с посочен в него 1 парцел, с вписан идентификатор / лист 13 от делото/ срещу границата на слоя на допустимите площи за 2016 година по отношение на процесния парцел, който е бил определен като излизащ частично извън границата на предварително определения слой, одобрен с посочената по-горе заповед. Възражението е разгледано и видно от справката за информацията след разглеждане на възраженията, е прието за частично основателно само относно 0, 46 ха, а останалата площ в размер на 78, 90 ха от процесния парцел е останала изключена от окончателния допустим слой. Със заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33 а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2016 г., като част от СИЗП. С оглед неуваженото възражение срещу проекта на специализирания слой, оспорващият подал жалбата си срещу процесната част от заповедта на министъра на земеделието и храните. Административният орган по повод на образуваното съдебно производство е предоставил на съда писмо с изх. № 11-102 от 26.04.2017 г. на директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите, в което се пояснява, че оспореният парцел попада в частта от територията на страната, покрита със сателитни снимки от същата 2016 г. и че при извършената дешифрация на актуалната за кампанията цифрова ортофото карта е установено, че процесната площ на парцела попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", поради негодност- според критериите в Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ/чл. 2, ал2, чл. 7 и чл. 9, ал. 1 т. 1/. В потвърждение на това становище на електронен носител (компакт диск) е приложена част от цифровата ортофото карта, изготвена по самолетни /сателитни снимки от 2016 г. на парцелите, с нанесени контури на физическите блокове от СИЗП в лилав цвят, заявените от кандидата парцели в жълт цвят за кампания 2016 г. и допустимите за подпомагане площи в син цвят. Ответната страна е приложила по делото и резултати от автоматични проверки по заявлението /л. 40 от делото/. В изпълнение на указанията на съдебния състав да конкретизира задачи за поисканата съдебно-техническа експертиза, жалбоподателят с молба от 11.04.2018 г. поставил задачи към експерта. За изясняване на фактите по спора и по искане на оспорващия съдът е допуснал, назначил и изслушал съдебно- техническа експертиза, заключението по която /оспорено от ответника, макар и късно-с оглед чл. 200, ал. 3 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК/, но компетентно и добросъвестно изготвено, съдът кредитира-освен в последната част на отговора по т. 5, където е даден отговор на правен въпрос. В останалата част и по същността си то потвърждава изключването на процесната част от парцела от специализирания слой Вещото лице, в представеното заключение посочило, че процесният парцел се намира в национален парк"Централен Б.", в труднопроходима местност, но дешифрацията на цифровата ортофото карта /ЦОФК/ е извършена въз основа на актуално за 2016 г. самолетно заснемане и определянето на недопустимата площ е извършено на база дешифрацията, която е съобразена с наредбата за допустимост № 2 от 17.02.2015 г. Посочило, а при изслушването си доуточни, че предвид установеното от огледа, извършен непосредствено преди изготвяне на заключението/м. 08. 2018 г/, че площта е заета от хвойна, а последната е защитен растителен вид, процесният парцел "е обявен за недопустим неправомерно". При тези данни по делото, настоящият състав направи следните правни изводи: При извършения контрол по реда на чл. 168 АПК, съдебният състав намира, че обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, а мотивите за издаването й се съдържат в дешифрирането на данните от снимките при извършеното сателитно заснемане. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба № 105, според § 4 от заключителните й разпоредби. СИЗП и данните включени в нея са посочени в чл. 33 ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33 а, ал. 1 ЗПЗП, в релевантната му редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, а това е Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ -отм. считано от 30.03.2018 г., но приложима за разглеждания спор. В ал. 2 на същата норма е посочено, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидения ред в посочените норми от ЗПЗП и чл. 16 а и чл. 16 б от Наредба № 105. По отношение на процесния парцел са спазени административно производствените правила. Известно е, че нарушението е съществено, когато ако не бе допуснато, административният орган е щял да достигне до различни от направените изводи, или когато е нарушено правото на защита на страната. В конкретния случай, с оглед доказателствата по делото данни, обуславящи извод за допуснато нарушение, не се откриват. Правото на защита на жалбоподателя също не е нарушено, защото той е подал възражение срещу заповедта, с която е одобрен проекта на специализирания слой, а освен това е упражнил и правото си на защита пред съда. Поради това настоящият съдебен състав намира, че възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, предмет на жалбата, е неоснователно. Обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието и храните не е издадена в нарушение на материалния закон. Изводът в горния смисъл следва от това, че констатациите от дешифрирането на цифровата ортофото карта по същество се потвърждават от заключението на вещото лице, поради което и това възражение, наведено в жалбата е неоснователно. Иначе казано, процесната площ правилно е определена като недопустима за подпомагане, респ. изключена от специализирания слой -поради това, че е заета от храсти-хвойна, камъни и оголени терени - представляващи фактическото основание при констатацията и правното основание за изключването – чл. 7, ал1 Наредба № 2-трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2, че допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато на тях 1 има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0, 5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение; 2. има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 7, ал. 2 /че са недопустими за подпомагане земеделските площи или тези части от тях, в които елементите по ал. 1 са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м/. Освен това, по въпроса за констатациите, основани на осъществения едва през 2018 г. оглед на вещото лице съдът съобрази, че проверката на физическия блок от страна на вещото лице следва да се извърши само чрез посочените способи, използвани от административния орган за одобряване на окончателния специализиран слой, а не и чрез използването на други източници и информация, различни от използваните от административния орган. В този смисъл решение № 1407 от 31.01.2018 г., по адм. д. № 10655/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. С оглед посоченото по-горе, по отношение на процесния парцел не е допуснато нарушение на материалния закон. Недопустимата площ е законосъобразно определена-от анализа на посочените норми, съпоставени с описаните писмени доказателства, не се установи обжалваната заповед в тази част да е постановена в нарушение на материалния закон. Впрочем констатациите, получени след дешифриране на ЦОФК относно състоянието на заявения парцел в процесната част, не са били оборени от земеделския производител в производството пред административния орган при подаване на възражението. Те не бяха оборени по надлежния ред и в производството пред съда по оспорване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., поради което и законосъобразно е останала извън допустимия за подпомагане слой, т. е. няма основание да се приеме, че оспорената заповед не е съобразена с приложимия материален закон. По доводите на оспорващия следва да се посочи, че не се установи обжалваната заповед да е постановена в нарушение на материалния закон, приетите за установени фактически обстоятелства досежно парцел № 73540 – 818 – 2 – 3 съответстват на действителните, поради което твърденията в жалбата за противното са неоснователни. Следва да бъде посочено и, че от представеното по делото от жалбоподателя писмо изх. № 02-6500/123#1 от 25.03.2019 г. на ДФЗ, досежно поетия ангажимент по АЕП, като кампания 2016 г е четвърта поредна година от него, е видно, че процесният парцел № 73540-818-2-3 с декларирана площ 83 ха не съвпада изцяло с парцел с № 73540-818-2-1 от 86, 76 ха за кампания 2013 (л. 222 от делото/, в който смисъл е и приложената на 207 таблица. Относно общо формулираното твърдение на оспорващия за несъответствие с целта на закона, съдът намира, че в случая обжалваният акт е съобразен с целите, посочени в чл. 2, т. 1 - т. 11 от ЗПЗП. По тези съображения настоящият състав намира, че при постановяване на процесната заповед в оспорената й част не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед този изход на спора и чл. 143, ал. 4 АПК, искането на процесуалния представител на оспорващия за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи, предвид чл. 143, ал. 4 АПК. Жалбоподателят ще следва да заплати разноски на Министерството на земеделието, храните и горите, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предложение последно от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение