Решение № 286 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2009 г.

Решение № 286 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Векта" ООД чрез пълномощника му адв. Даскалов срещу Решение № 6791 от 25.05.2009 г. по адм. дело № 15820/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Ответникът по касационната жалба "БУЛРОМ ГАЗ-2006" ЕООД чрез своя пълномощник по делото и КЗК чрез своя процесуален представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Векта" ООД, гр. Пловдив против Решение № 885 от 14.10.2008 г. постановено по преписка № КЗК-394/2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е стигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспореното решение на КЗК. Приел е за неоснователни и недоказани доводите в жалбата на "Векта" ООД, с която е сезиран, за поставянето на търговското дружество в условията на нелоялна конкуренция поради функционирането на метан - станция при надлез "Родопи" - гр. Пловдив, изградена от "Булром газ - 2006" ЕООД, за не спазване на законовите изисквания за това и за ползването й в нарушение на сключения с община Пловдив концесионен договор от 21.05.2004 г. Поддържаната теза от жалбоподателя е, че са налице законовите предпоставки за квалифициране на поведението на "Булром газ - 2006" ЕООД като противоречащо на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 30 от ЗЗК (отм.), даващо основание за налагане на санкция по реда на специалния закон. Фактите сочат, че с Решение № 625, взето с протокол № 28/18.12.2002 г., ОбС Пловдив е обявил "Булром газ" ЕООД за спечелил конкурса за концесия "Автокомплекс при надлез "Родопи". С Договор за предоставяне на концесия от 21.05.2004 г., сключен между община Пловдив и "Булром газ" ЕООД е дадено разрешение за осъществяване на търговска дейност върху недвижим имот - публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, представляващ терен с площ 9 350 кв. м., част от транспортен възел "Родопи" в развръзката "Надлез Родопи". С чл. 4, т. 9 от договора е установено задължение за концесионера да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора, без съгласието на концедента. С Решение № 329 на ОбС Пловдив, взето с протокол № 16/02.08.2004 г., се изменя Решение № 625 по протокол № 28/18.12.2002 г., като към Договора за предоставяне на концесия се създават нови т. 6, т. 6.1 и т. 6.2, с които се възлагат допълнителни задължения за концесионера. С договор от 9.10.2006 г. и при наличие на съгласие от ОбС Пловдив, "Булром газ" ЕООД е прехвърлил на "Булром газ - 2006" ЕООД задълженията си по концесионния договор, като по този начин са му предоставени права за осъществяване на дейност, свързана с продажба на природен газ. Крайният извод наложен от съда след обсъждане на релевантните за спора факти е, че в конкретния случай не са извършени нарушения на чл. 30 и сл. от ЗЗК (отм.) от страна на "Булром газ - 2006" ЕООД, гр. Пловдив. Анализирана е правната природа на договора за концесия от 21.05.2004 г. и анексите към него, които са неразделна част същия като е прието, че в клаузите му са материализирани двустранни прави отношения по силата на които на концесионера се предоставя право на ползване на обект - публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 21, вр. с чл. 8, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл. 64, ал. 3 от ЗК, концесионният договор обвързва страните с предписаното правно действие и намеса на КЗК във връзка с претенции на трети лица по отношение на неговия предмет, е недопустима. Компетентността на Комисията по силата на ЗК е ограничена единствено по отношение провежданата процедура за предоставяне на концесии - аргумент от чл. 83, ал. 1 от с. з., поради което Комисията няма разпоредителни правомощия по отношение на Община Пловдив, която в случая е страна по концесионния договор и има правомощията да го прекрати или да го обяви за нищожен. Искане за обявяване нищожността на концесионния договор, както и претенцията за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушение на закона при провеждане на процедура за предоставяне на концесия биха могли да бъдат реализирани по реда на чл. 84 от ЗК, като в същия смисъл би могло да се тълкува и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК (отм.), според която исковете за обезщетение на лицата, засегнати от нарушение по този закон, се предявяват по реда на ГПК. Тези въпроси са обсъдени от първоинстанционния съд и са изложени обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. Установено е, че стопанската дейност на "Булром газ - 2006" ЕООД се осъществява на основание валиден договор за предоставяне на концесия в рамките на произтичащите от него права и задължения, а дейността на дружеството се извършва на съответния продуктов пазар на годно правно основание, поради което оплакванията на жалбоподателя за недействителност на решенията на ОбС Пловдив и в нарушение на договора за предоставяне на концесия, като предпоставки за твърдяната нелоялна конкуренция, са неотносими към предмета на административното производство, както правилно е приел съда. Преценката за наличие на неправомерна търговска практика с отрицателно въздействие върху конкуренцията се извършва на основание нормите на Закона за защита на конкуренцията (отм.), но установената фактическа обстановка налага извода, до който е стигнал съда, че законосъобразността на постановените от ОбС Пловдив индивидуални административни актове и сключеният въз основа на тях гражданскоправен договор са извън нейния приложното поле на цитирания закон. Неотносима към предмета на настоящото производство е и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗЗК (отм.), предоставяща възможността на регулатора да обжалва пред компетентния съд административни актове и решения, които противоречат на този закон в 30-дневен срок от узнаването им, тъй като сключената между "Булром газ" ЕООД и Община Пловдив правна сделка не попада в категорията на тези актове. В тази връзка КЗК е анализирала естеството и последиците от решенията на ОбС Пловдив и е приела, че те не противоречат на разпоредбите на ЗЗК (отм.) и няма основание за обжалването им пред съответния съд, които съображения на комисията са възприети от тричленния състав на ВАС. По отношение решенията на Община Пловдив, взети на 18.12.2002 г. - за определяне на концесионер и на 28.03.2003 г. - за поправка на текст на предходно решение, към датата на образуване на административното производство - 13.05.2008 г., предвиденият в чл. 46 от същия закон давностен срок е изтекъл, поради което е била погасена и възможността за претендираната защита. Изводът на тричленния състав на ВАС за законосъобразността на оспореното решение на КЗК не е опроверган пред настоящата инстанция от касатора. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което