Решение № 5345 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2025 г.

Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Костенец, чрез адв. Петрова, срещу решение 1468 от 25.11.2024 г. по адм. д. 549 от 2024 г. на Административен съд София-област, с което са отменени разпоредбите на чл. 21, т. 3, чл. 22, ал.2 и чл. 24, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Костенец, приета с решение 146 по протокол 11 от заседание на Общински съвет Костенец, проведено на 18.09.2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се срещу изводите на съда, че приетите разпоредби противоречат на ЗМДТ, като се сочи, че към момента на приемане на обжалваната наредба цитираните за нарушени законодателни разпоредби не са били влезли в сила. Твърди се, че в община Костенец не е налице механизъм за определяне на такса битови отпадъци на база количество битови отпадъци. Моли се за отмяна на решението на АС- София област и отхвърляне на жалбата на Костенец Пейпър ЕАД. Ответникът Костенец Пейпър ЕАД, изразява подробно становище за неоснователност на касационна жалба в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административният съд е уважил жалбата на Костенец Пейпър ЕАД, като е отменил разпоредбите на чл. 21, т. 3, чл. 22, ал.2 и чл. 24, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Костенец, приета с решение 146 по протокол 11 от заседание на Общински съвет Костенец, проведено на 18.09.2020 г., с които разпоредби е определен размера на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица пропорционално в промили върху по-високата между данъчната оценка или отчетната стойност на имота; определена е такса за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации пропорционално върху по-високата между данъчната оценка или отчетната стойност на имота и в случай, че не може да се установи количеството на битовите отпадъци за нежилищни имоти собственост на юридически лица е определен размер на таксата пропорционално върху по-високата между данъчната оценка или отчетната стойност. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че административният орган е спазил императивните процесуални правила по приемането на оспорените разпоредби, но същите противоречат на нормативен акт от по-висока степен, тъй като не съответстват на правилата установени в чл. 67, ал.1, ал.5 и ал. 8 от ЗМДТ. Посочил е, че е налице и нарушение на чл. 67, ал. 6 от ЗМДТ, тъй като законодателно е въведена задължителна за спазване поредност при прилагането на способите за определяне на размера на такса битови отпадъци, като ал.4 от същата разпоредба гласи, че количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне размера на таксата. Извел е извод, че в предложението на кмета не са изложени аргументи, кое обстоятелство налага размерът на ТБО да е данъчната оценка на имота, а не количеството генерирани отпадъци. При тези факти административният съд е отменил разпоредбите на чл. 21, т. 3, чл. 22, ал.2 и чл. 24, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Костенец, като е обосновал извод, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като ТБО се определя върху по-високата между данъчната оценка или отчетната стойност на имота, което противоречи на разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ, съгласно която водеща основа за определянето на размера на ТБО е количеството битови отпадъци. Решението е правилно, като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Обосновани са изводите на съда, че административният орган е приел оспорените разпоредби в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. В приложимата в случая редакция на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на таксата следва да бъде определен при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като ал. 4 гласи, че количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата. Само ако съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи формирането на ТБО по този начин, общинският съвет може да приеме различна основа за облагане. При приемане на решение, с което таксата се определя по различен от предвидения първи възможен вариант според количеството отпадъци, органът следва да аргументира невъзможността за прилагане на този ред. В случая липсват мотиви, защо е приета различна основа за облагане. Никъде в приложените по делото документи не са изложени съображения, че е невъзможно определянето на ТБО при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне размера на таксата. Редакцията на чл.67, ал.5 от ЗМДТ предвижда възможност дължимата такса битови отпадъци да бъде определена и чрез друг способ, но само при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й. Такива обективни обстоятелства не са посочени в нито един от документите, приложени по делото, послужили за приемане на оспорените разпоредби. В предложението на кмета и в приетото решение не се съдържат мотиви, защо се налага изчисляване на ТБО върху по-високата между данъчната оценка или отчетната стойност на имота, както и не са посочени обстоятелства, възпрепятстващи изчисляването й според количеството на генерираните битови отпадъци, което е водеща основа при определяне на ТБО, съгласно чл.67, ал.4 ЗМДТ. За първи път в касационната жалба се сочи, че все още няма влязла в сила методика, определяща основите на ТБО и не е налице механизъм за определяне на ТБО на база количество отпадъци, което не може да преодолее по никакъв начин липсата на мотиви в хода на приемане на наредбата, защо е приета различна основа за облагане от тази по чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ. Неоснователни са навените в касационната жалба възражения, че към момента на приемане на наредбата не са били нарушени законодателни разпоредби от по висока степен, тъй като последните не са били влезнали в сила. Принципът замърсителят плаща е възприет в Директива 2008/98/ЕО, транспонирана в българското законодателство, в т.ч. в разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ, считано от 01.01.2020 г. При липсата на мотиви в решението на общинския съвет и в предложението на кмета, кое налага таксата да бъде определена върху по-високата между данъчната оценка или отчетната стойност на имота, а не по количеството битови отпадъци, първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е отменил оспорените разпоредби на чл. 21, т. 3, чл. 22, ал.2 и чл. 24, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Костенец. С оглед гореизложеното и предвид констатираното от съда противоречие с материално-правни норми на ЗМДТ, то е налице основание за отмяна на оспорените разпоредби. Съобразно изложеното, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника са присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., за извършването на които е представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащането им по банков път. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,