Решение № 15892 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14913/2018 г.

Решение № 15892 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14913/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба, подадена от Медицински център "Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя д-р Г. Тотев, чрез пълномощник адв. Ж. Димова, против решение № 1979/9.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2426/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата против писмена покана с изх. № 16-2318/27.07.2017 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив (РЗОК - Пловдив) и лечебното заведение е осъдено да заплати съдебните разноски по делото. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на Правилата за реда за определяне на броя специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнителите на специализирана медицинска помощ, приети на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК 2016 г. (ЗБНЗОК 2016 г., отм.) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част, с която е отхвърлена жалбата като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Пловдив, алтернативно постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени писмената покана в цялост. Претендира се присъждане на направените по делото съдебно - деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението, в обжалваната част, е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е писмена покана с изх. № 16 - 2318/27.07.2017 г., издадена от директора на РЗОК - Пловдив, с която лечебното заведение на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО е поканено да възстанови, получената без правно основание, сума в размер на 12 331 лева, представляваща надвишен регулативен стандарт за четвъртото тримесечие на 2016 г., в частта направления за консултация и/или за провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ – НЗОК № 3). С първоинстанционното решение, в обжалваната част, административният съд отхвърля оспорването на Медицински център "Хипоталамус" ООД против писмената покана, в частта за сумата над 361 лв. до 12 331 лв. Формиран е извод досежно нейната законосъобразност като е прието, че е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на действащите административнопроизводствени правила на чл. 76а във вр. с чл. 72 ЗЗО и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 3, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г. (отм.); , клаузите на чл. 49, ал. 1, 2 и 3, чл. 51 и чл. 52, ал. 1 от Допълнително споразумение № 11 от 17.05.2016 г. към Договор № 162318/17.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, както и с целта на закона. След съвкупната преценка на относимите по делото доказателства, вкл. и на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, административният съд обосновава извод за превишение от страна на МЦ "Хипоталамус" ООД като изпълнител на СИМП на договорения обем СМД и МДД, подлежащи на заплащане от бюджета на НЗОК за съответната година. Прието е, че плащанията на суми за медицински дейности над договорения обем се явяват без правно основание. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че допуснатите от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ превишения на регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2016 г., съобразно които изплатените суми от НЗОК над определените в съответните протоколи от 3.10.2016 г., 23.11.2016 г. и 22.12.2016 г., съставени по реда на чл. 51 от допълнителното споразумение от 17.05.2016 г., установяващи брой на СМД и стойности на МДД и при отчитане на разрешените превишения, следва да бъдат възстановени на основание чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По въпроса за правната допустимост на т. нар. регулативни стандарти Конституционният съд на Република България се е произнесъл с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г., което на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, граждани и юридически лица. Правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица имат право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗЗО диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за СМД и МДД се определят със Закона за бюджета на НЗОК. Поради това е наложително създаването на финансов механизъм за разпределение на лимитираните бюджетни средства за специализирана медицинска помощ и медико-диагностична дейност между отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ по договори с НЗОК. Разпоредбата на чл. 5, т. 8 от Закона за здравното осигуряване установява като принцип на задължителното здравно осигуряване договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Договарянето се извършва по реда на чл. 58 и следв. от ЗЗО. Сключените договори определят условията, при които изпълнителят може да извършва медицинските дейности, подлежащи на закупуване от възложителя НЗОК. Медицинските дейности се извършват от изпълнителя на СИМП в обхвата на пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, във финансовите рамки на подписваните всяко тримесечие двустранни протоколи към индивидуалния договор. В разглеждания случай изпълнителят на СИМП е поел задължение да назначава СМД в броя и МДД в стойността на отделните видове, определени за всяко тримесечие съгласно Правилата по чл. 3 ЗБНЗОК 2016 г. (чл. 49 от допълнително споразумение № 11 от 17.05.2016 г. към ИД). Материалноправното задължение за възстановяване на заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя на СИМП извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, възниква по силата на договорната клауза на чл. 52, ал. 1 от допълнително споразумение № 11 от 17.05.2016 г. към ИД. Контролът върху изпълнението на договора се извършва по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, в съответствие с разписаното в разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от допълнително споразумение № 11 от 17.05.2016 г. към ИД. Съгласно Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико - диагностични дейности за назначаване от изпълнители на специализирана медицинска помощ, приети на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК 2016 г. (отм.); и протоколи от 3.10.2016 г., 23.11.2016 г. и 22.12.2016 г. между жалбоподателя и РЗОК – Пловдив са определени за четвъртото тримесечие на 2016 г. регулативни стандарти за направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ - НЗОК № 3) в размер на 767 броя. Реализирано е допустимо превишение от 10 % в размер на 77 броя без компенсация и 116 броя, които следва да се компенсират в следващото тримесечие. Общо определените за периода направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ - НЗОК № 3) възлизали на 728 броя. При проверката от компетентните органи е установено, че в процесния период МД "Хипоталамус" ООД е назначило 1377 броя направления или 649 бр. представлява недопустимо надвишение. Видно от приетото без възражения заключение на съдебно – счетоводната експертиза, вещото лице обосновано е заключило, че превишението е в размер на 630 броя, тъй като 19 броя медицински направления не изхождат от МЦ "Хипоталамус" ООД. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по отношение броя на превишените стандарти, така и тяхната обща стойност. Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че е налична хипотезата от визираната правна норма и разпореденото възстановяване на неоснователно получени суми във връзка с неизпълнение на индивидуалния договор е правилно. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, установена в Решение № 14827 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2017 г., VI о., Решение № 15122 от 6.12.2018 г. по адм. д. № 3310/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 10241 от 2.08.2017 г. по адм. д. № 6533/2016 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2871/6.03.2018 г. по адм. д. № 6667/2016 г. VІ отд. на ВАС, Решение № 14098/19.11.2018 г. по адм. д. № 10741/2017 г. VІ отд. на ВАС и др. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение