Решение № 593 от 26.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2008 г.

ВКСI гражданско отделение26.06.2009 г.докладчик т Теодора Нинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 4* постановено на 18.01.2008 г. по в.гр. дело № 69/2007 г. по описа на Хасковския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 593 от 26.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено под № 428 на 18.01.2008 г. по в.гр. дело № 69/2007 г., с което е отменено решение № 796/20.11.2006 г., постановено по гр. дело № 703/2005 г. на Хасковския районен съд, вместо което е постановено: обявяване за окончателен сключения на 22.03.2005 г. в гр. Х. между Г (починал на 26.03.2005 г.) - продавач и А. В. Ж. ЕГН **********-купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който, продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху А. № 1, находящ се в гр. Х., ул. "Д" № 26 (старо наименование ул. "А" № 30А), в сградата на етажна собственост "С", на първия етаж, с площ от 104.17 кв. м., състоящ се от три стаи, при съседи: ап. 2 на Д. К. А., ап.3 на Т. Д. Т. и гаражи №№ 1* и 6, ведно с избено помещение № 8 с площ от 19.77 кв.м., при съседи: избено помещение № 7 на Ц. П. Ц., коридор и ул. "Ч", таванско помещение № 1 с площ от 23.06 кв. м., при съседи: таван № 2 на Т. Д. Т., коридор и ап. № 7 на Г. А. А., както и принадлежащите му 10.195 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавно място, както и гараж № 8, построен в горепосочената сграда на ул. "Д" № 26 в гр. Х., с площ от 28.94 кв. м., при съседи гараж № 7 на Ц. П. Ц., гараж № 4 на Д. П. Х., ведно с 2.399% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавно място за сумата 30 000 лева, която е платена от купувачът напълно и в брой към момента на подписването на предварителния договор; с Н. да се впише възбрана върху описания по-горе имот до заплащане на разноските по делото и О. Г. Г. Т. ЕГН ********** от гр. Х., ул. "Ч" № 2 и Б. Г. Т. ЕГН ********** от гр. Х., ул. "Б" № 3-5 вх. "Б" да заплатят на А. В. Ж. направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на 820 лева. Недоволни от въззивното решение са касаторите Б. Г. Т. и Г. Г. Т., представлявани от адвокат Т от АК Х., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - чл. 133, ал. 1, б. б. "а", "в" и "д"; чл. 154, ал. 3; чл. 165, ал. 1 и чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.). Претендира за направените по делото разноски. Повереникът поддържа касационната жалба и по съображения в писмена защита. Ответницата по касация - А. В. Ж. в писмена защита на процесуалния представител адвокат М от АК - Х. оспорва жалбата. Претендира за разноски, за каквито липсват данни да са сторени. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че предварителният договор за покупко-продажба на процесния имот е сключен от страните по него като цената по същия е била платена изцяло, а определения срок за сключването му в нотариална форма - 31.03.2005 г. е свързан с погасяване на кредита и освобождаване на имота от тежести (към датата на сключването му ипотеката за отпуснат банков кредит не е била заличена) и единствено само настъпилата смърт на продавача е била причината да не бъде сключен окончателния договор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на възивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. При условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Съобразена е нормата на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, която се отнася до предварителния договор и общоважащият принцип, че законосъобразността на сделката се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Правилно и в съответствие със закона въззивният съд приема, че в тежест на всяка от процесуалните страни е да докаже твърденията си. Ищцата е доказала съществуването на облигационни правоотношения между страните с предмет прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот. Доказала е, че обещателят е единствен собственик на процесната вещ и че е платила продажната цена. С това е изпълнила особените изисквания на чл. 298 ГПК. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1