Решение № 1969 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16220/2009 г.

Решение № 1969 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16220/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба на Николай Георгиев Галеников против Решение № 13164/05.11.09 г. по адм. д. 4102/05 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 15-099/13.04.2005 г. на Областния управител на София, издадена на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена атакуваната заповед. Подробни съображения в подкрепа на становището си излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Областен управител на Област София, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по жалбата. Заинтересованата страна Народно събрание на Република България, редовно призована, не е изпратило представител и не е изразило становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав намира, касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна поради следните съображения: С обжалваното Решение № 13164/05.11.09 г. по адм. д. 4102/05 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, е отхвърлена жалбата на Николай Георгиев Галеников против Заповед № 15-099/13.04.2005 г. на Областния управител на София, издадена на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), с която е разпоредено изземването на недвижим имот, представляващ апартамент № 48а, находящ се в гр. София, район "Слатина", кв. "Подуене - Редута", ул. "Калиманци" № 102, вх. А. Съдът е приел за установено, че недвижимият имот е частна държавна собственост (Акт за частна държавна собственост № 01563/22.02.99 г.) и се държи без правно основание от Николай Галеников. Съдът е обосновал направения от него извод, че касаторът ползва имот държавна собственост без правно основание с обстоятелството, че имотът е ползван на основание наемно правоотношение, което е прекратено с приетата по делото Заповед № 455-01-189/03.12.04 г. на главния секретар на Народното събрание (НС), представляваща влязъл в сила акт. По отношение съдебното решение, с което е отменена Заповед № 455-01-188/03.12.04 г. на главния секретар на НС за прекратяване на трудовото правоотношение на Николай Галеников, решаващият съдебен състав е приел, че е без правно значение, защото с него не е отменена заповедта за прекратяване на наемните отношения, която е отделен самостоятелен акт от тази за прекратяване на трудовото отношение. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Решаващият съдебен състав не е преценил, че прекратяването на наемния договор между жалбоподателя и Народното събрание следва на основание чл. 24 от ЗДС да се извърши по реда на ЗЗД. Следователно Заповед № 455-01-189/03.12.04 г. на главния секретар на Народното събрание за прекратяване на договор за наем не може да бъде разглеждана като влязъл в сила административен акт, пораждащ едностранно като властнически акт правни последици, изразяващи се в прекратяване на наемното правоотношение. В конкретния случай няма данни по делото, че договорът за наем е прекратен по реда на ЗЗД, а с оглед на обстоятелството, че той е сключен по повод трудовото правоотношение на Никола Галеников с НС, чието прекратяване е признато за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, трябва да бъде направен извод, че не са доказани основания за прекратяване на наемното правоотношение. С оглед отмяната на прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателя, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост държавен имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. В случая е безспорно установено, че основанието за предоставянето на процесния имот е договора за наем, сключен поради наличието на трудово правоотношение с НС. Основание за валидно прекратяване на договора за наем може да бъде само влязла в законна сила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което тричленният съдебен състав неправилно е приел, че договора за наем е прекратен и е налице държане на имота без правно основание. Атакуваната пред тричленния съдебен състав заповед на Областния управител е незаконосъобразен административен акт, която е следвало да бъде отменен. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена обжалваната Заповед № 15-099/13.04.2005 г. на Областния управител на София По водене на делото касаторът не претендира разноски и с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,