Решение № 13790 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8390/2013 г.

Решение № 13790 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8390/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Бургас и Станислав Иванов Попов - главен специалист в отдел "Общофункционален контрол" ("ОФК") при Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" ("УКОРС") при община Бургас, срещу решение № 973 от 25.04.2013 г., постановено по адм. дело № 147/2013 г. на Административен съд (АС) - гр. Бургас, с което е отменена приложена по отношение на Севда Любомирова Димова от с. гр., принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" и община Бургас е осъдена да заплати сумата от 45,20 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.01.2013 г. до окончателното изплащане, представляващи претърпени от Димова имуществени вреди - заплатена такса в полза на община Бургас за освобождаване на лек автомобил марка "Пежо 307" с рег. № А хххх КТ от паркинг, собственост на община Бургас, находящ се на ул. "Оборище". Твърди се неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - Севда Любомирова Димова, чрез упълномощен процесуален представител е депозирала писмен отговор с доводи за неоснователността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. С обжалваното решение АС - гр. Бургас е отменил ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", приложена спрямо Севда Любимирова Димова, на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП, от главен специалист в отдел "ОФК" при Дирекция "УКОРС" в община Бургас. В обстоятелствата част на представения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0036542/05.01.2013 г. е посочено, че на 5.01.2013 г. в 11.55 ч. в град Бургас, комплекс "Изгрев", като водач на МПС марка "Пежо" 307, с рег. № А хххх КТ, Севда Димова е паркирала същото върху тротоара на ул. "Ал. Стамболийски" № 57, извън определените от общинската администрация за това места, с което е нарушила разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. второ ЗДвП, предвиждаща възможност за престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Освен, че е в нарушение на закона, начинът на паркиране в конкретния случай прави невъзможно преминаването на пешеходците. Първоинстанционният съд е счел за недоказани посочените фактически основания за прилагане на ПАМ. По тези съображения е отменил мярката, приемайки че автомобилът е бил паркиран на тротоар, в участъка на който не е бил наличен знак, обозначаващ забраняването или такъв, предупреждаващ за принудително преместване на превозното средство. Решението е неправилно. Към административната преписка по делото са приложени АУАН с описана фактическа обстановка и снимков материал, на който ясно се вижда паркираният върху тротоара лек автомобил, собственост на Димова. Автомобилът е разположен успоредно на пътното платно, като между него и сградата е оформено пространство за озеленяване пред панорамна витрина. Вдясно са разположени електрически стълб за улично осветление и метални обезопасителни колчета, които са по протежението на самия тротоар и заемат част от площта му. Местоположението на МПС-то ограничава и без това стесненото в този участък тротоарно пространство, поради което може да се направи обоснован извод, че неправилно паркираният автомобил прави невъзможно преминаването на пешеходците. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Явно тази хипотеза не е налице в случая, но и органът не твърди наличието й. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Именно тази хипотеза е обективирана в случая. От снимките, приложени на л. 15 - 17 от делото ясно се вижда, че между сградата и автомобила има ограждение за озеленяване, т. е. оттам не може да се премине безпрепятствено, а остатъкът от тротоара между автомобила и пътното платно е недостатъчен за свободно преминаване. Следователно паркираният от Димова автомобил създава неудобства за придвижването на пешеходците, като прави невъзможно преминаването на майки с деца, инвалиди и възрастни хора. На плоскостта на изложеното, АС - гр. Бургас е приложил неправилно материалния закон, изводите му са необосновани и противоречат на ангажирания доказателствен материал. Преценявайки законосъобразността на акта съдът не е отчел, че МПС-то е паркирано на тротоара по начин, който създава пречки за останалите участници в движението (в частност пешеходците). Противно на възприетото от първоинстанционния съд, приложените към административната преписка доказателства (акт и снимков материал) установяват наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. Редовно съставеният от орган по чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП на община Бургас (дирекция УКОРС) и неоспорен АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП), поради което следва да се считат установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Оспореното решение следва да бъде отменено и т. к. делото е напълно изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде пререшен с отхвърляне на жалбата срещу акта за прилагане на ПАМ. На основание чл. 207, ал. 2 АПК, производството по иска с правно основание ЗОДОВ подлежи на прекратяване. Следва изрично да се отбележи още, че фактологията по настоящото дело е различна от установената в производството по адм. дело № 8654/2010 г. на ВАС, което обосновава и възприетото различно правно разрешение. Независимо, че нарушението на изискването за паркиране, формулирано в чл. 94, ал. 3 ЗДвП не е сред материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ от вида на процесната, а по аргумент чл. 183, ал. 3, т. 2 с. з. за неправилно паркиране върху тротоара се налага единствено административно наказание "глоба", в конкретния случай мястото, на което е бил паркиран автомобилът, прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, което е и основание за репатрирането му. Предвид изхода на спора и формулираното искане в касационната жалба, ответницата следва да се осъди на заплати на община Бургас юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,