Решение № 8363 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2011 г.

Решение № 8363 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по обща касационна жалба на Яким Михов Якимов от с. Кръвеник, община Севлиево, Габровска област и на Владимир Венелинов Николов, Стойно Беев Стойнов (починал на х.хх.хххх г. и заменен в касационното производство от неговите наследници Стефанка Теодосиева Беева, Валентин Стойнов Беев и Детелин Стойнов Беев), Виктор Виталиев Шеверня и Амиде Шукриева Хасанова, всичките от гр. Севлиево, срещу решение № 130 от 18.11.2010 г., поправено с решение № 219 от 23.12.2010 г., по адм. дело № 190/2010 г. на Административен съд - гр. Габрово.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

От данните по делото е видно, че касационните жалбоподатели, първият като председател (Яким Михов Якимов), а останалите, без Амиде Шукриева Хасанова, като членове на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД, гр. Севлиево, с експертно решение (ЕР) № 1954 от 9.09.2009 г. са признали 56 % трайно намалена работоспособност (ТНР) на Елена Маринова Платиканова от гр. Севлиево със срок на инвалидност до 1.09.2011 г., обусловена от заболяванията: 1. пиелонефритис хр. калкулоза (нефролитиазис бил.) без ХБН - 40 % ТНР; 2. хипертонична болест на сърцето - 20 % ТНР; 3. деформираща спондилоартроза на гр. стълб в лумбалния отдел с трайни функц. нарушения - 20 % ТНР; 4. двустранна коксартроза с лека ст. огр. движения - 10 % ТНР; 5. левостранна гонартроза с лека ст. огр. движения - 10 % ТНР; 6. дясностранна гонартроза с лека ст. огр. движения - 10 % ТНР; 7. варици на двете подбедрици с лек, зависещ от натоварването оток - 10 % ТНР. Общата оценка за ТНР (56 %) ТЕЛК е определила по правилото на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти (приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 от приложимата тогава Наредба за медицинската експертиза на работоспособността).

С жалба изх. № ОИП-21/2887 от 09.11.2009 г. председателят на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово е оспорил това ЕР пред Националната експертно-лекарска комисия (НЕЛК). По силата на правилото по чл. 98, ал. 7 КСО с разпореждане № 35 от 20.11.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при същото РУСО е отпуснало на освидетелстваната Елена Маринова Платиканова пенсия за инвалидност поради общо заболяване "в минимален размер съгласно чл. 98, ал. 7 КСО" със забележка, че "след влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК пенсията за инвалидност се определя в действителния размер на основание чл. 98, ал. 8 КСО".

С експертно решение № 902 от 23.12.2009 г. НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК - Севлиево по оценка на работоспособността и е определила 32 % ТНР на Елена Маринова Платиканова при същия срок на инвалидност (до 1.09.2011 г.). В мотивите на това ЕР НЕЛК е споделила диагнозите и определените проценти ТНР за: 1. лумбална спондилоартроза с трайни функционални нарушения (т. 3 от ЕР на ТЕЛК - виж по-горе), обуславяща 20 % ТНР; 2. двустранна гонартроза (т. 5 и 6 от ЕР на ТЕЛК) - по 10 % ТНР за всяка тазобедрена става.

НЕЛК е коригирала диагнозите и е намалила определения от ТЕЛК процент ТНР за заболяванията: 1. двустранна нефролитиаза без медицинска документация за обективирани кризи и уроинфекции, налагащи активно амбулаторно или стационарно лечение при компенсирана бъбречна функция (т. 1 от ЕР на ТЕЛК), за което НЕЛК определя 10 % ТНР вместо определените от ТЕЛК 40 % ТНР; 2. артериална хипертония I - II стадий лека към умерена степен без ехокардиографски критерии за левокамерна хипертрофия и за левопредсърдно обременяване (сравни т. 2 от ЕР на ТЕЛК) - 10 % ТНР вместо определените от ТЕЛК 20 % ТНР; Освен това НЕЛК е констатирала двустранна коксартроза на тазобедрените стави, но за него не е признала ТНР.

В мотивите на същото ЕР НЕЛК е отрекла наличие на варици на двете подбедрици на освидетелстваната Елена Маринова Платиканова (т. 7 от ЕР на ТЕЛК - виж по-горе) и признатите от ТЕЛК 10 % ТНР, но е установила при освидетелстваното лице състояние след тромбофлебитис фемеропоплитеалис синистра, за което е определила 20 % ТНР.

Общата оценка за ТНР (32 %) НЕЛК е определила също по правилото на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти.

От изложените по-горе данни е видно, че разликата в двете оценки за ТНР на Елена Маринова Платиканова се дължи на разликата в поставените диагнози и оценката на констатираните заболявания, стадият на развитие на всяко едно от тях и обусловеният от този стадий функционален дефицит при освидетелстваното лице. Тази разлика не е маловажна, напротив - изводите, направени от НЕЛК в мотивите на издаденото от нея ЕР, като "параклинични данни за лек анемичен синдром без провеждано лечение в последните години не обуславя % ТНР поради неизчерпани терапевтични възможности", "липсват клинични данни за хронично рецидивираща радикулопатия в дясно - не се следва % ТНР", "10% ТНР - максимално предвидените по т. 4, р. ХIХ, ч. IХ", сочат на неправилно оценяване на установените при прегледа от ТЕЛК данни за заболявания при освидетелстваното лице и на неправилно прилагане от ТЕЛК на приложение № 1 към чл. 58, ал. 2 НМЕР - отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти.

Според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО (в редакцията на тази разпоредба до 31.07.2010 г.) контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. В изпълнение на това правило контролните органи на РУСО - гр. Габрово са съставили ревизионен акт за начет пореден № 247 в РУСО от 28.04.2010 г. за сумата 502,40 лв., изплатена на Елена Маринова Платиканова пенсия за инвалидност въз основа на отмененото впоследствие от НЕЛК ЕР № 1954 от 9.09.2009 г. на ТЕЛК - Севлиево в състав касационните жалбоподатели (без Амиде Шукриева Хасанова).

С разпореждане № 247 от 14.05.2010 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО при РУСО - гр. Габрово е започнало производство за събиране на сумата по ревизионния акт за начет, а с решение № 49 от 20.07.2010 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели срещу това разпореждане.

С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Габрово е отхвърлил общата жалба на касационните жалбоподатели срещу решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане. За да постанови този резултат съдът е приел, че: а) вината за причинените на ДОО щети се предполага до доказване на противното, нещо което жалбоподателите не са направили, нито са предприели; б) не са оспорили пред съда ЕР на НЕЛК; в) поради което изводите на административния орган, постановил обжалваното решение, че описаните в ревизионния акт за начет щети на ДОО следва да бъдат поправени от жалбоподателите, са правилни; г) че право на увреденото лице, каквото в случая е ДОО, е да избере срещу кое от отговорните лица ще насочи претенцията си за поправяне на причинените му вреди и този избор е суверенен, защото се касае за призната от закона правна възможност. Административен съд - гр. Габрово е приел за неоснователен доводът на касационните жалбоподатели, че не следва да носят вменената им обезщетителна имуществена отговорност, защото ТЕЛК не е юридическо лице, а е създадена и функционира като неперсонифициран колегиален орган към МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" - гр. Севлиево.

С касационната жалба са инвокирани следните доводи:

1. На стр. 3 на ревизионния акт било посочено, че този акт е съставен в два еднообразни екземпляра, от които един за ревизирания осигурител, а другия за РУСО, но ТЕЛК не е осигурител по смисъла на легалната дефиниция в чл. 5, ал. 1 КСО.

1. Според практиката на ВАС (реш. № 12515 от 20.11.2008 г. по адм. д. № 9635 от 2008 г. и реш. № 308 от 9.01.2009 г. по адм. д. № 8863 от 2008 г., и двете на ВАС - V отд.) лекарите, участващи в състава на ТЕЛК, не са носители на задължение за възстановяване на щети на ДОО, причинени от неправомерно изплатени суми на основание на издадени от тях и впоследствие отменени експертни решения.

1. Според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите и юридическите лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от отменени актове на медицинската експертиза. Административният орган се позовал на цитираната разпоредба, като е направил извода, че органите на медицинската експертиза, които могат да носят отговорност за отменени, издадени от тях актове, са лекарите - членове на ТЕЛК. Но органът, издал процесната медицинска експертиза е ТЕЛК и е колективен. Поради това, според касационните жалбоподатели, те, като членове на колективен орган, не могат да носят отговорност за постановени от името на комисията актове. Още повече, че имуществена отговорност на членовете на колективния орган, издал отменен акт на медицинската експертиза, не е предвидена.

1. ЕР на НЕЛК не било съобщено на касационните жалбоподатели, а според чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето актовете на медицинската експертиза на работоспособността влизат в сила и са задължителни за всички само при положение, че срокът за обжалване е изтекъл или редът за обжалване е изчерпан. В конкретния случай не били налице доказателства за съобщаването на ЕР на НЕЛК на членовете на ТЕЛК, издала отмененото от НЕЛК решение. Поради това не били налице категорични данни, че решението на НЕЛК е придобило законна сила и това решение не може да служи като основание за търсене на имуществена отговорност от членовете на ТЕЛК за причинени на ДОО щети.

Тези доводи са неоснователни.

1. Върховният административен съд, шесто отделение, многократно е изразявал становище, че разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО обуславя и персонална имуществена отговорност на лекарите, еднолично издали отменени впоследствие болнични листове за временна неработоспособност, както и на лекарите - членове на ЛКК и ТЕЛК, издали болнични листове (ЛКК) или експертни решения (ТЕЛК) по работоспособността, отменени след това от НЕЛК.

Отговорността за щети на държавното обществено осигуряване, причинени от отменени актове на медицинската експертиза, бе законодателно установена с § 25 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г.). С този закон бе изменено наименованието на кодекса - от Кодекс за задължително обществено осигуряване в Кодекс за социално осигуряване, а с цитирания § 25 бе допълнена разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1, в която бе включен изразът "от отменени актове на медицинската експертиза".

Очевидна е идеята на законодателя - чрез специалното ревизионно производство по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО да се търси поправяне на щетите, причинени на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. А щом се касае за поправяне на вреди (щети) несъмнено въпросите, които се пораждат по това поправяне, следва да бъдат разрешавани на плоскостта на общото задължение за поправяне на вредите, виновно причинени другиму - чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и въобще на цялата четвърта част от този закон, наименована "Непозволено увреждане" (разбира се, доколкото се касае за въпроси, които не са уредени със специален закон).

Според нормите на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД отговорността за вреди от непозволено увреждане се носи от прекия причинител (или от преките причинители, ако те са повече от един) на вредите или от лицето, което е възложител на работата, при или по повод на чието изпълнение са били причинени вредите. Право на увреденото лице е да избере срещу кое от отговорните лица ще насочи претенцията си за поправяне на причинените му вреди. Изборът му е суверенен и предявеният от него иск може да бъде основателен или неоснователен, но не и недопустим. А основателността на претенцията за поправяне на причинени вреди от отменени актове на медицинската експертиза се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: акт на медицинската експертиза на работоспособността, отменен поради допуснати нарушения на нормативно установените правила за неговото издаване и/или на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност; причинно следствена връзка на този акт и възникналите за ДОО щети; вина на лицето, издало отменения акт. Тъй като по правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, последната предпоставка за отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. последно КСО е законоустановената презумпция за вина да не е била оборена.

Решението на НЕЛК влиза в сила, ако срещу него не е подадена жалба в срока по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. Обстоятелството, че то не е било съобщено на членовете на ТЕЛК, чието експертно решение се отменя, е ирелевантно, защото няма нормативно установено задължение за такова съобщаване. Очевидно причината за тази липса е идеята, че експертният орган, издал отмененото решение, няма право да оспори отмяната на неговия акт. Тази идея беше изразена например с чл. 61, ал. 6 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (приет с ПМС № 97 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г., сега отменен с § единствен от заключителната разпоредба на ПМС № 83 от 26.04.2010 г., обн., ДВ, бр. 34 от 4.05.2010 г.). Очевидно тя е в разрез с въведената от 29.07.2003 г. отговорност за щети, причинени на ДОО от отменени актове на медицинската експертиза. Затова в своята константна вече практика Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че лекарите, чиито болнични листове са отменени и лекарите, членове на ЛКК или на ТЕЛК, чиито болнични листове (ЛКК) или експертни решения (ТЕЛК) са отменени, имат право да оспорят законосъобразността на отмяната, защото това оспорване е съществен елемент от правото им на защита срещу последващите ревизионни актове за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Очевидно е, че целта на това оспорване е да отпадне първата от посочените по-горе предпоставки за имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО - отменен акт на медицинската експертиза. Но защитата срещу тази отговорност след това може да премине в опровергаване на останалите две предпоставки, като се установи, че няма причинно следствена връзка между отменения акт на медицинската експертиза и възникналите за ДОО щети или като се установи, че лекарят, издал отменения акт, няма вина, т. е., че не е допуснал нарушение на нормативно установените правила за издаването на този акт и на отправните точки за оценка на неработоспособността в проценти. Право на лекаря, чиято отговорност се търси в производството по чл. 110 КСО, е да избере формата на своята защита и нейните елементи. Ако избере да оспори решението на ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, с което се отменя издаденият от него акт, производството по чл. 110 КСО следва да бъде спряно във фазата, в която се намира (пред длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО, пред директора на съответното ТП на НОИ или пред съответния съд). Но ако лекарят, адресат на ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, не е оспорил решението на ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, с което е отменен неговия акт, той не може да възразява, че неблагоприятното за него (обуславящо имуществената му отговорност) решение на ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК решение не е влязло в сила, защото той не е адресат на това решение. По всичките тези въпроси практиката на Върховния административен съд, шесто отделение, е изобилна и непротиворечива. Затова посочените в касационната жалба решение № 12515 от 20.11.2008 г. по адм. д. № 9635 от 2008 г. и решение № 308 от 9.01.2009 г. по адм. д. № 8863 от 2008 г., двете на ВАС - V отд., следва да се считат за изолирани случаи, а изразените с тях становища - за изоставени.

Неоснователен е и доводът, че изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО (обн., ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) е ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, което Габровският административен съд е бил длъжен да вземе предвид по постановяването на своето решение. Правилата на чл. 142, ал. 1 и 2 АПК повеляват, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според релевантните факти, съществуващи към момента на издаването му, а последващи (нови) факти се вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. Под нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. Новата редакция на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО и по-точно отпадането на отговорността за отменени актове на медицинската експертиза, не съставлява правопогасяващ или правопроменящ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено имуществено право на обезщетение за вреди, поради което е ирелевантна за законосъобразността на оспореното пред Габровския административен съд решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО, както и за законосъобразността на ревизионния акт за начет. Правно значение за делото могат да имат само такива нови факти, които променят правното положение, съществувало към издаването на изброените актове или само на последния от тях. Посоченото изменение на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО може да бъде взето предвид при решаването на процесния правен спор, само ако му бе придадено от законодателя обратно действие. В този аспект законодателната промяна няма правопогасяващо или правопроменящо значение досежно осъщественият юридически факт, пораждащ право на обезщетение за вреди на ДОО от отменено експертно решение на ТЕЛК - Севлиево. Ето защо изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО през 2010 г. не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, респ. не може да бъде квалифицирано като отменително основание по чл. 146 АПК. Поради това правилно Габровският административен съд е възприел това изменение на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО като нов факт, но неотносим към предмета на спора и касационното оплакване в тази насока е неоснователно.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила по отношение на касационните жалбоподатели Яким Михов Якимов, Владимир Венелинов Николов, Стойно Беев Стойнов (починал на х.хх.хххх г. и заменен в касационното производство от неговите наследници Стефанка Теодосиева Беева, Валентин Стойнов Беев и Детелин Стойнов Беев) и Виктор Виталиев Шеверня. Налице са всички предпоставки за тяхната имуществена отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО - отменено експертно решение, издадено от тях в нарушение на правилата за определяне на трайно намалената работоспособност в проценти; очевидна причинно следствена връзка между това експертно решение и отпуснатата на неправилно освидетелствано лице пенсия в рамките на чл. 98, ал. 7 КСО; неопровергана оборима законова презумпция за вина.

По отношение на касационния жалбоподател Амиде Шукриева Хасанова решението на Габровския административен съд е неправилно - съдът не е изяснил наличието на правен интерес тя да оспорва решение № 49 от 20.07.2010 г. на директора на РУСО - Габрово. На първо място няма данни Амиде Шукриева Хасанова да е оспорила пред директора на РУСО разпореждане № 247 от 14.05.2010 г. На следващо място - в намиращото се по делото заверено от РУСО ксероксно фотокопие на това разпореждане Амиде Шукриева Хасанова не е вписана като негов адресат. И на последно място - Амиде Шукриева Хасанова не фигурира и като адресат на ревизионния акт за начет. За процесуалната допустимост на оспорването, с което е сезиран, първоинстанционният съд е длъжен да следи и служебно. Касационната инстанция от своя страна е длъжна служебно да следи за допустимостта на постановеното от първата инстанция съдебно решение (чл. 218, ал. 2 АПК). Поради това оспореното с касационната жалба решение на Габровския административен съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Амиде Шукриева Хасанова срещу решение № 49 от 20.07.2010 г. на директора на РУСО - Габрово и в тази му част делото да се върне за ново разглеждане, при което съдът първо да изясни правния интерес от предприетото оспорване.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,