Решение № 13151 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2011 г.

Решение № 13151 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Образувано е по касационна жалба на "Анона" ООД, гр. Плевен, срещу решение № 549/20.10.2011 г. по адм. дело № 843/2010 г. по описа на Административен съд - Плевен (АСПл). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Анона" ООД против разпореждане № 10/27.09.2010 г. на официален ветеринарен лекар д-р Цецо Цанов при Регионална ветеринарномедицинска служба - Плевен (РВМС). С разпореждането, на основание чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД, са насочени за унищожаване суровини и храни от животински произход, животински продукти и продукти, получени от тях, находящи се в обект "Предприятие за препакетиране на местни продукти" в гр. Плевен - Западна индустриална зона, собственост на жалбоподателя и описани в приложения към него Протокол № 10/27.09.2010 г., които са разнородни партиди и асортименти, заведени под една партида. Развакуумирани опаковки при някои с променен цвят. Недоволно, "Анона" ООД обжалва решението. Поддържа, че е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Моли отмяната му, отмяна на разпореждането и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - официален ветеринарен лекар, на длъжност "главен инспектор" към РВМС - Плевен, сега Областна дирекция за безопасност на храните (ОДБХ) - Плевен, на основание § 1, ал. 1 от ПЗР на Закона за Българската агенция по безопасност на храните (ЗБАБХ), чрез процесуален представител, моли решението да се остави в сила. Претендира присъждане на разноските по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, приема следното от фактическа и правна страна: АСПл е приел за установено, че с обжалваното разпореждане законосъобразно са насочени за унищожаване описаните в протокол № 10/27.09.2010 г. (неразделна част от акта) продукти и храни от животински произход, собственост на жалбоподателя "Анона" ООД, гр. Плевен, а именно: салам луканков 70 каси - 1041 кг, луканков салам лукс - 741,8 кг, луканков салам 1 бак 707 кг и 58 каси - 977 кг, луканков салам - 36 каси - 583 кг, салам лукс - 1 бак - 380 кг, пушени колбаси - 2 бака, 633 кг, 7 бака и палета с кашони с общо тегло 5131,2 кг разнородни партиди и асортименти, заведени под една партида, неетикетирани, при някои с признаци на развала или развакуумирани, на основание акт № 004104/28.08.2010 г. и Протокол № 163/09.09.2010 г. Разпореждането е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 253, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВМД: официален ветеринарен лекар; в предписаната от закона писмена форма; част от мотивите му се съдържат в протокола, към който препраща разпореждането и при спазване на административно-производствените правила. Разпореждането е съобразено с приложимото материално право, тъй като продуктите са негодни за консумация по смисъла на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за храните (ЗХ). ВАС възприе фактическата обстановка, приета за установена от АСПл. Продуктите са описани по вид и тегло. С това са спазени изискванията на чл. 257, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗВМД. По същество това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт. Ето защо доводите на жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни. Възраженията, че стоките не се индивидуализирани също е неоснователно. Разпореждането съдържа конкретно предписание за това, че описаните в него и в съпътстващите го документи храни и продукти от животински произход следва да бъдат насочени за унищожаване, като са посочени мястото и начина на унищожаване. Храните и продуктите от животински произход, предмет на акта, са индивидуализирани със съставения на 09.09.2010 г. протокол № 163, подписан от комисията, извършила проверката, в който подробно са отбелязани различните видове и количество месни продукти. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е образувано след проверка на комисия, назначена със заповед № РД-11-636/25.08.2010 г. на генералния директор на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС), извършена в обект на дружеството - жалбоподател. Резултатите от проверката се отразени в протокол № 1272/25.08.2010 г. в който са отразени констатираните при проверката нарушения: съхранение на храни от животински произход в хладилните съоръжения в склад на дружеството без етикети, с изтекъл срок на съхранение, с нарушена цялост на опаковката, както и препакетирани храни без етикети и възможност за идентификация, без документи за произход, безопасност и проследимост. Съставени са актове за забрана № 004101/25.08.2010 г. - № 004108/25.08.2010 г. с описи на стоките в хладилните съоръжения, като стоките са оставени на отговорно пазене в проверявания обект. Тази проверка, както и следващата на 09.09.2010 г., при която е издаден акт за забрана № 004109/09.09.2010 г. и е съставен протокол № 163/09.09.2010 г., са проведени в присъствието на служители на проверяваното дружество, също подписали протоколите за проверки. Всички актове за забрана, вкл. и оспореното разпореждане, са връчени на представител на проверяваното дружество срещу подпис. По този начин дружеството е уведомено за всички действията на контролните органи, а с това е осигурено и правото му на участие в административното производство. Обстоятелството, че постановеният административен акт е съобщен на страната чрез присъствалия на проверките служител на дружеството - жалбоподател не опорочава административното производство. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщаването на акта да се извърши устно, а също и чрез електронна поща и по факса, като не поставя условие акта да се връчи на лице с представителна власт. Аналогична е и уредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица, което става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Следователно актът е съобщен на страната при спазване на горните изисквания. Обжалването на административния акт също сочи, че той е бел своевременно съобщен на жалбоподателя. По този начин правото на защита на страната не е накърнено, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Останалите доводи за нарушения на административнопроизводствените правила с оглед несъставянето на протокол от извършената трета проверка в склада на дружеството и липсата на преценка на представените от управителя доказателства, опровергаващи констатациите в протокол № 163/09.09.2010 г., също са неоснователни. Констатациите в протокола от 09.09.2010 г. са достатъчни да обосноват прилагането на принудителната мярка с процесното разпореждане, а доказателства, установяващи произхода на продуктите биха могли да бъдат представени и пред съда (в каквато насока няма данни). Останалите констатации засягат външния вид на стоките, целостта на опаковките и тяхната маркировка, поради което не могат да бъдат опровергани с писмени доказателства. Поради това правилно е преценено, че нарушения на правото на защита на дружеството не е допуснато. Изводите на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби също са законосъобразни. Принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на предвидените в чл. 253, ал. 1 от ЗВМД предпоставки. При извършените в склада на дружеството - жалбоподател проверки, е установено наличие на стоки от животински произход без етикети и маркировка, които да ги идентифицират, да означат техния произход и годност, както и продукти с нарушена цялост на опаковката, с променен цвят, а също и преопаковани продукти от различни партиди без възможност за идентификация. Тези нарушения са отразени в протокол, с оглед на които констатации и при условията на чл. 257, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗВМД, е издадено оспореното разпореждане. Правилно е заключението на съдебния състав, че разминаването в данните по партидните карти и етикетите на продуктите или липсата на етикети е пречка да се установи произхода на стоката и нейната годност. Поради това, при липсата на етикети и идентификационна маркировка върху продуктите, която да гарантира, че и храните са произведени при спазване на нормативните изисквания (§ 1, т. 41 от ДР на ЗВМД), законосъобразно е преценено, че тези изисквания са нарушени, което предпоставя правото на контролния орган да упражни предоставените му правомощия. Системата за самоконтрол, обхващаща системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки (НАССР), въведена от дружеството, е условие за експлоатация на обекта (чл. 12, ал. 1, т. 3 и чл. 18, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), но не изключва и не елиминира задължението за наличие на идентификационна маркировка върху стоките, нито правомощията на контролните органи по проверка на съответствието на съхраняваните храни и продукти от животински произход с нормативните изисквания. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на АСПл е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените протоколи, описи, заповеди за забрана и разпореждането за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, както и събраните в хода на процеса гласни доказателства аргументират изводите на съдебния състав за извършената в склада на дружеството - жалбоподател проверки, констатациите от тях, допуснатите от "Анона" ООД нарушения на нормативните изисквания при съхранението и търговията със стоки и храни от животински произход, както и за законосъобразността на предприетите от контролния орган действия. Заключенията на първоинстанционния съд относно законосъобразността на постановеното разпореждане се обосновават и от изслушаната експертиза, която установява несъответствие между представените от дружеството документи и намерените стоки и храни, насочени по-късно за унищожаване и от обстоятелството, че доказателства, опровергаващи констатациите в посочените по-горе документи, съставени от контролните органи, както и такива в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за наличие на документи, установяващи произхода на стоките, не са ангажирани. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след комплексното обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните. Показанията на свидетелите са интерпретирани с оглед останалите доказателства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени и крайните изводи на съдебния състав, че разпореждането е издадено от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и е в съответствие с целта на закона. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от АСПл решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При липсата на данни за действително направени разноски в касационното производство предвид обстоятелството, че пълномощното на адв. Сегова, преупълномощена от адв. Беев, не съдържа данни за изплатено възнаграждение, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника по касационната жалба, въпреки направеното от него искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,