Решение № 11063 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), представляван от главен юрисконсулт И. Манева против Решение 384/24.01.2023 год., постановено по адм.д. 10420 по описа за 2022 год. на Административен съд София-град. Изложени са подробни оплаквания, че обжалваният съдебен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, както и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което иска да се отмени. Ответникът Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ), чрез главен юрисконсулт М. Цаковска изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил писмена покана за възстановяване на суми 29-02-86/24.10.2022 г. на СЗОК по жалба на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) и е присъдил разноски. Съдът е приел, че оспорената писмена покана е издадена преждевременно. Направен е извод, че липсва императивно заложеното изискване на чл. 76б, ал. 2 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) и поради това, административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е от фактическа страна, че съгласно Заповед РД-18-184 от 01.03.2022 год. на директора на СКОЗ е извършена проверка на лечебното заведение. Констатирано е, че по отношение на пациентка М. Керинска за периода 10.11.2021 год. 21.11.2021 год. има три броя хоспитализации, като първата е по планов прием, а следващите две спешен. За периода 01.06.2021 год. 07.06.2021 год. отново има три броя хоспитализации планов прием и два спешни. Органът е установил, съгласно писмо от РЗОК - Ловеч, че е издадено направление АЛ 2974 за хоспитализация е от 03.06.2021 год. Въз основа на проверката е било прието, че е налице неизвършена медицинска дейност, която обаче е отчетена и заплатена от НЗОК 4 броя ИЗ 13709/2021 год. по КП 242; ИЗ 13996/2021 год. по КП 244; ИЗ 6634/2021 год. по КП 243 и ИЗ 6723/2021 год. по КП244.1. Прието е, че са налице отчетена, но неизвършена дейност по смисъла на чл. 9, ал.1, т.1 ,б. б от ЗЗО във връзка с чл. 76б, ал.1 от ЗЗО. Срещу издаденият протокол за неоснователно получени суми РД-18184-2/15.07.2022 год., е постъпило възражение от лечебното заведение. Арбитражната комисия (АК) не е приела решение в протокол от 09.08.2022г., поради гласуване с три гласа за и три гласа против. С оглед изложеното е била издадена заповед 15-1422/ 24.10.2022 год. за частично прекратяване на договор 22-2457/2020 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, чиято фактическа предпоставка е същото установено нарушение. Писмената покана е била издадена на същата дата, като с нея се иска възстановяване на установените като неправомерно и без основание усвоени суми. Установява се, че Заповед 15-1422 от 24.10.2022г. за частично прекратяване на договор 22-2457/2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК е предмет на оспорване по АД 10421/2022г. на АССГ, второ отделение, 50 ти състав, като делото е насрочено за разглеждане на 07.02.2023г., т.е. е висящо и заповедта не е произвела действие, при липса на допуснато предварително изпълнение. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, както и в съответствие с целта на закона, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила (установени в раздел десети от глава втора на ЗЗО) и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. Във втора алинея е предвидено, че в случаите по ал. 1 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Тоест, законодателят е предоставил възможност на изпълнителя на медицинска помощ да обори констатациите за извършено нарушение на ЗЗО или НРД, съдържащи се в наказателното постановление или в заповедта за налагане на санкция, и влизането в сила на тези актове е нормативно установена предпоставка за издаване на писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. От събраните доказателства в производството по издаване на заповедта за налагане на санкция и тяхната достоверност се определя издаването на писмената покана за възстановяване на неоснователно получени суми. След влизане в сила на заповедта за налагане на санкция следва да се приеме, че нарушенията са налице и следователно спорът в тази връзка е окончателно приключил. Правилно административният съд е приел, че поканата за възстановяване на суми е издадена преждевременно и в нарушение на чл. 76б, ал.2 ЗЗО, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правните последици от акта, с който се установяват нарушения и се налагат санкции в хипотезите на чл. 76б ЗЗО имат значението на процесуална предпоставка за издаване на писмената покана. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева от страна на ответника следва да бъде уважена. По делото искането е направено своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,