Решение № 1444 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7562/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Девин ЕАД, ЕИК 040428304, със седалище: гр. Девин и адрес на управление: [улица], чрез представители по пълномощие: адв. В. Павлов от Варненска адвокатска колегия и адв. М. Лазаров от Софийска адвокатска колегия, против Решение 3028/08.05.2024 год., постановено по адм. дело 3741/2023 год. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РС-19-(1)/27.01.2023 год. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е оставена без уважение жалбата на Девин ЕАД срещу Решение от 17.11.2020 год. на състав по опозиции, в частта, с която опозиция с вх. 70114818/18.03.2019 год. срещу регистрацията на марка с вх. 151712 От сърцето на Пирин, словна, основаваща се на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, е отхвърлена като неоснователна във връзка с всички заявени стоки от клас 32 на Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (Ницска класификация) (МКСУ). Заявено е твърдение, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че не е доказана повишената отличителност и известността на по-ранната марка От сърцето на Родопите , както и че маркопритежателят Девин ЕАД би бил увреден от използването на по-късния знак или че ще е налице неоснователно облагодетелстване на притежателя на заявения знак, което е кумулативно изискуема предпоставка за наличие на основанието по чл. 12, ал. 3 от ЗМГО за отказ от регистрация на марка. Счита, че съдът не е изложил никакви мотиви за този си извод, тъй като не е обсъдил събраните в тази връзка доказателства, както и не се е произнесъл по направените от него възражения за начина, по който същите тези доказателства са оценени от административния орган. Сочи също, че няма формирани собствени мотиви относно това, какви факти се установяват от събраните доказателства, не са коментирани събраните гласни доказателствени средства и как те се съотнасят към останалите средства. Поради това намира, че съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, което е съществено. Заявено е твърдение за неправилност на извода на съда, че не се установява известност на по-ранната марка по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО. В подкрепа на това си твърдение, касаторът сочи, че както административният орган, така и съдът не са обсъдили подробно представените доказателства, а бланкетно са мотивирали извод, че по-ранният знак е използван в комбинация с марката DEVIN в качеството му на слоган, като доказателствените материали са недостатъчни за да се наложи изводът, че по-ранната марка От сърцето на Родопите е придобила повишена отличителност и известност. Намира, че събраните доказателствени средства, в тяхната съвкупност, несъмнено установяват, че продуктите, носещи етикетите, в които фигурира слогана От сърцето на Родопите (т.е. по-ранната марка), са разпространявани в огромен обем на територията на цялата страна, като за промоцията на марката са отделени значителни финансови средства за реклама, което е направило знака добре познат на потребителите. В тази връзка сочи, че познатостта на марката сред даден кръг от потребители е само една от предпоставките тя да бъде приета за марка, ползваща се с известност по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, този факт се подкрепя и от заключението по допуснатата съдебно-маркова експертиза, което съдът необосновано и погрешно не кредитира, приемайки че установяването известността на марката е правен въпрос от неговата компетентност. Намира за противоречиви и в нарушение на съдопроизводствените правила действията на съда по допускането на експертиза по чисто правен въпрос, без същевременно да оспорва заключението на вещото лице относно фактите по отношение различните видове използване на знака, неговото разпространение, териториално покритие и други обективни обстоятелства. Оспорва се и извода на съда, че Девин ЕАД е разпространявало на пазара своите продукти под марката DEVIN самостоятелно или в комбинация с различни знаци, поради което не можело да се направи извод за познатост на процесния знак От сърцето на Родопите сред потребителите поради несамостоятелното му използване. В тази връзка твърди, че рекламните слогани по своята същност са марки, чиито особености обуславят използването им едновременно с други знаци, най-често с основния бранд на търговеца, но това не изключва създаване на впечатление у потребителите за тях. Счита, че при рекламните слогани е най-силно изразена рекламната функция на марката, поради което тяхната природа предполага поне в част от случаите използването им да се свързва с основния бранд, чрез който стоките се идентифицират от потребителя. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз и на ВАС, за която счита, че подкрепя извода за възприемането на стоките/услугите като произхождащи от даден търговец и само когато те са идентифицирани с марка, представляваща част от общ знак, който е свързан с този търговец. Намира това за относимо и към разглеждания знак От сърцето на Родопите, като сочи, че нормативните изисквания към етикетирането на стоките не позволява еднаквото открояване на двете самостоятелни марки при съвместното им използване. Горното, по мнение на касатора, води и до необоснованост на решението с оглед погрешния извод, че известността на по-ранната марка сред релевантните потребители не се установява от събраните доказателства. Касаторът намира за неправилен и вътрешно противоречив извода на съда, че не е налице и другата предпоставка за приложение на нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, доколкото съдът е приел, че не се твърди и доказва от Девин ЕАД то да би било увредено от използването на оспорената марка или че нейният притежател би бил неоснователно облагодетелстван. По мнение на касатора е достатъчно представянето на убедителни аргументи, че такова увреждане или облагодетелстване би могло реално да настъпи и тази вероятност не е хипотетична, което е сторено от него в случая, без съдът да е взел предвид тези аргументи. В съответствие с така развитите доводи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно, постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени решението на председателя на ПВ в обжалваната част и преписката да се върне на органа за ново произнасяне с резултат отказ на регистрацията на марка с вх. 151712 От сърцето на Пирин и на основание чл. 12, ал. 3 от ЗМГО. Претендира присъждането на разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. В. Павлов, който поддържа касационната жалба по изложените доводи. Ответникът председател на ПВ, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Ц. Нинова, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат. Ответникът Пирин Спринг АД не се представлява и не взема отношение по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При постановяване на оспорения съдебен акт, първоинстанционният административен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Девин ЕАД е притежател на марка с рег. 54215 От сърцето на Родопите, словна, заявена на 29.04.2004 год. и регистрирана на 28.02.2006 год. за стоки от класове 30 и 32 на МКСУ. Регистрацията на марката е със срок на действие до 29.04.2024 год. От Пирин спринг АД е заявена за регистрация марка с вх. 151712/06.08.2018 год. От сърцето на Пирин, словна, за следните стоки от клас 32 на МКСУ: минерални и газирани води, води (напитки); безалкохолни напитки; плодови напитки и плодови сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки. На 18.03.2019 год. от Девин ЕАД е подадена опозиция срещу регистрацията на марка с вх. 151712, с правно основание чл. 38б, ал. 1, т. 1 от ЗМГО (отм.) (съответна на чл. 52, ал. 1, т. 1 от действащия ЗМГО), във вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗМГО, която се основава на притежаваната от дружеството по-ранна марка с рег. 54215 От сърцето на Родопите, словна, за която в контекста на заявеното основание по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗМГО се претендира, че се ползва с известност за стоките от клас 32 на МКСУ минерална вода. На 17.11.2020 год. състав по опозиции, назначен със Заповед 778/23.09.2020 год. на председателя на ПВ, се е произнесъл с решение, с което е оставил без уважение опозицията с правно основание чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗМГО по отношение на всички заявени стоки от клас 32 на МКСУ. На 08.02.2021 год. Девин ЕАД е подало жалба срещу решението на състава по опозиции пред председателя на ПВ, с искане за неговата отмяна и приемане на опозицията за основателна по отношение на всички стоки от клас 32. С допълнителна молба от 19.02.2021 год., дружеството е представило доказателства за твърденията за повишена отличителност и репутация на по-ранната марка с рег. 54215 От сърцето на Родопите, словна. Въз основа на изготвено от състав по споровете становище, което е възприето изцяло от административния орган, е издадено оспореното пред АССГ Решение РС-19-(1)/27.01.2023 год. на председателя на ПВ, с което, в частта, с която опозиция вх. 70114818/18.03.2019 год. срещу регистрацията на марка с вх. 151712 От сърцето на Пирин, словна, основаваща се на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО е отхвърлена като неоснователна за всички стоки от клас 32 на МК, жалбата на Девин ЕАД е оставена без уважение на основание чл. 75, ал. 10, т. 3 от ЗМГО, а в останалата част - с която опозицията, основаваща се на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО също е отхвърлена като неоснователна за всички стоки от клас 32 на МКСУ, жалбата на дружеството е приета за основателна и решението на състава по опозиции е отменено, като преписката е върната за повторно произнасяне съобразно изложените мотиви. Недоволни от така постановеното решение на административния орган, както заявителят на марката, така и опонентът, са го обжалвали, съответно Девин ЕАД в частта, с която жалбата му е отхвърлена, а Пирин Спринг АД в частта, с която решението на състава по опозиции е отменено и преписката е върната за ново произнасяне. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-маркова експертиза, заключението по която съдът е посочил, че кредитира, с изключение на правните изводи на вещото лице. Съгласно заключението, както процесната марка вх. 151712 От сърцето на Пирин, словна, така и марката на опонента рег. 54215 От сърцето на Родопите, словна, представляват безглаголни изрази, в цялост обстоятелствени пояснения, слогани, имащи определен смисъл. Според вещото лице, доминиращото възприятие се определя съобразно свързаните стоки, а доколкото същите се продават изложени в магазин или по интернет, имат визуално, последвано и от фонетично и смислово сходство, дори когато представляват смислово свързани словосъчетания (слогани). По мнение на вещото лице, и двата израза са отличителни поради метафората с използването на думата сърце, което изключва описателния им характер. Изразът, съставен от думите От сърцето на сам по себе си няма завършен смисъл, но е пояснителен за място. Доколкото имената на двете планини Родопи и Пирин са добре познати на средния потребител, то вещото лице е заключило, че концепцията на марките е сходна, а не идентична, именно поради различието в наименованието на мястото, от което извира минералната вода. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му по чл. 75, ал. 12 от ЗМГО, в изискуемата писмена форма, съдържа правни и фактически основания за издаването му, като при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите си съдът е анализирал поотделно изложените от административния орган фактически и правни обстоятелства по отношение основанията на заявената от Девин ЕАД опозиция, обусловили различното решение на органа по всяко от тях. Съдът е приел за правилен извода на органа, че са осъществени предпоставките на относителното основание по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и е формирал решаващ извод, че решението на председателя на ПВ в частта по пункт първи е материалнозаконосъобразно, поради което е приел жалбата на Пирин Спринг АД за неоснователна и я е отхвърлил. В тази част съдебното решение като необжалвано, е влязло в сила и не е предмет на настоящата касационна проверка. По отношение материалната законосъобразност на административния акт, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Девин ЕАД, като е анализирал съдържанието на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, съдът е приел, че посочените в нея предпоставки са кумулативни и липсата на която и да е от тях, води до неприложимост на нормата. Приел е, че предвид установеното сходство на заявената марка От сърцето на Пирин с по-ранната От сърцето на Родопите, и установената идентичност на стоките от клас 32 на МКСУ на двете марки, то са налице първите два елемента от фактическия състав на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО. Посочил е, че разпоредбата не ограничава гаранцията за закрила на марки с репутация само по отношение на несходни стоки или услуги, ами на по-силно основание гарантира закрилата на такива марки за идентични или сходни стоки или услуги. Съдът е формирал извод, че от представените от страна на Девин ЕАД доказателства не се установява твърдяната от жалбоподателя и настоящ касатор повишена отличителност и известност на марката От сърцето на Родопите, доколкото или се отнасят до знак, който е различен от противопоставения на заявената марка, или противопоставеният знак присъства единствено като слоган, допълнение към основната марка ДЕВИН/DEVIN. По мнение на съда, това не позволява ясното му разпознаване от потребителите като идентификатор на търговския произход на разглежданите стоки от клас 32 на МКСУ. Счел е, че доказателствата, съставляващи фактури, каталози, извадки от интернет сайт, данни за осъществена реклама по медии, по същество дават информация за степен на активност при използване на марките за съответните стоки/услуги, без да създават увереност за изграждането на репутация на марката. Съдът не е приел извода на вещото лице по СМЕ, че към 06.08.2018 год. национална марка рег. 54215 От сърцето на Родопите е била добре известна в съответната част от обществото, обхваща действителни и потенциални потребители на стоките бутилирана минерална вода, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с този вид стоки, с аргумента, че преценката за известност на марката е правен въпрос от компетентността на съда. Като е посочил, че от страна на Девин ЕАД не се е твърдяло, респективно не е било доказано, че дружеството би било увредено или че заявителят на процесната марка би се облагодетелствал несправедливо, като такива твърдения следва да бъдат не просто хипотетични, а конкретизирани, съдът е достигнал до извода, че не е налице и последната предпоставка от хипотезата на нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, което прави извода на органа за неговата неприложимост, а оттам и за неоснователност на жалбата на дружеството срещу решението на състава по опозиции за отхвърлянето на опозицията на това основание, правилен. По изложените съображения съдът е формирал краен извод за материална законосъобразност на решението на председателя на ПВ в оспорваната от Девин ЕАД част, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и го е осъдил за разноски в полза на Патентно ведомство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и че при издаване на акта са спазени административнопроизводствените правила, и в тази връзка не са налице основания за незаконосъобразност на решението на председателя на ПВ, които да обуславят отмяната му, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Доводите на касатора в тази насока имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 от АПК. Видно от съдържанието на обжалваното решение, съдът макар и пестеливо е обсъдил относимите доказателства и е изложил мотиви за формираните от него изводи. Доколко обосновани са тези изводи и съответстват ли те на материалния закон, е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Фактът, че съдът е възприел за правилна тезата на органа не води до порок на решението му от категорията на твърдяния от касатора. Действително за въпроса, по който е допусната съдебно-маркова експертиза по искането на жалбоподателя и настоящ касатор, не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Това е правен въпрос, по който съдът следва да се произнесе след обсъждане на представените по делото доказателства, тъй като има отношение към установяването на кумулативен елемент от хипотезата на приложимата норма. В случая, доколкото съдът не е обосновал извода си със заключението на вещото лице по този въпрос, а с представените по делото доказателства, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Останалите доводи на касатора са несъстоятелни, тъй като искането изхожда от самата страна и твърдението й би било в противната насока, ако не би била допусната исканата експертиза. Доводите на касатора за необоснованост и противоречие на първоинстанционното съдебно решение с материалния закон са свързани с извършената от съда преценка за наличието на относителното основание по чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, и най-вече ползва ли се марката рег. 54215 От сърцето на Родопите, словна, с твърдяната от касатора известност на територията на Република България. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки или услуги, независимо дали са идентични, сходни или не на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България, или в случаите на марка на Европейския съюз - на територията на Европейския съюз, и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на по-ранната марка или би ги увредило. Във връзка с направения от административния орган и приет от съда за правилен извод за наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на нормата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, което е първото от заявените от Девин ЕАД основания на опозицията му, по делото не е спорно, че е налице сходство между противопоставените знаци, както и идентичност на конфликтните стоки от клас 32 на МКСУ. Последното, както правилно отбелязват органът и съдът, не изключва предоставената с нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО закрила на по-ранната марка, тъй като на по-силно основание тази закрила следва да се предостави в случаите, в които освен сходство в знаците, сходство или дори идентичност е налице и по отношение на стоките и/или услугите, за които те идентифицират произход. Поради това правилно съдът е свел спора до установяване наличието на останалите кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО. Кумулативността на предпоставките изисква да бъдат установени едновременно както фактът на ползването на по-ранната марка с известност, така и че използването на процесната марка би извличало без основание облаги от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило, т.е. негативен резултат, като той е обусловен от първото обстоятелство. Липсата на известност на марката на територията на Република България ще изключи възможността за настъпване на негативен резултат, поради това ако не бъде установен този факт, без значение за извода за приложимост на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО в случая ще останат всички твърдения на касатора за последователно излагане на тезата му, че ползването на процесната марка би извличало без основание облаги от отличителния характер или известността на марката му или би ги увредило. Настоящата инстанция намира за правилен извода на съда, че от представените в хода на производството доказателства не се установява твърдяната известност на марката От сърцето на Родопите, словна. Понятието репутация, което се ползва като синоним на понятието известност за целите на Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (както и на отменения с него Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността), предполага определена степен на известност сред съответните потребители. Тези потребители се определят според предлаганата под съответната марка стока или услуга, а изискваната степен на известност се счита за достигната, когато марката е известна на значителна част от тях (така в решение от 11 април 2019 година на Съда на Европейския съюз по дело C690/17, ECLI:EU:C:2019:317, т. 47 и цитираната там практика). При проверката на това условие националният съд трябва да вземе предвид всички релевантни за делото факти, което именно е сторил първоинстанционният съд в настоящия случай. Няма спор по отношение релевантния кръг потребители, който включва както крайни потребители, така и специализирани такива. Спорно е дали и в каква степен чрез реализираните сред тях стоки от клас 32 на МКСУ по-ранната марка е придобила известност. От представените доказателства се установява, че Девин ЕАД е реализирало на българския пазар над 74 млн. бутилки с минерална вода, но реализацията на стоките е осъществявано под марката Devin, дори словният израз От сърцето на Родопите да е присъствал на поставения върху тях етикет. В тази връзка и сам касаторът сочи, че изразът не имал доминиращо или най-малкото равно отличително място върху етикета. Установява се също, че от страна на Девин ЕАД са сключени редица дистрибуторски договори с различни контрагенти, включително за разпространение на стоката минерална вода (в различни разфасовки). Във всички тези документи, включително издадени от дружеството фактури, стоката е означена със знак Девин, без да е упоменат противопоставеният знак От сърцето на Родопите. На представения снимков материал този знак е в комбинация със знака Devin, включително когато се касае за рекламни материали, т.е. правилно както органът, така и съдът са приели, че словният знак е играел ролята на слоган, а не на самостоятелно означение. Подробно анализираните в административното производство доказателства водят до извода, че Девин ЕАД е осъществявало търговска дейност с минерални води на територията на страната под марката Devin, дори когато същата е използвана несамостоятелно, а в комбинация със знака От сърцето на Родопите или други знаци. Това несамостоятелно използване на разглеждания словен знак, дори без да има съмнение, че същият е бил поставен на всяка една от произведените и реализирани на пазара над 74 млн. бутилки минерална вода, не опровергава изводите на органа и първоинстанционния съд, че стоките не са реализирани под този знак, което да спомогне за придобиването на самостоятелна известност, а в комбинация с друг, по-отличителен от гледна точка на представянето му знак, и съответно изразът От сърцето на Родопите е играл ролята на слоган, не на самостоятелно означение за търговския произход на стоките. Със същото предназначение знакът е използван и в проведените рекламни кампании, като с нито едно от представените доказателства не се установява той да е използван напълно самостоятелно за означаване търговския произход на стоката минерална вода, за да се приеме, че предвид разпространението й в значителни обеми и продължителен период от време, марката е придобила твърдяната от касатора репутация (известност) и е станала отличителна за произхода от касатора. Отличителният характер сам по себе си на разглежданата марка не може да доведе до извода за придобита повишена отличителност и известност на същата на територията на Република България, така че да обуслови извод за възможно несправедливо облагодетелстване от отличителния й характер или от известността й или тяхното възможно увреждане в случай на използване на процесната марка. Предвид горното, правилен е изводът, че не се доказва ясното разпознаване на знака От сърцето на Родопите като идентификатор на търговския произход на стоките от клас 32 на МКСУ, за които е регистрирана. Липсата на кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО обуславя и нейната неприложимост като основание за отказ от регистрация на заявената марка вх. 151712 От сърцето на Пирин, словна, поради което правилно опозицията е била отхвърлена на това основание, респективно решението на опозиционния състав е потвърдено от административния орган. Липсата на установена известност на марката прави безпредметно изследването на вероятността от несправедливо облагодетелстване или увреждане, тъй като условието е в неразривна връзка с нейното наличие. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на касатора не се дължат разноски. С оглед своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Патентно ведомство - юридическото лице, в което се намира органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,