Решение № 363 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2017 г.

Решение № 363 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в Районно управление Чирпан при Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - Стара Загора против решение № 151/18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 63/2017 г. по описа на Административен съд София - Стара Загора. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - П. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Генов оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед за задържане на лице рег. № 4/25.01.2017 г., издадена от полицейски орган в Районно управление Чирпан при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на П. П. за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, но при допуснати нарушения на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка не се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за неправилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 215 от НК, затова, че на 25.01.2017 година е закупил и придобил от трето лице вещи, за които е знаел или предполагал, че са крадени. От приложените към административната преписка писмени доказателства: сведения и показания на св. Димитров, писма и приложения, изпратени от РУ на МВР, протоколи за доброволно предаване, се установява, че са били образувани досъдебни производства за извършени престъпления по чл. 195 НК, извършени са оперативно-издирвателни мероприятия и следствени действия, от които са установени данни за съпричастност на жалбоподателя при придобивания на вещи, предмет на престъпленията от извършителите им, което се потвърждава и от дадените от него сведения и показания и протоколите за доброволно предаване. От съдържанието на посочените писмени доказателства преобладаващата част от които се явяват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила, които не са били оспорени в срока и по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК категорично се установява, че към момента на издаване на оспорения административен акт органите на МВР са установили данни за съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 215 НК, които са потвърдени и от самия жалбоподател в обясненията и показанията му и при изготвяне на протоколите за доброволно предаване. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Такива данни по отношение на П. П. са били налице, поради което изводите на АС, че към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са необосновани и не съответстват на представените по делото писмени доказателства Действително към момента на задържането не е било образувано досъдебно производство, но в хода на съдебното производство пред АС, са представени доказателства, от които е било видно, че задържаното лице е било съпричастно към извършено престъпление. Освен това неправилно АС не е кредитирал доказателствените средства, които са с дати след издаване на оспорената заповед, тъй като от значение е тяхното съдържание за това дали и какви данни е имало към 25.01.2017 г. както и показанията на служителя на МВР Димитров, които кореспондират с писмените доказателства, включително за ОИМ и следствени действия. Без правно значение е дали досъдебното производство е било образувано срещу жалбоподателя, срещу друго лице или срещу неизвестен извършител и в хода на същото е установена съпричастност към извършените престъпления, за които е образувано досъдебно производство. За приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи съгласно чл. 67 от ЗМВР е да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл неточното или непълно посочване на точната квалификация на престъплението не се явява съществено нарушение на административно производствените правила. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление, каквато в случая е била налице. Касационната инстанция споделя изцяло и становището на прокурора, че принудителната административна мярка е приложена съобразно материалноправните предпоставки на чл. 73 ЗМВР, като ограничаването на правата на жалбоподателя е само за постигане на предвидени в закона цели: за разкриване на престъпления и да се попречи на извършителя да се укрие. По този начин са спазени изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) - свободата на жалбоподателя е ограничена временно, на основание предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на разследването при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Предвид на изложеното, оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на П. П. от [населено място] срещу заповед за задържане на лице рег. № 4/25.01.2017 г., издадена от полицейски орган в Районно управление Чирпан при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение