Решение № 4660 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8350/2016 г.

Решение № 4660 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8350/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Алексия 2009" ООД против решение от 12.05.2016 г. по адм. дело № 94/2016 г. на Административен съд - К.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт, които сочат на постановяването му допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице касационни основани за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - К. е отхвърлил жалбата на "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Алексия 2009" ООД против решение № 50/10.02.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация. По делото са установени следните фактически и правни обстоятелства: "Амбулатория за групова практика за първична медицинска пмощ Алексия 2009" ООД е сезирала Комисията за защита от дискриминация с жалба вх. № 18-00-159/05.11.2015 г., с оплаквания за дискриминация по признак "обществено положение" срещу Националната здравно-осигурителна каса. В жалбата се излагат доводи, че извършваната от него дейност се ограничава по административен път от Националната здравно-осигурителна каса чрез лимитирането на броя на извършваните дейности - талони за направления, и се иска Комисията за защита от дискриминация да задължи Националната здравно-осигурителна каса да отмени въпросните регулаторни стандарти в Националния рамков договор, сключвани с общопрактикуващите лекари, тъй като тези стандарти са в нарушение на законодателството, посочено в решенията на съдилищата и Конституцията на страната. Комисията е приела, че "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Алексия 2009" ООД търговско дружество, което е създадено по реда и условията на Търговския закон. Дейността, която осъществява в качеството му на юридическо лице - търговец по силата на сключения между него и Националната здравно-осигурителна каса е част от неговото търговско предприятие по чл. 15 ТЗ. Тази дейност не може да се квалифицира като характеристика, свързана с някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Тези признаци са присъщи само на физическите лица. С оглед разпоредбите на чл. 3, ал. 2, чл. 4, чл. 40 и чл. 47 ЗЗДискр, комисията е посочила, че е допустимо да се образува производство за защита от дискриминация по жалба, подадена от юридическо лице, само ако разликата в третирането е обусловена от някой от защитимите признаци, присъщ на физическите лица - членове на юридическото лице или на физическите лица, полагащи труд в структурите на юридическото лице - работодател. При тези съображения, с решение № 50/10.02.2016 г., Комисията за защита от дискриминация е оставила без разглеждане жалба с вх. № 18-00-159/05.11.2015 г. на "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Алексия 2009" ООД и прекратил производството по делото. Административният съд е обсъдил данните по административната преписка, доводите и възраженията на страните, при което е достигнал до верни фактически и правно обосновани изводи за неоснователност на оспорването на "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Алексия 2009" ООД на решението на Комисията за защита от дискриминация. Съдът правилно е приел, че в случая не е налице дискриминация по някой от защитените признаци на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. в хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр., според която с дружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица. Защитаваната теза от жалбоподателя е, че не може да упражнява в пълен обем дейностите, свързани с профилактиката и лечението на здравноосигурените лица, които са негови пациенти, поради въведените лимити с талоните за направление от Националната здравно-осигурителна каса. Тези фактически твърдения правилно са оценени от решаващия съд, че не попадат във фактическия състав на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр. В случая дружеството не е обект на дискриминация поради това, че някой от членовете му или заетите в него лица е носител на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а поддържаното ограничение на дейността му е израз на въведените регулаторни стандарти от Националната здравно-осигурителна каса. Тези стандарти могат да бъдат оспорени по съответния процесуален ред, но на основания и в производство, различни от предвидените в Закона за защита от дискриминация. На следващо място, доколкото се сочи от жалбоподателя, че неговите пациенти са дискриминирани с оглед обхвата от медицински услуги, които получават в резултат на нормативната регулация и подписания Национален рамков договор, трябва да се посочи, че дружеството не може в ролята на процесуален субституент да защитава правата им пред Комисията за защита от дискриминация - арг. чл. 26, ал. 2 ГПК. Всяко физическо лице, което счита, че е неравно третирано поради това, че е носител на защитен признак, може да реализира правата си при условията и реда, предвидени в Закона за защита от дискриминация лично или чрез процесуален представител, който е от кръга на изброените в чл. 32 ГПК. Очевидно, дружеството не е от категорията на тези лица, поради което не може да представлява физическите лица, които са негови пациенти и защитава техните права и законни интереси пред специализирания орган. Неоснователни са аргументите в касационната жалба, свързани със забраната по чл. 37, ал. 1 и 2 ЗЗДискр. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр., не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, а ал. 2 на същия текст предвижда, че не се допуска дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 в публичния или реалния сектор, пряко или непряко, свързана с извършването на стопанска дейност, включително по отношение на създаването, оборудването или разширяването на стопанска дейност или на започването или разширяването на всякаква друга форма на такава дейност. Прочитът на правилата на ал. 1 и 2 на чл. 37 от ЗЗДискр. сочи, че дружеството би могло да бъде адресат на забраната за дискриминация при извършване на дейностите, които са в неговата предметна сфера, но не и неин обект, засегнат от неравно третиране на членовете си и/или заетите в него лица. Именно дружеството е длъжно при упражняване на дейността си да спазва изискванията на чл. 37, ал. 1 и 2 ЗЗДискр, като не допуска дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. на пациентите си пряко или непряко, чрез предоставяне на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, включително и при създаване, оборудването или разширяване на професионалната си дейност. Изложените доводи в касационната жалба за невъможност да бъдат прилагани най-добрите медицински практики и да се предоставят адекватни здравни услги по отношение на всички здравно-осигурени лица, пациенти на дружеството, дори и верни фактически и израз на професионално отговорно отношение към тях, не могат да обусловят други правни изводи относно приложимостта на разпоредбите на Закона за защита от дискриминация към предприятието, по посочените по-горе съображения. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Алексия 2009" ООД следва да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,