Решение № 14 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 772/2012 г.

Решение № 14 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 772/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на В. С. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязло в сила решение № 188 от 05.06.2012 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в. гр. д. № 479 от 2011 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК по четири причини: тъй като съдът се бил произнесъл по непредявен иск /по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД вместо по предявения иск по чл. 74 от ЗС/, тъй като съдът не допуснал поискани от Я. доказателства, тъй като извършил превратно, тенденциозно и едностранчиво тълкуване на доказателствата и тъй като пренебрегнал признанието на ответницата В. Х. Я. В писмен отговор от 05.10.2012 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците по молбата за отмяна И. Х. Т., В. Х. Я. и Х. И. Х. оспорва същата, моли да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноските по настоящото дело. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: същата е подадена от легитимирана страна /ищец по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила съдебно решение, в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК /решението на Добричкия окръжен съд е влязло в сила и съответно е било узнато от В. Я. на 05.06.2012 г., а молбата за отмяна е подадена на 21.08.2012 г./ и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на отмяна подлежат влезлите в сила решения, по които страната вследствие на нарушение на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай, молителят твърди, че съдът е допуснал следните процесуални нарушения: произнесъл се е по непредявен иск /по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД вместо по предявения иск по чл. 74 от ЗС/, не допуснал поискани от Я. доказателства, извършил превратно, тенденциозно и едностранчиво тълкуване на доказателствата и пренебрегнал признанието на ответницата В. Х. Я. Дори и да се приеме, че са допуснати, нито едно от тези процесуални нарушения не е довело до лишаване на молителя В. Я. от възможност да участва в делото, поради което и не представляват основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение: от завеждане на делото до неговото приключване В. Я. е бил редовно призоваван за всяко проведено от съда заседание. Нещо повече, във всяко едно от проведените от първоинстанционния и от въззивния съд съдебни заседания /заседания на 20.09.2010 г., 25.10.2010 г., 21.12.2010 г., 14.02.2011 г., 18.04.2011 г., 19.09.2011 г., 12.10.2011 г., 20.02.2012 г., 21.03.2012 г. и 07.05.2012 г./ В. Я. се е явявал и е участвал лично и е бил надлежно представляван от упълномощения от него адвокат С. И. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК молителят В. Я. следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата В. Я. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер 650 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение