Решение № 11949 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6645/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите гр. София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Е. Лазарова, против решение 468 от 13.04.2021 г. по адм. дело 335/2021 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното нарушение, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения в жалбата се иска отмяната на първоинстанционния съдебен акт. Ответникът З. Иванов от гр. Варна не изразява становище в законоустановения срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба поради липсата на касационни отменителни основания. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Варна е отменил разпореждане 4506-40-23/14.01.2021 г. на директора на фонд ГВРС, с което на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) е отказано изплащане на гарантирано вземане на з. Иванов и административната преписка е изпратена на директора на фонд ГВРС София за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този правен резултат, при осъществения контрол за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд е приел извода, че същият е постановен от компетентен орган, в рамките на правомощията, които притежава на основание чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с неизпълнение на задължението, вменено му с нормите на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК относно изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. Поради установената незаконосъобразност на акта, при наличие на основанието по чл. 146, т. 3 АПК, първоинстанционният съд приема, че разпореждането следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган, за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е правилно. В хода на производството пред Административен съд - Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. От фактическа страна е установено, че е било открито производство по несъстоятелност на Адоро Холидейс: ЕООД с молба на ИА Главна инспекция по труда и има решение 260159 от 04.08.2020 г. на Окръжен съд Варна. З. Иванов е подал заявление за отпускане на гарантирано вземане на 03.09.2020 г. с приложена справка от банковата му сметка. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗГВРСНР, директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна е издал заповед за проверка на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения от работодателя. Задължителните предписания не са били обжалвани от Адоро Холидейс ЕООД, нито изпълнени, а работодателя е имал публикуван годишен финансов отчет за 2018 г., но не и за 2019 г. Издаденото разпореждане от директора на фонд ГВРС с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на заявителя е мотивирано, че З. Иванов не е представил необходимата справка по чл. 4 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Административния орган по този начин се е аргументирал, че не може да се направи преценка за правото на гарантирано вземане на заявителя. Процесното разпореждане е било предмет на обжалване по реда на АПК и е било отменено. Липсват данни от "Адоро Холидейс" ЕООД да е изготвена справка по Приложение 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР, тоест за работника е била налице обективна невъзможност да изпълни това изискване. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3, изр. второ от НРНИРСОИГВНР постановява, че ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните документи, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР, директорът на фонда следва да спре производството, когато: 1. са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ; 2. не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане. Отказ би следвало да бъде постановен единствено когато заявителят не отговаря на изискванията на закона - чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, а това не би могло да се случи без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Видно от мотивите на оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане, издателят му не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Проверката по чл. 5, ал. 1 от Наредбата на практика не е била извършена по същество поради бездействие на административния орган. Последният е бил длъжен да извърши ефективно дължимата проверка за наличието на материалноправните предпоставки за придобиване на правото на гарантирано вземане от претендиращия го. На заявителя не са дадени указания да представи допълнителни документи съгласно реда на чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Не е спазено изискването по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори". Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл. 4 ЗГВРСНР. Оспорваният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Налице е и несъобразяване с нормата на чл. 36 от АПК, регламентираща задължение за административния орган по отношение събирането на доказателства. По този начин административният орган е нарушил основния принцип по чл. 9, ал. 2 АПК - да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. От гореизложеното следва да се приеме, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което според настоящия състав следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение,