Решение № 3982 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2011 г.

Решение № 3982 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Иван Иванов Ямаков, с адрес гр. Велинград, срещу решение № 196 от 19.04.2011 г. по адм. д. № 56/2011 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед рег. № з-435/21.12.2010 г. на началника на РУП Велинград за отказ да се издаде разрешение за съхранение и разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие от физическо лице. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя неправилно съдът не е възприел доводите му, че след като административният орган вече е издал разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие не може отново да обсъжда въпроса доколко е налице основателна причина за издаването му и след като веднъж го е издал, той е преценил, че е налице основателна причина и може да променя становището си при наличие на нови обстоятелства, каквито в случая липсват. Счита, че са приложими разпоредбите на чл. 79 и чл. 81 от ЗОБВВПИ, а не и разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от закона, на които се е позовал съдът и след като има издадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси към тях, единствено условие да бъде издадено разрешение за съхранение е да притежава метална каса. Излага доводи, че са налице предпоставките по чл. 81 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Съдът не е обсъдил доводите за нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е уведомил писмено заявителя и не е дал указания в 30-дневен срок за отстраняването на непълноти и несъответствия в заявлението, съгласно изискванията на чл. 83, ал. 2 от закона. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна,. Съдът е установил, че жалбоподателят е поискал в заявлението си издаване на исканите разрешения с цел самоохрана и по административната преписка и в съдебното производство не е представил доказателства обосноваващи необходимостта от издаване на исканите разрешения. Изложени са мотиви, че след като жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, следва да установи необходимостта за издаването му. За неоснователни са приети доводите, че след като веднъж е имал издадено разрешение, жалбоподателят не следва да доказва необходимостта за издаване на ново разрешение. За недоказани са приети твърденията в жалбата за получени заплахи за живота на жалбоподателя. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е счел, че оспореният административен акт е законосъобразен, с оглед разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Посочил е, че нормата на чл. 21, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към която препращат чл. 43 и чл. 44 от същия правилник, приложими съгласно § 20 от ПЗР на ЗОБВВПИ, също предписва, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ разрешението за съхранение и разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях са валидни за срок 5 години от датата на издаването им, освен в случаите по ал. 3, а съгласно чл. 87, ал. 1 от същия закон, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДОП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР. В случая е установено, че заявлението е подадено след изтичане на този срок. Правилни са изводите на съда, че при всяко искане за издаване на разрешение за дейности по закона, независимо дали е първоначално или последващо, законът възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение, да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие и обстоятелството, че е издадено разрешение за закупуване на оръжие не води автоматично до подновяване на разрешението за съхранение и носене на оръжие в нов петгодишен срок, без да се докаже нуждата за това. Вярно е, че след издаване на разрешение за придобиване и съхранение на оръжие се издава разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, но необходимостта за носене на оръжие, при изтичане на срока на разрешението, следва да бъде установена, обоснована по несъмнен начин. Член 81 ЗОБВВПИ определя необходимите документи за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, което не отменя изискването за обосноваване на причината за издаването му. Съдът не е изложил мотиви относно твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед недаден срок за отстраняване на недостатъци и нередовности на заявлението, но това не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като липсата на твърдения и доказателства за необходимост от самоотбрана е въпрос по основателността на подаденото заявление за издаване на разрешение, а не на неговата редовност. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение,