Решение № 15227 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13108/2014 г.

Решение № 15227 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13108/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Димитров Цопанов от гр. Велинград, срещу Решение № 8970 от 27.06.2014 г., по адм. дело № 3404/2014 г. на Върховен административен съд и по частна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи срещу Определение № 10331 от 24.07.2014 г., постановено по същото дело. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията му във връзка с липсата на детайлизация на правното основание, посочено в процесната заповед, въз основа на което е прието, че са налице предпоставките за прекратяване на служебното му правоотношение. Счита за недоказан размера на осигурителния му стаж. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото решено по същество от настоящата инстанция. В частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на Министъра на вътрешните работи за допълване на цитираното по-горе решение, в частта му относно разноските. Счита, че липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях. Ответникът по касационната жалба, министърът на вътрешните работи в писмени бележки и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., като представя и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът по частната жалба Тодор Димитров Цопанов изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, приема че същите са подадени в законоустановените срокове от надлежни страни и са процесулано допустими. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството по адм. дело № 3404/2014 г. пред тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на Тодор Димитров Цопанов, срещу Заповед № К-151 от 08.01.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Така постановеното решение е правилно. Настоящия състав напълно споделя изложеното от тричленния състав на ВАС. Правилно е прието, че министърът на вътрешните работи е издал заповедта в рамките на предоставената му по чл. 246, т. 1 от ЗМВР (отм.). Не е налице законово изискване при издаване на заповедта по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.), административният орган да извършва подбор между служителите, които отговарят на условията, визирани в цитираната разпоредба. Достатъчно основание за прилагането на чл. 245, aл. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) е да са налице условията, предвидени в чл. 69, ал. 2 от КСО, като административният орган не следва да посочва в мотивите на заповедта други аргументи освен тези, свързани с изпълнението на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 69, ал. 2 от КСО. Правилно е и отбелязаното в обжалваното решение, че съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.), служебното правоотношение се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, приложима към момента на издаване на процесната заповед, държавните служители в МВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители от МВР. От данните по делото, неоспорени от страните, и от приложената към делото справка per. № 54649/13.12.2013 г. по описа на ОДМВР-Пазарджик се установява, че Тодор Цопанов е придобил право на пенсия при условията на цитираната разпоредба на КСО. Настоящият състав счита за несонователно възражението в жалбата, че посочената справка и предложението за прекратяване на служебното правоотношение на Цопанов с peг. № 54655/13.12.2013 г. по описа на ОДМВР - Пазарджик са издадени след издаване на обжалваната Заповед № К-151/08.01.2014 г. Цитирането на друг номер на справка и предложение (справка рег. № 3605/23.01.2014 г. и предложение рег. № 3969 от 27.01.2014 г.) от тричленния състав в обжалваното решение следва да се приеме за техническа грешка. Видно от доказателствата по делото, справката и предложението предхождат издаването на процесната заповед. С оглед изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на ВАС намира частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: След постановяване на процесното Решение № 8970 от 27.06.2014 г., по адм. дело № 3404/2014 г. на Върховен административен съд, министъра на вътрешните работи е подал молба по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, с която е поискал съдът да постанови допълнително решение относно направените разноски, поискани в хода на съдебното производство - юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното Определение № 10331 от 24.07.2014 г. по делото, ВАС е оставил без разглеждане молбата на министъра като недопустима. Мотивирал се е, че искането е направено своевременно, но по делото не е представен списък по чл. 80 ГПК, като правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение е въведено в самата норма, а именно страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Позовал се е на ТР № 6 от 06.11.2013 г., по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което приема, че разпоредбата чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък за разноските, като липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта му относно разноските. Така постановеното определение е неправилно. Видно от доказателствата по делото, искането на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява своевременно направено. Съдът при постановяване на решението си не се е произнесъл по въпроса за разноските. Цитираното в обжалваното определение ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС намира приложение единствено при искане за изменение на решението в частта за разноските. Искането на министъра е за допълване на решението в тази му част, при положение, че липсва каквото и да е произнасяне в тази връзка. В случая, с оглед изхода от спора, същите е следвало да бъдат присъдени за осъществената защита от юрисконсулт пред първа инстанция изразяваща се в изготвяне на становище по жалбата и явяване в съдебно заседание. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор, и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субектът, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. За да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред компетентната съдебна инстанция. Разноски се дължат, ако са претендирани своевременно, какъвто е настоящият случай. В случая искането е формулирано в становището на министъра, както и в съдебно заседание. С TP № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на ВАС е приело, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство ГПК предвижда възможност за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 8 при установено осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулт в допустимите хипотези. И доколкото законът допуска административния орган да упълномощи служител с юридическо образование за осъществяване на защитата по делото, то и представляваният правен субект има право на разноски, които изрично са предвидени в процесуалноправната норма. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респ. в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. След като възнаграждението се дължи не на юрисконсулта, а на бюджета на административния орган, който той представлява, реалното му заплащане е без значение за реализиране на отговорността за разноски за загубилата делото страна по спора. Законодателят е направил изрично разграничение между присъждането на възнаграждение за юрисконсулт и на направените от страната разноски за адвокат. Отговорността за разноски при адвокатска защита се урежда съгласно заплатеното от страната възнаграждение по договор по аргумент от разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК. Когато юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, възнаграждението се определя от съда - чл. 78, ал. 8 ГПК. В този случай, доказателства за плащането не се събират именно поради съществуващите отношения между юрисконсулта и представляваното лице, основани на договор, който урежда правата и задълженията на страните, а не само процесуалното представителство по конкретно дело. В случая, непредставянето на списък на разноските не представлява пречка за присъждане на разноски, а в съотвествие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС има за последица невъзможността да се иска изменение на решението в частта му за разноските, каквато хипотеза в случая не е налице. Изхождайки от изложеното и съобразявайки се с конкретното участие на юрисконсулт Пиперкова в първоинстанционното производство - по изготвяне на писмено становище и явяване в съдебно заседание, както и с разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че в полза на ответника е следвало да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева за изготвяне на писмено становище от юрисконсулт по жалбата в производството пред първата инстанция и явяване в съдебно заседание. Предвид горното, обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски на ответника по делото пред първата инстанция. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, настоящият състав счита, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв., на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия