Решение № 7764 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14480/2008 г.

Решение № 7764 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14480/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Панчо Бончев Запрянов от гр. Велинград против решение № 54/13.10.2008 г., постановено от Административен съд гр. Русе по адм. д. № 433/2008 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението с искане за отмяната му. Ответникът-директорът на Областна дирекция "Полиция" - гр. Русе не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Със заповед № з-ДС-2881/24.06.2008 г. на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), директорът на Областна дирекция "Полиция" гр. Русе налага на Панчо Бончев Запрянов от гр. Велинград принудителна административна мярка временно ограничение за издаване на паспорти или заместващите ги документи и тяхното отнемане поради наличието на парични задължения в големи размери към български юридически лица. Заповедта е издадена въз основа на писмо искане от частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд гр. Русе. По същество решаващият съд приема, че административният акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган в границите на неговата инвеститура, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд допуска нарушение на материалния закон поради приетото спазване на формата на оспорения административен акт. Заповедта е в задължителната писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК. Посочени са фактическите основания, а именно парични задължения в особено големи размери на Запрянов към български физически и юридически лица, както и недостатъчност на личното имущество да ги покрие и непредставяне на надлежно обезпечение до издължаването им, а правното основание, произтичащо от тях е разпоредбата на чл. 76 т. 3 от ЗБДС. На следващо място неоснователно е касационното възражение за допуснато от решаващия съд нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора решаващия съд не обсъжда доводите му свързани с накърняване на правото на защита срещу неблагоприятния акт, поради недостатъчното индивидуализиране на изпълнителното дело, дало повод за започване на административното производство. Посочените данни в искането на частния съдебен изпълнител № 833 с район на действие гр. Русе и тези в заповедта на директора на ОДП кореспондират помежду си и изключват различност, която да рефлектира негативно върху правото на защита на Запрянов. На последно място, опровергаващи установеното от административния съд не са представени пред тази инстанция. Съдебният акт като правилен следва да бъде потвърден с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение