Решение № 1186 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2014 г.

Решение № 1186 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна Запад", подадена чрез юрисконсулт Сирма Кирилова, срещу решение № 1963 от 1.08.2014 г., постановено по адм. д. № 192/2014 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, 10-ти състав, с което по жалба на "Левъл Зет" ЕООД е отменено решение към ЕАД № 12BG002002Н0048309/11.06.2012 г. на началника на МП "Варна Запад", а началника на МП "Варна Запад" е осъден да заплати на "Левъл Зет" ЕООД - гр. Варна разноски в размер на 110 лева. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли Върховния административен съд, състав на Осмо отделение да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго, с което да потвърди оспореното решение на началника на МП "Варна Запад". Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "Левъл Зет" ЕООД, гр. Варна формулира чрез адв. Раков, в писмено становище и в с. з. съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на АДмС - Варна, както и да бъдат присъдени разноски за касационното производство. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение след проверка по чл. 218 АПК счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна предвид на следните съображения: С решението си Административен съд Варна е отменил по жалба на "Левъл Зет" ЕООД решение към ЕАД № 12BG002002Н0048309 от 11.06.2012 г. на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, 214, 217, 218 и 221 от Регламент № 2913/92 и чл. 54 от ЗДДС и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания в размер на 45854,16 лв., от които мито в размер на 6 631,80 лв. и ДДС в размер на 39 222,36 лева. Първоинстанционният съд е посочил установената от него фактическа обстановка по спора: Осъществен внос от "Левъл Зет" ЕООД на сурови бадеми без черупка от САЩ, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление", в това число доказателствата, представени с ЕАД; направеното запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на САЩ по повод на възникнало съмнение относно достоверността на представената фактура от вносителя "Левъл Зет" ЕООД и получената информация от проверката, издаденото митническо решение за извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са определени за вземане под отчет на допълнителни държавни вземания - мито и ДДС. Прието е, че обжалваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, засегнали правото на участие и на защита на проверяваното лице. Първоинстанционният съд е конкретизирал основния спорен въпрос между страните - каква е митническата стойност на стоките, внесени по ЕАД № 12BG002002Н0048309/11.06.2012 г. За да отговори на него, административният съд е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност", възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно облагаемата митническа стойност. На база на тълкуване на тези разпоредби съдът е приел, че в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на вноса, е различна от декларираната и конкретно, че тя е тази по документите, представени пред износната митница - 122640 USD. Отбелязано е, че е представена фактура към ЕАД и липсва износна фактура, като съдържанието й може да се изведе от направената проверка от американската митническа администрация. Налице е противоречие в данните за цена на стоката по фактурата, представена при вноса и тази при износа. Съдът е квалифицирал фактурите като частни документи, без обвързваща доказателствена сила относно цената на стоките, а докладът на американската митническа администрация бил обоснован от данните в частен документ и не обвързва съда, който да приеме, че цената, посочена в доклада, представлява митническата облагаема стойност. Предвид разпоредбата на чл. 170 от АПК, задължаваща административният орган да докаже всички предпоставки за законосъобразност на оспорения административен акт, решаващият съд е приел, че митническата стойност в обжалвания митнически акт е неправилно определена, тъй като не са представени доказателства, установяващи, че митническата стойност е в размера, приет в оспорения акт. На следващо място съдът е обсъдил и редовността на воденето счетоводство на вносителя "Левъл Зет" ЕООД, като с оглед на данните по делото се е мотивирал, че то е водено редовно и стоката е заприходена по цената на вносната фактура. От този факт и представеното банково бордеро може да бъде изведен извод, че на доставчика е заплатена цена, посочена във фактурата към вносната ЕАД. Съдът е приел за неоснователни доводите на процесуалния представител на митническата администрация за приложението на чл. 181а от Регламент 2454/93. Изложени са съображения, че правните разпоредби регламентират процедурата за определяне на митническата стойност, но те не дават задължително предписание да бъдат ценени като достоверни данните в износните фактури при противоречието им с фактурите, представени при вноса, и че те не променят правилата за определяне на митническата облагаема стойност, съдържащи се в чл. 29 от Митническия кодекс на Общността. С оглед на цитираните аргументи административният съд е отменил процесното митническо решение като незаконосъобразно. Позовал се и на практика на ВАС, постановена по сходни казуси. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът оспорва изводите на съда, твърдейки, че действителната договорена стойност е тази, установена при запитване по линия на международното сътрудничество с американската митническа администрация, респективно налице са условията на чл. 181а от Регламент № 2454/93 г., § 1 за определяне на друга митническа стойност, различна от първоначално декларираната от вносителя. Настоящият касационен състав намира тези възражения за неоснователни предвид следното: В случая спор по фактите липсва, същите са установени правилно от административния съд. Спорът е досежно действителната митническа облагаема стойност на внесената от "Левъл Зет" ЕООД стока - дали сумата 26 345 USD, така както е декларирана от вносителя при подаването на ЕАД № 12BG002002Н0048309/11.06.2012 г., или сумата 122640 USD, както е приел митническият орган съобразно информацията получена чрез запитване до американската митническа администрация. Съгласно разпоредбата на чл. 29, § 1 от Митническия кодекс на Общността, (Регламент № 2913/1992 г. на Съвета), митническата облагаема стойност е договорената между страните по сделката, а това е действително платената или подлежаща на плащане цена, коригирана по реда на чл. 32 от същия кодекс, ако са налице условията за това. Не е спорно, че отговорът на митническата администрация на САЩ, обективиран в писмо рег. № 4424-956/12/23.10.2013 г., получено в ЦМУ на 15.10.2013 г., представлява официален документ с обвързваща доказателствена сила, но този документ сам по себе си не е достатъчно доказателство, за да се приеме, че посочената в него сума от 122640 щ. д. е действителната пазарна стойност на внесената стока и тя следва да бъде възприета като митническа облагаема стойност. Настоящата съдебна инстанция споделя първоинстанционните мотивите в тази насока, че както вносната, така и износната митническа декларация, по своето естество представляват частни свидетелстващи документи, без обвързваща съда доказателствена сила, поради което посочването на различна цена на стоката във всяка една от декларациите, обосновава необходимостта митническата администрация да изложи мотиви защо приема едната стойност за достоверна, а другата за недостоверна. В оспорения митнически акт липсват такива мотиви, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съдебната инстанция от възможността да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Обстоятелството, че нормата на чл. 181а, § 1 от Регламент № 2454/93 г. дава възможност на митническата администрация да не определя митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на оценява на сделката когато след спазване на процедурата по § 2 не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Кодекса /Регламент 2913/92/, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си. Към отговора на американската митническа администрация липсват приложени писмени доказателства, а само е посочено каква стойност на стоката е била декларирана в износната ЕАД, което не съставлява информация, ползваща се с обвързваща доказателствена сила. Въз основа преценка на представените по делото от дружеството писмени доказателства, /неоспорени от представителя на митническата администрация/, правилно административният съд е приел, че вносителят е заплатил за стоката цената, която е посочена в ЕАД № 12BG002002Н0048309/11.06.2012 г., като административният орган не е проявил активност и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга. В подкрепа на този извод е и заключението на ССЕ, също неоспорено от митническата администрация. Съдържащите се в касационната жалба доводи относно непредставяне на доказателства от вносителя за цената на стоката и относно начините на плащане, е следвало да се отразят като мотиви на оспореното решение, а не да се излагат за пръв път в касационната жалба. Обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна на посочените от касатора основания. Разноски: С оглед на резултата по спора, на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 4573,50 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.01.2015 г., фактура № 1129 от 15.01.2015 г. и извлечение от банкова сметка. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,