Решение № 4342 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14278/2008 г.

Решение № 4342 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14278/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мототехника - София" ЕООД, гр. София, срещу решение от 12.08.2008 г. по ахд № 746/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "з" състав, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 365/30.09.2005 г., издаден от данъчен орган на ТДД София, ДП "Люлин", потвърден с решение № 3238/09.12.2005 г. на Регионален данъчен директор - София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 900 лв. по фактура от м. 11.2004 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и произнасяне съобразно правилата на чл. 222 от АПК. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като разгледа допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че с ДРА законосъобразно е отказано на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 900 лв. за данъчен период м. 12.2004 г. по фактура № 283/ 30.11.2004 г., издадена от ЕТ "Мони - Симеон Симеонов" с предмет на доставката - извършени СМР на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) поради липса на доказателства за реалност на доставката, като е изложил и алтернативни доводи за недоказано начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) чрез отразяването му като задължение в счетоводството на доставчика. Настоящият съдебен състав не възприема алтернативните доводи в мотивите за недоказано начисляване на данъка. Видно от протокола за насрещна проверка от 09.03.2005 г. при първата ревизия (обжалваният ДРА е издаден при втора ревизия след отмяна от директора на РДД на първия ДРА) данъчните органи са проверили доставчика (а не правоприемника му, както е при втората ревизия) и са установили редовно водено счетоводство, отразяване на данъка по сметка 453/2 и другите елементи от сложния фактически състав по начисляване на данъка. Именно затова и основанието им за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) - при което е налице начислен данък без основание - в случая без реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Процесната фактура е издадена за СМР по договор от 20.10.2004 г. и е с данъчна основа 39 500 лева. Между представените доказателства липсва такъв договор (има договор от 01.09.2004 г.), по който обаче са договорени СМР на друга стойност, която и след споразумението за промяна на цената остава различна. Доказателствата за приемане на извършените работи се отнасят само към договора от 01.09.2004 г. и дори издаденото данъчно кредитно известие след промяната на цената не е посочено да се отнася към процесната фактура. Съдебно - техническата експертиза също е обсъждала извършеното по договора от 01.09.2004 г. Предвид изложеното липсват каквито и да е доказателства, индивидуализиращи фактурираните услуги и извършването им. Решението като краен резултат съответства с доказателствата по делото и приложимото материално право. Касаторът не е формулирал конкретно оплакване за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На дирекция "ОУИ", гр. София следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, първо "а" отделение