Решение № 6022 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2008 г.

Решение № 6022 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Христо Георгиев Христов от гр. Свиленград, срещу Заповед № К-5323/22.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 254, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение като инспектор, разузнавач VI степен в Районно полицейско управление - Свиленград към Областна дирекция "Полиция" - Хасково при НС "Полиция". В жалбата се навежда основен довод допуснато нарушение на материалния закон, тъй като са посочени факти, настъпили преди влизане на ЗМВР в сила от 01.05.2006 г., който няма обратно действие. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, подробно посочени в жалбата. Ответната страна, Министерство на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да се отхвърли. Поддържа становище, че макар деянието да е извършено при действието на ЗМВР (отм.), защото дисциплинарното производство е започнало и е приключило при действащия ЗМВР , приложимият е закон е действащия ЗМВР . Върховният административен съд, III отделение, намира жалбата за допустима и основателна. С решение № 3236/21.03.2008 г. по адм. д. № 1493/ 2008 г. по описа на Върховния административен съд, V членен състав, решението постановено при първоначалното разглеждане на жалбата е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане със задължителните указания за приложение на ЗМВР (отм.), действал до 1.05.2006 г., защото служителят е наказан за действия и бездействия, които са извършени при действието на отменения ЗМВР . На основание чл. 224 от АПК настоящата съдебна инстанция е длъжна да изпълни дадените указания. По делото е установено, че за период от м. декември 2005 г. до м. април 2006 г. жалбоподателят в нарушение на изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и в нарушение на вътрешноведомствения ред за организацията на работата на органите на МВР по заявителски материал, след като е бил уведомен за извършена кражба на мобилен телефон и е получил данни за евентуалния извършител на деянието, не е образувал дознание и не предприел незабавни действия по доказване на извършеното престъпление и неговото авторство, използвал регистрационен номер на друг заявителски материал за получаване на информация свързана с извършената кражба, с което въвел в заблуждение прекия си началник и с действията си прикрил извършителя на кражбата. С оспорената заповед наказващият орган квалифицирал извършеното като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата и наложил дисциплинарно наказание уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Административният орган със Заповед № К-4609/08.11.2006 г. е образувал дисциплинарно производство. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 16.11.2006 г. Дал е писмени обяснения на 21.11.2006 г. Снети са и писмени обяснения от други лица във връзка със случая. Изготвена е обобщена справка рег. № 21987/30.11.2006 г. Жалбоподателят е поканен да се яви в сградата на РПУ-Свиленград, за да се запознае със справката, но отказал, за което е съставен протокол от 06.12.2006 г., в който е отразено, че се връчва при отказ. Посочени са имената на двама служители Николай Андреев и Ангел Тодоров. Във връзка с връчването на обобщената справка жалбоподателят твърди, че се е намирал в отпуск по болест в този ден, бил хоспитализиран за една седмица в местната болница. Счита, че не е налице отказ да получи справката, а същата следвало е да му бъде връчена след изтичане на отпуска по болест, за да представи писмените си обяснения, които всъщност ги представил непосредствено след връчването на заповедта, което съставлява допуснато съществено процесуално нарушение. Предвид обаче дадените от касационната инстанция указания, тези доводи за без значение, защото обобщена справка не се връчва по ЗМВР (отм.). От представения болничен лист се установява, че жалбоподателят е бил в отпуск по болест в периода от 28.11.2006 г. до 4.01.2007 г., което означава, че е могъл да даде писмени обяснения в периода от 16.11.2006 г., когато му е връчена писмената покана изх. № 21996/30.11.2006 г., до 21.11.2006 г., крайната дата, определена от административния орган. Приложени са писмени обяснения от 21.11.2006 г., поради което разпоредбата на чл. 240 от ЗМВР (отм.) е спазена. Дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Откриване на нарушението е с обобщената справка с дата 30.11.2006 г., а извършване на нарушението е периода от м. декември 2005 г. до април 2006 г., който период попада в рамките на едногодишния срок - до издаване на обжалваната заповед на 22.12.2006 г. Следователно е спазен чл. 236 от ЗМВР (отм.). С оглед изложеното следва да се приеме, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на дисциплинарното производство. Основателно е твърдението за допуснати нарушения на материалния закон. От писмените доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗМВР, съответстваща на чл. 60 от ЗМВР (отм.) като не е изпълнил една от основните си задачи на служител на МВР, действайки не по установения ред за предотвратяване и разкриване на престъпленията. Умишлено не е завел жалбата на И. Манолова като заявителски материал, като е използвал друг такъв, за да събере необходимата му информация. С тези си действия, въвел в заблуждение и прекия си началник и е прикрил извършителя на кражбата на мобилния телефон, като по този начин е използвал служебното си положение за изгода на трети лица (чл. 204, ал. 2 от ППЗМВР) отм. (). Заповедта е издадена на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Това материалноправно основание съответства на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.). И в настоящия казус основен проблем е в кои случаи се налага дисциплинарно уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата, съответно чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР за деяния, които са несъвместими с етични норми на поведение и с които се уронва престижът на службата. С ТП № 3 по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите при ВАС, бе прието, че в случаите, в които е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани със ЗМВР, подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началниците на служби, т. е. нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налага наказание на онези основания, в чиито фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка на наказващия орган за извършеното нарушение и обстоятелството, че нарушението се определя като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавен служител в МВР нямат никакво значение, защото не са елемент на фактическия състав по чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР и липсва основание за уволнение по този текст. Когато се приема и установява, че има нарушения на служебни задължения, очертани по описания начин, за тези нарушения са предвидени съответните наказания в ППЗМВР. Поради това е изключено приложението на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.), съответно чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. Вярно е, че някои от нормите на поведение в Етичния кодекс са идентични със законови и подзаконови норми за служебно поведение, но това е така, защото обществените отношения, включително и служебните се регулират едновременно от различни социални норми- и правни и морални. Но включването на морални норми в Етичен кодекс (дори когато става по реда на чл. 21, т. 12 от ЗМВР със заповед на министъра на вътрешните работи) не променя основната им характеристика, че те са по принцип неписани правила на поведение и не възникват на основата на властнически актове. Затова когато с едно деяние се засягат едновременно различни обществени отношения, регулирани едновременно и от законови и от морални норми, от значение за правната квалификация на служебното нарушение и преценката дали има или няма основание за дисциплинарно уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.), съответно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, е дали е налице извършеното действие или бездействие във връзка със служебните задължения регламентирани с разпоредби на закона, подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на преките ръководители, нарушени ли са служебни задължения и правомощия, произтичащи от заеманата длъжност. При изпълнение и спазване на задължения, свързани със заеманата длъжност, конкретно регламентирани по посочения начин, ако поведението представлява несъвместимо с етични норми на поведение и уронва престижът на службата, ще е налице основание за уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.), съответно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Случаите, в които деянието няма връзка с изпълнение на служебни задължения, ако поведението е несъвместимо с етичните норми и е уронващо престижа на службата, също ще е налице основание за уволнение по посочения текст (ТП № 3 по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите при ВАС). В настоящия казус обаче жалбоподателят е нарушил служебни задължения, вменени като такива с разпоредба от закон да открива, разкрива и разследва престъпления, да спазва вътрешноведомствения ред за организация и работа на органите на МВР по заявителски материал. Следователно тези задължения не са морални и уволнението за неспазване на етични правила е извършено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение