Решение № 2033 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Пещера, чрез адв. Чалъков, срещу решение 3909 от 15.10.2024 г., постановено по адм. дело 393/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена негова заповед 190/12.03.2024 г. за премахване на незаконен строеж. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответникът Х. И. А., чрез адв. Кръстев , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед 190/12.03.2024 г. на кмета на Община Пещера, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "гараж 219 в УПИ I-жс и магазини, кв.202 по плана на гр. Пещера". Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл.225а ЗУТ, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправни разпоредби. Установено е, че процесния незаконен строеж е изграден с надлежно издадено Разрешение за строеж 28/25.06.2014 г. , одобрен инвестиционен проект за два броя гаражи 218 и 219 в УПИ I-ЖС и магазини, кв. 202 по плана на гр. Пещера и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 22.12.2015 г. В оспорената заповед не е посочено изрично правно основание по чл.225, ал.2 ЗУТ, а позоваването от административният орган на чл. 153, ал. 2, т. 2 и ал. 10 ЗУТ, не се подкрепя от събраните в административното производство доказателства и е оборено от приетата съдебно-техническа експертиза. Констатацията, залегнала в процесната заповед, че строежът е в процес на изграждане, като са построени тухлени стени, кофраж и покривна бетонова плоча, но строителството е извършено при изтекъл срок на разрешението за строеж и съгласно клаузите на договора за учредено право на строеж, се опровергават изцяло от заключението на вещото лице. Позовавайки се на дефиницията за груб строеж, визирана в § 5, т. 46 ДР ЗУТ, обстоятелството, че в тригодишния срок по чл.153,ал.2,т.1 ЗУТ за строежа е издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 22.12.2015 г., и същият е завършен в груб строеж, първоинстанционният съд е възприел процесната заповед като незаконосъобразна. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 2/14.02.2024г. и пресъздадени изцяло в процесната заповед, са оборени в съдебното производство от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за строеж по смисъла на с §5, т. 38 от ДР ЗУТ, който е изграден при спазване изискванията на чл.148,ал.1 ЗУТ в груб строеж по § 5, т. 46 ДР ЗУТ. Следователно не е налице нито едно от основанията за премахване на строежа като незаконен по чл.225, ал.2, т.1 до т.6 ЗУТ. Позоваването в процесната заповед на нормата на чл. 153, ал. 2 ЗУТ освен, че не може да валидира липсата на посочено изрично правно основание по чл.225, ал.2 ЗУТ, не съответства и на изяснената по делото фактическа обстановка. Установено е по безспорен начин, че хипотезата на т.1, ал.2 на чл.153 ЗУТ не е налице, тъй като в тригодишния срок е започнато строителството на гаража. Втората хипотеза по т.2 на същата разпоредба също не е налице, тъй като грубия строеж е завършен изпълнени са ограждащите стени и покрива на гаража. Видно от заключението на приетата без оспорване по делото експертиза, процесния строеж / гараж 219/ е с изпълнени ограждащите стени, покривна бетонова плоча /конструктивна височина 2.90м и 2.80м/, като квадратура, вида на строителството и местоположението отговарят изцяло на одобрените строителни книжа. Неоснователен се явява доводът по касационната жалба, че не е установен от жалбоподателя периода на завършване на строежа, тъй като в административното производство липсват такива установявания, а в оспорената заповед се съдържат мотиви за това, че строежът е в процес на изграждане. Следователно доказателствената тежест за момента на изграждане и довършване на грубия строеж не пада върху оспорващият. В тази връзка е неоснователно и възражението за непълнота на събраните в първоинстанционното производство доказателства за момента на довършване на грубия строеж на гаража, тъй като с тези доказателства се цели домотивиране на процесната заповед, което е процесуално недопустимо чл.170, ал1 във вр. с чл.171, ал.1 от АПК. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение от 1600лв по приложения списък и договор за правна защита и съдействие от 20.11.2024г. Възражение за прекомерност не е заявено от касаторът. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,