Решение № 63 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8739/2018 г.

Решение № 63 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8739/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на И. Липов и на П. Липов против решение № 147 от 16.04.2018 г. по адм. дело № 701/2017 г. на Административен съд – Добрич, поправено с решение № 228 от 30.05.2018 г., с което е отменена заповед № КД-14-08—487/25.06.2008 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Добрич, в частта с която е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри на гр. Каварна с промяна на границата между поземлен имот с идентификатор 35064.200.10 и поземлен имот с идентификатор 35064.200.11. Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл, като е отменил заповедта, въпреки липсата на искане в този смисъл и въпреки че жалбата е подадена след предвидения 14-дневен срок за оспорване на акта. Излага съображения, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са събрани относимите доказателства и спорът не е изяснен от фактическа страна. Моли да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата на И. Павлова против заповедта на началника на СГКК- Добрич в оспорената част да бъде отхвърлена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Добрич не изразява становище. Ответницата И. Павлова оспорва касационните жалби и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: Решението на Административен съд - Добрич е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на процесуална пречка за образуване на съдебно производството за отмяна на заповед № КД-14-08—487/25.06.2008 г. на началника на СГКК – Добрич като незаконосъобразна (чл. 159, т. 5 от АПК). Първоинстанционният съд неправилно приема, че след като заповедта не е съобщена на жалбоподателката И. Павлова, то за нея срокът за обжалване не е започнал да тече и оспорването е в срок. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се обжалват в 14 - дневен срок от съобщаването им. Съобщаването има оповестително значение и цели да информира засегнатите от акта лица за неговото постановяване. Ето защо в случаите когато заинтересованите лица не са уведомени изрично, срокът за оспорване следва да тече от узнаване на акта, т. е. от момента, в който целите на съобщаването са изпълнени. В случая процесната заповед № КД–14-08-487 от 25.06.2008 г. на началника на СГКК- Добрич в частта, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Каварна с промяна на границата между поземлен имот с идентификатор 35064.200.10 и поземлен имот с идентификатор 35064.200.11. не е съобщена на жалбоподателката пред първоинстанционния съд И. Павлова, собственик на имот с идентификатор 35064.200.10 (становище на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър на л. 4 от делото). Поради това следва да се приеме, че срокът за оспорване по отношение на жалбоподателката тече от датата, на която последната е узнала за заповедта. В жалбата си до съда Павлова изрично признава, че е научила за заповедта, предмет на оспорване, когато е подала заявление вх. № 01-316137 от 11.10.2017 г. до началника на СГКК – Добрич, с което е поискала изменение на границите на собствения й поземлен имот с идентификатор 35064.200.10 и на съседния поземлен имот с идентификатор 35064.200.11. Това налага извода, че Павлова е узнала за административния акт най – късно на датата, на която е подала заявлението за изменение на КККР, а именно 11.10.2017 г., защото в противен случай същата не би имала интерес да инициира производство пред началника на СГКК- Добрич за изменение на границите между двата имота. Следователно от посочената дата започва да тече предвиденият в закона 14 - дневен срок за оспорване на заповедта. Жалбата на Павлова, по която е образувано производството пред Административен съд – Добрич, е подадена на 12.12.2017 г., т. е. след изтичане на нормативно установения срок за оспорване на акта. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правото на жалба с доводи за незаконосъобразност на административния акт в съответната част. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК подадената жалба е допустима само по отношение на претенция за обявяване на нищожността на заповед № КД–14-08-487 от 25.06.2008 г. на началника на СГКК – Добрич в оспорената част. Всъщност именно в този смисъл е отправеното от Павлова с жалбата до съда искане и по него съдът дължи произнасяне. Вместо това първоинстанционният съд разглежда оспорването само на основанията за незаконосъобразност и с решението, предмет на оспорване, отменя заповедта. Ето защо това решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. С оглед обстоятелството, че основания за обявяване на акта за нищожен не са обсъждани в съдебното решение и липсва произнасяне по искането на жалбоподателката за обявяване на заповедта за нищожна, на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по искането за обявяване нищожността на заповед № КД–14-08-487 от 25.06.2008 г. на началника на СГКК – Добрич в оспорената част. При новото разглеждане на делото на основание 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе по разноските в настоящото производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, АПК Върховният административен съд, второ отделение,