Решение № 4479 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2018 г.

Решение № 4479 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, срещу решение № 3021/04.05.2018 г. по адм. дело № 11470/2017 г. на Административен съд - С. - град, с което е отменено по жалба на фондация "Български институт за правни инициативи" ("БИПИ") решение с изх. № 63-00-0222 #1/27.09.2017 г. и е върната преписката за ново произнасяне по заявлението на фондацията съгласно мотивите на решението в 14-дневен срок, считано от влизане на решението в сила. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - фондация "БИПИ", чрез процесуален представител, в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че фондация "БИПИ" е подала заявление по ЗДОИ до АСП, с което е поискала копие/я от декларация или декларации по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси) на И. Иванов за периода, в който е работил в АСП. На така депозираното заявление изпълнителният директор на АСП в качеството си на задължен субект по ЗДОИ е отговорил с обжалваното пред АССГ решение, с което е отказал достъп до исканата информация, излагайки мотиви, че същата не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. АССГ е изложил мотиви, че се касае за отказ за достъп до информация от задължен субект по ЗДОИ, исканата информация е служебна, не е налице някоя от хипотезите на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, в която може да се ограничи достъп до служебна обществена информация. Нещо повече - за осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията - чл. 17, ал. 2 ЗПУКИ (отм.); , регламентира публикуването на декларацията от органа по назначаването, до когото е подадено, на интернет страницата си при спазване на Закона за защита на личните данни. Изложени са доводи, че се касае за хипотеза на надделяващ обществен интерес по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Решението е правилно като краен резултат. Правилна е преценката на АССГ, че с обжалвания отказ е отказан достъп до обществена информация. Неоснователни са твърденията на касатора за информативност на оспореното писмо. АССГ правилно е тълкувал изразената воля в обжалвания пред него акт. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от АССГ, че в поисканата от фондация "БИПИ" декларация се съдържа служебна обществена информация и предвид характера на информацията с нея се цели повишаване на прозрачността на задължения субект по ЗДОИ, поради което няма ограничение за предоставяне на съдържаща се в декларацията обществена информация, като задълженият субект не е изпълнил законовото си задължение да я публикува на интернет страницата си. При новото произнасяне задълженият субект по ЗДОИ следва да отчете, че в декларацията е възможно освен служебна обществена информация да се съдържат и лични данни, за които съгласно чл. 2, ал. 5 ЗДОИ, ЗДОИ е неприложим. Специалният закон - чл. 17, ал. 2 ЗПУКИ (отм.); , регламентиращ публикуването на декларациите за конфликт на интереси, изисква спазване на Закона за защита на личните данни по отношение на личните данни в декларациите. Предвид изложеното, ако в декларациите се съдържат лични данни липсва законово задължение за задължения субект по ЗДОИ, който е и администратор на лични данни, да обработи личните данни допълнително, поради което личните данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО не следва да бъдат предоставяни при предоставяне на достъп до служебната обществена информация, съдържаща се в поисканите декларации. С оглед изложеното решението като правилно следва да се остави в сила, като с оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение