Решение № 10900 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 998/2013 г.

Решение № 10900 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 998/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 571/13.11.2012 г. по административно дело № 640/2011 г. Административен съд - Велико Търново е: 1) отменил Писмена покана изх. № 29-04-179/8.06.2011 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Велико Търново в частта, в която е определена сума за възстановяване от МЦ "Медиана" ЕООД гр. Павликени за четвърто тримесечие на 2010 г. в размер над 1627.66 лв.; 2) отхвърлил оспорването, извършено с жалбата на МЦ "Медиана" ЕООД гр. Павликени срещу Писмена покана изх. № 29-04-179/8.06.2011 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Велико Търново, като неоснователно в останалата му част; 3) осъдил МЦ "Медиана" гр. Павликени да заплати на РЗОК - Велико Търново разноски по делото в размер на 432.72 лв. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Медицински център "Медиана" ЕООД с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Исканията са за отмяна на решението в частта, с която жалбата на лечебното заведение срещу писмената покана е отхвърлена, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или решаването му по същество, като се отмени изцяло писмената покана и се присъдят съдебно-деловодните разноски. Ответникът по касация - директорът на Районната здравноосигурителна каса - Велико Търново, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и също е претендирал присъждане направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е оспорената от Медицински център "Медиана" ЕООД гр. Павликени писмена покана изх. № 29-04-179 от 8.06.2011 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - Велико Търново, с която жалбоподателят в качеството му на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор № 040429 от 29.01.2010 г. е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Велико Търново сумата 1666.86 лв., представляваща превишение на стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4, определени с протокол за четвърто тримесечие на 2010 г., след отчитане на разрешеното надвишение и задължението за компенсиране. Решението на Великотърновския административен съд, с което жалбата до него е уважена частично, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. За да постанови решението си, Административен съд - Велико Търново е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана в неотменената й част от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила (чл. 76а от ЗЗО) и в съответствие с материалния закон. Материално законосъобразно съдът е приел, че на основание чл. 43, ал. 3 (във връзка с чл. 42, ал. 1) от индивидуалния договор за 2010 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за медико-диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения по регулациите и задължението за компенсиране. Относно точния размер на превишението съдът е възприел компетентно изготвеното и неоспорено от страните заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива) е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ през четвъртото тримесечие на 2010 г. по договор с НЗОК, са определени с протокол към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти (РС) за този период. От данните по делото е видно, че лечебното заведение с назначените медико-диагностични изследвания бл. МЗ-НЗОК № 4 е превишило определените му РС за процесния период извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, като стойността на неоснователно заплатените от НЗОК суми е малко под размера (уточнен е прецизно от вещото лице), който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми, послужил като фактическо основание за издаване на писмената покана. Нарушението на поетото задължение по чл. 42 от ИД за 2010 г. за назначаване на МДД по стойност на отделните видове в рамките, определени в подписания протокол за съответното тримесечие, поражда отговорността на касатора като изпълнител на специализирана медицинска помощ по чл. 43, ал. 3 от ИД за възстановяване на заплатените средства от бюджета на НЗОК за МДД, назначени извън регулациите. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което тези суми подлежат на връщане от касатора. Винаги когато изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и възможностите за компенсиране, следва да възстанови заплатените заради това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК по реда на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, при спазване на предвидената процедура в чл. 76а от същия закон. Неоснователно е касаторовото оплакване за необсъждане от първоинстанционния съд на своевременността на съобщаването на протокола за определяне на РС за четвъртото тримесечие на 2010 г. на лечебното заведение. Противно на твърдяното в тази насока от касатора, съдът е коментирал срока по чл. 25, ал. 2 от Правилата за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. Освен изложеното в мотивите на проверяваното решение следва да се има предвид и това, че жалбоподателят е уведомен за определените му за периода регулативни стандарти в съответствие със срока, установен в действащата нормативна уредба. Извън горното, проблемът с разходването на регулативните стандарти за периода преди предоставянето на нов РС е разрешен с предвиденото в § 6 от ПЗР на горецитираните правила, че изпълнителят на медицинска помощ следва да се съобразява с определения му регулативен стандарт за предходното тримесечие и медицинската целесъобразност. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана в неотменената й от съда част, не може да бъде кредитирана. Великотърновският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също е неоснователна, а доколкото не са представени доказателства за направени от РЗОК - Велико Търново разноски за касационната инстанция, искането на ответника по касация за присъждането им няма основание да бъде уважено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,