Решение № 8228 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), подадена чрез процесуалния представител юрк. Е. Хичовски срещу Решение 11701 от 12.11.2024 г., постановено по адм. дело 2175/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на В. О. С., гражданин на Руската Федерация, е отменено решение 4778 от 25.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут; делото е изпратено като преписка на председателя на ДАБ при МС за постановяване на ново решение, при спазване на указанията по прилагането на материалния закон, дадени с решението и с решение по адм. дело 5727/2023 г. на Върховния административен съд и е определен срок за произнасяне по чл. 85, ал. 5 ЗУБ. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилен изводът на административния съд, че административният орган бланкетно е разгледал всички факти и обстоятелства в хода на административното производство и не се е съобразил с дадените указания на двете съдебни инстанции при оспорването на предходен административен акт. Твърди, че чужденецът не е бил подложен на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежностк към определена социална група. Според касатора, представените призовки от чужденеца са само и единствено за уточняване на документи за войнския отчет и медицинско освидетелстване, а не за мобилизиране в армията на Руската Федерация, за да участва във военни действия във войната във Република Украйна. Касаторът счита за неправилен изводът на административния съд, че изпратените призовки, по своето същество, са форма на преследване на основание разпоредбата на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като предпоставките са абсолютни различни и в тази връзка съдът неправилно е приложил материалния закон. Съгласно писмена справка с ЦУ- 452/23.01.2024 г. на дирекция Международна дейност на ДАБ при МС за чужденеца няма опасност да бъде изпратен да воюва във войната с Република Украйна. От същата справка е видно, че чужденецът има възможност да отбие редовната си военна служба чрез алтернативна военна служба. Касаторът счита за неправилен и извода на съда, че административният орган не е обсъдил решенията на Административен съд Варна и на Върховния административен съд, постановени при оспорването на административен акт, издаден в предходното административно производство. От административния орган са обсъдени всички факти и обстоятелства по настоящето производство, във връзка с указанията на двете съдебни инстанции включително двете проведени интервюта по първото административно производство. Изложени са съображения, че спрямо чужденеца не са били предприемани никакви конкретни действия от страна на полицията или на официалните власти. В конкретния случай важи посоченото в т. 171 от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН). Чужденецът не е бил принуден да отпътува от страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Напуснал е страната си съвсем легално - с валиден паспорт въз основа на който пребивава на територията на Република България. Позовава се на съдебни решения 7961/26.06.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело 11857/2023 г., решение 5955/11.10.2023 г. по адм. дело 2442/2023 г. на Административен съд София-град и решение 16363/09.09.2024 г. по адм. дело 11501/2023 г. на Административен съд София-град. Иска оспореното решение да бъде отменено. Ответникът - В. О. С., в открито съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Максимова, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Представя списък на направените разноски и доказателства за плащането им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. О. С., гражданин на Руската Федерция, против решение 4778 от 25.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ. С обжалваното решение на първоинстанционния съд е отменено решението на председателя на ДАБ и е върната преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне съобразно мотивите в съдебното решение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е постановено от компетентен орган, но при допуснато съществено процесуално нарушение, поради нарушения на императивни изисквания относно мотивирането на решението от правна страна, при преценката на писмените доказателства и нарушение на правото на защита. Първоинстанционния съд е подчертал, че в решение 301/2023 г., постановено по адм. дело 88/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, е отменено предходно решение 17004/21.11.2022 г. на председателя на ДАП при МС, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отхвърлена молбата на С. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и делото е върнато като преписка на ДАБ, като са дадени задължителни указания. Тези указания не са спазени при новото произнасяне на административния орган. Решението на административния съд е потвърдено с решение постановено по адм. дело 5727/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Административният съд е приел, че в противоречие с изводите на предходните инстанции на съдилищата, в обжалваното решение на ДАБ отново бланкетно са разгледани опасенията на чужденеца от преследване. Направен е извод, че след получаване на преписката за ново произнасяне, административният орган е провел интервю със С., но не е обсъдил доказателствата, посочени в отменителното решение на Варненския административен съд, потвърдено от Върховния административен съд. Направен е извод, че ДАБ не е съобразила, че след постановяване на решението на касационния състав по адм.д.5727/23г. не са настъпили нови обстоятелства, които да променят фактическата обстановка в Руската Федерация, разгледана в мотивите на съдебния акт. Войната в Украйна не е приключила и не е отменен и Указът за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022 г. на територията на Руската Федерация, както и приетите поправки в Наказателния кодекс на Руската Федерация за засилване на отговорността за някои престъпления срещу военната служба. Посочено е, че не е анализирана и събраната информация относно новите начини на призоваване, включително чрез портала за обществени услуги и факта, че призовките се считат за редовно връчени, след изтичане на седем дни от датата й на поставяне в регистъра на призовките. Според съда не е обсъдена и информацията от ДАБ при МС от 23.01.2024 г., в която има данни, че е налице промяна на федералния закон от 14.04.2023 г. 127-ФЗ За изменение на някои законодателни актове на Руската Федерация , според който, на гражданите които подлежат на призива за военна служба и които са получили призовка от военния комисариат, се забранява да напускат страната, за тези лица са предвидени и много други ограничителни мерки с цел осигуряване на тяхното явяване. Според първоинстанционния съд представените при новото разглеждане повиквателни доказват по несъмнен начин, че опасенията на лицето за преследване при евентуална мобилизация са основателни, поради което е прието, че по отношение на чужденеца е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Направен е извод, че за него е налице реален риск за бъдещо такова преследване, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е приел, че са изложени бланкетни мотиви и относно липсата на законовите причини за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 ЗУБ. В цялото производство чужденецът е споделял, че не желае да воюва срещу Украйна и съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че съществува реална възможност той да бъде мобилизиран и изпратен да се сражава в Украйна. Прието е, че в случая намира приложение чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като при евентуалното завръщане на лицето в държавата му по произход, е налице реалната възможност да бъде мобилизиран и изпратен да участва във военни действия, срещу които се противопоставя. За неоснователно е прието възражението за нищожност на оспорения административен акт, на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като в практиката си Върховният административен съд приема, че не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 АПК в случаите, когато е отменен административен акт при съществени нарушения на административно-производствените правила, какъвто порок са намерили и предходните съдебни състави на административния съд и на Върховния административен съд. Съдът е посочил, че в конкретния случай, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Неговото решение не е окончателно, а възобновява административното производство по искането за закрила. Решението е правилно. С влязлото в сила съдебно Решение 10307 от 30.10.2023г. на Върховния административен съд по адм.д. 5727/23г., с което е оставено в сила Решение на АС по адм.д. 88/2023г., с което по жалба на г-н С. е отменено предходно решение на ДАБ при МС за отказ по искането му за предоставяне на международна закрила и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, са потвърдени следните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона: От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал.1, т.1 т.3 от ЗУБ. За да може да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ раса, религия,националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Търсещият закрила излага факти за преследване поради политическите му убеждения и наказания за отказ да отбие задължителната военна служба. Заявява, че не одобрява войната в Украйна и не подкрепя режима на Путин. Не приема нахлуването в Украйна, чийто народ смята за близък и не желае да служи на държавата си, тъй като смята руската армия за престъпна организация, която напада градове и обстрелва мирни граждани. По съществото на спора сочи, че възможността за него да участва против волята си във войната в Украйна не е нито хипотетична, нито абстрактна, а е съвсем реална възможност. Счита, че е постъпил правилно като е напуснал Руската федерация без да информира Военния комисариат и разбира, че носи отговорност за тази постъпка. Същевременно, изпращането и получаването на призовка за явяване във военния комисариат и неявяването в указания срок, след като жалбоподателя е напуснал Русия, би могло да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване. Видно от приложените по делото повиквателни заповеди, жалбоподателят е призоваван многократно да се яви във военния комисариат. Няма спор, че С. не се е явил във военния комисариат, както на посочените дати, така и до настоящия момент. Отклоняването от наборна военна служба води до наказателна отговорност по чл. 328 от Наказателния кодекс на Руската федерация. Също така, от представената справка за актуалното положение в Русия с рег. ЦУ-1415/19.09.2023 г. се установява, че след обявената частична мобилизация Руската дума приема законодателни мерки, свързани със завишена отговорност от престъпления против военната служба, като в тази връзка се увеличават сроковете на наказание "лишаване от свобода". Предложено е да се увеличи на 15 години лишаване от свобода наказанието за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт. Съгласно т.169 от Наръчника на Върховният комисариат на Бежанците при ООН дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. В т. 170 е посочено, че съществуват, обаче, и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е положил всички усилия да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни религиозни и морални убеждения.В проведените интервюта той многократно заявява, че осъжда нападенията на Русия срещу Украйна, посочва също така, че в Украйна има приятели и не желае да воюва срещу тях. Безспорно е и това, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена и от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления. С резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент, руската агресивна война срещу Украйна е осъдена най-категорично и се призовава Русия незабавно да прекрати всички военни действия в Украйна и безусловно да изтегли всички сили и военно оборудване от страната. В резолюцията е подчертано, че престъплението агресия на Русия срещу Украйна е явно и безспорно нарушение на Устава на ООН, като е подчертана и неотложната необходимост за създаване на специален международен трибунал за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна, извършено от политическото и военното ръководство на Руската федерация и нейните съюзници. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че изтъкнатите от жалбоподателя причини да напусне Русия са достатъчни, за да се приеме, че по отношение на него е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането му в държавата по произход. Обосновано, при тези указания, първоинстанционният съд като е взел предвид и липсата на нови обстоятелства при проведеното ново административно производство по молбата на жалбоподателя за международна закрила, е приел, че с оспорения пред него административен акт незаконосъобразно е отказана търсената закрила. В същото време, правилно съдът е приел, съобразявайки трайната практика на ВАС, че оспореният административен акт не е нищожен, като противоречащ на влязлото в сила съдебно решение, защото предходният административен акт е отменен поради съществено нарушение на процесуалните правила, а и с решението се възобновява административното производство по молбата за международна закрила. По изложените съображения оспореното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и доказани разноски в размер на 1 400лв. за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение