Решение № 3312 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13269/2011 г.

Решение № 3312 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13269/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Р. Тодорова от Адвокатска колегия Враца в качеството й на служебен защитник на Димитър Георгиев Димитров - изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, срещу решение № 19 от 16.06.2011 г., постановено по адм. дело № 51/2011 г. от Административен съд Враца. В жалбата се мотивират отменителните на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт.

Ответникът - Министерството на правосъдието, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез пълномощника си юрк. Василева, дава становище за неоснователност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана по пощата, като видно от пощенското клеймо същата е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Ето защо е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, искът на Димитър Димитров срещу Министерство на правосъдието (МП) - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периода от 31.03.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба. За да постанови този резултат е приел, че ищецът не е доказал наличието на заболяване с установена диагноза, която да налага специален хранителен режим. Липсата на поставена диагноза "Язвена болест", за наличието на което има твърдение в исковата молба, не поражда задължение по отношение на административния орган да му предоставя специална храна. Ето защо съдът е приел, че административният орган не е бездействал незаконосъобразно и по този начин не е причинил болки и страдания, нито имуществени вреди на ищеца, поради което и поради отсъствие на предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ е отхвърлил иска.

Решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост, което налага неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд при следните съображения:

1. Съдът от първата инстанция е бил сезиран с "жалба" рег. № Д-148 от 14.01.2011 г., която изтърпяващият наказание "лишаване от свобода" Димитров е депозирал чрез началника на затвора гр. Враца, като в тази "жалба" е направено искане за "образуване на административно дело по закона за отговорността на държавата срещу администрацията на Затвора гр. Враца" за това, че не му се осигурява полагащата му се храна "като норма", а тази, която му се дава не отговаря на никакви "вкусови и други качества". В жалбата се съдържа твърдение, че "след постъпването ми в Затвора съм с назначено диетично хранене от лекаря".

С разпореждане на съда от 28.01.2011 г. производството по делото правилно е било оставено без движение и на ищеца е указано в 7-дневен срок от съобщението, с писмена молба да отстрани нередовностите на предявената искова молба, изразяващи се в невнасяне на държавна такса от 10 лева за образуване на делото; непосочване на доказателствата, на които се позовава ищецът; непосочване размера на претендираните вреди и разграничението им по характер и стойност. Разпореждането съдържа и уведомление, че при неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено.

2. С молба - рег. № Д-354 от 07.02.2011 г. Димитров изпраща "комплект документи", сред които и молба за освобождаване от държавна такса (т. 4) и молба за правна помощ (т. 6).

С друго разпореждане от 17.02.2011 г. съдът от първата инстанция "констатира, че не са изпълнени в цялост указанията му... и "повторно указва на ищеца... ". Отново го предупреждава, че при неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено. С това разпореждане съдът изобщо не се е произнесъл по направените от лишения от свобода искания.

3. Следва нова молба и ново разпореждане на съда - от 25.03.2011 г. - с което лишеният от свобода е освободен от заплащане на държавна такса и е допусната правна помощ.

4. След назначаването на адв. Р. Тодорова за особен представител на ищеца Димитров, с разпореждане на съда от 07.04.2011 г., същата не е отстранила визираните от съда в актовете му нередовностите на исковата молба, като напр. да посочи характера и размера на претендираните вреди (имуществени и неимуществени); да посочи ответника по делото; да посочи от кои действия или бездействия на административния орган произтичат тези вреди; да посочи причинната връзка; да направи своите доказателствени искания, да представи преписи от исковата молба за другата страна и т. н.

Това тя не е направила и в проведеното на 27.04.2011 г. открито съдебно заседание, в което е изразила становище: "Поддържам жалбата от Димитър Димитров, ведно с другите молби и ведно с представените писмени доказателства."

Ето защо в отговора на пълномощника на административния орган, рег. № 3341 от 18.04.2011 г., основателно се възразява, че "Ищецът не е посочил какви обстоятелства ще доказва, въз основа на какви доказателства, които да установяват незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на държавата или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност..." и т. н.

5. След като съдът е дал ход на делото в открито съдебно заседание неизправностите не са отстранени и искът не е бил конкретизиран като съдът, вместо ищцовата страна, е "докладвал" молбата на лишения от свобода, формулирал е общо искането на ищеца, а именно: "... за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от бездействие от страна на администрацията на Затвора във Враца, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 68 от ППЗИН за осигуряване на диетична храна на жалбоподателя, като лице боледуващо от язвена болест и след проведено оперативно лечение.".

С това свое действие съдът е заместил волята на Димитров като е формулирал сам, при това не изцяло, предмета на иска, което поведение е недопустимо за арбитъра в спора.

Самият Димитров неколкократно, в различни молби, обяснения, граждански иск (л. 13, л. 20, л. 29) посочва различни суми, като не става ясно в крайна сметка каква е цената на неговия иск, какви вреди и в какъв размер точно претендира.

Правото на иск е диспозитивно право, което може да бъде упражнено единствено от неговия носител. Формата, чрез която се упражнява правото на иск е исковата молба, чието съдържание определя и съдържанието на иска. За да бъде валидно сезиран съдът и надлежно упражнено правото на иск, исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК - да бъде в писмена форма...; да е посочен ответникът (в случая наименование, адрес и т. н.); да се посочи цената на иска, когато е оценяем; да се изложат обстоятелствата, на които се основава искът, т. е. юридическият факт, който е правопораждащ за твърдяното право; да се посочи в какво се състои искането, т. е. петитумът на иска, който в същност определя вида на иска (установителен, осъдителен или конститутивен) и предмета на делото; ищецът е длъжен да посочи в исковата молба всички писмени, и другите видове доказателства, с които разполага и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях; да представи преписи от исковата молба за ответника, тъй като правото на защита на ответника е свързано именно с това да получи препис от исковата молба с всички изискани от ищеца доказателства, за да депозира отговора си, в който съгласно чл. 131, ал. 3 вр. чл. 133 от ГПК е длъжен да посочи доказателствата, с които разполага, а ако не го стори губи възможността да направи това по-късно. При оценяемите искове цената (на иска) може да бъде оспорена от ответника най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, а в случая и в това заседание не е изяснен въпросът за цената на иска, предявен от Димитров, характера и размера на претендираните вреди.

Съдът служебно проверява изискванията на чл. 127 - 128 от ГПК и когато исковата молба не отговаря на изискванията, на ищеца се съобщава да отстрани нередовностите, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това (чл. 129, ал. 2 от ГПК). В случая съдът е дал указания, които не са били изпълнени, но въпреки това е приел молбата за редовна и е насрочил открито съдебно заседание.

6. Делото е останало непопълнено с необходимите за правилното решаване на спора доказателства.

С определението си, държано в откритото съдебно заседание на 27.04.2011 г. съдът от първата инстанция е разпоредил да се "изиска от Затвора гр. Враца да представи заверено копие от цялата медицинска документация на ищеца, съхранявана при него, заверени копия от писмените молби и жалби, отправени от него до ръководството на Затвора във връзка с предоставяната му храна, както и информация назначавана ли е на същия специална диета за хранене от медицинския персонал във връзка с твърдяното от него заболяване, кога, в какво се изразява същата и изпълнявана ли е. "

Съдът не е допуснал назначаването на поисканата от адв. Тодорова експертиза от лекар-диетолог, преглед от лекар-специалист за установяване на заболяване, нито е допуснал изслушването на поисканите от защитата трима свидетели на ищеца. В мотивите към определението си от 18.05.2011 г. съдът е приел, че здравословното състояние на ищеца "не е относимо към спора, тъй като претенцията за претърпени имуществени и неимуществени вреди касае период преди предявяване на иска, който е предявен м. януари 2011 г., а за всички последващи обстоятелства ищеца би могъл да предяви нови претенции". По този начин съдът е ограничил недопустимо правото на защита на лишения от свобода, тъй като при решаването на спора се е ограничил единствено с писмените доказателства, изхождащи от ответната страна.

В същото време ищецът носи доказателствената тежест в този процес, което съдът му е указал с разпореждането си от 25.03.2011 г. Следователно, върху него тежи задължението да докаже, че страда от заболяване, което задължава административния орган да му предостави специална, диетична храна, витамини и добавки, трябва да установи, че здравето му зависи от спазването на определен хранителен режим и този режим е възможен в условията на Затвора, да докаже, че бездействието на административния орган е в пряка причинна връзка с търпените в конкретно посочения от него период вреди.

След като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения (чл. 154, ал. 1 от ГПК), то съдът е длъжен да я подпомага, а не да ограничава, това право. Едва след като събере всички относими към правилното решаване на спора доказателства съдът ще може да ги обсъжда в тяхната взаимна връзка, във връзката им с възраженията на страните и да изложи мотиви кои от тях и по какви съображения приема и кои отхвърля.

Процесуалното нарушение, допуснато в случая от съда води до необоснованост на съдебния акт, тъй като спорното материално право е останало неизяснено от фактическа страна.

Още повече, че в случая искът е отхвърлен от съда именно поради това, че ищецът не е доказал "... наличие на заболяване с установена диагноза, която да налага специален хранителен режим".

При горните съображения решението на съда ще следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,