Решение № 45 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2018 г.

Решение № 45 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" Областно пътно управление - София, чрез юрисконсулт Г. Н., срещу решение № 2/03.01.2018 г. по в. гр. д. № 3656/2017 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение от 01.06.2017 г. по гр. д. № 15534/2015 г. на Софийски градски съд и се уважава предявения иск на М. М. М. против Агенция "Пътна инфраструктура" общо за сумата от 60 000 лева, като обезщетение на неимуществените вреди от ПТП на 16.09.2015 г., ведно със законните лихви до изплащане на сумата. Обжалването е допуснато поради констатирана очевидна неправилност на въззивното решение при определяне размера на обезщетението на неимуществените вреди на ищеца във връзка с доводите за нарушение на процесуалния закон при направено в срок възражение от ответника, че при настъпване на пътнотранспортното произшествие пострадалият мотоциклетист се е движил с несъобразена за пътните условия скорост. За да постанови решението, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Агенция "Пътна инфраструктура", чиято материалноправна легитимация по делото не се оспорва. Според мотивите на обжалваното решение, от фактическа страна се доказва, че поради неравности на пътното платно на околовръстен път София в посока Б. шосе, управлявайки своя мотоциклет, ищецът попада в необезопасена дупка и е пострадал, което се потвърждава от свидетелски показания на очевидци и заключение на втората авто-техническа експертиза. Въззивният съд приема също, че не са събрани доказателства за пътната обстановка, която да налага конкретно поведение на пътя от страна на ищеца, но няма спор за причинно-следствената връзка на травматичните увреждания с произшествието, а само за размера на дължимото обезщетение, което с оглед на икономическите условия в страната обуславя основателност на претенцията в пълен размер за сумата от 60 000 лева. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, засягаща търсената от ищеца защита във връзка с правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения от значение за изхода на делото. В трайната съдебна практика на Върховния касационен съд е изяснено, че задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да мотивира своето решение, като посочи защо приема за основателни или отхвърля направените доводи и възражения на страните, произтича пряко от разпоредбата на чл. 121 на Конституцията на Република България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Мотивите на решението следва да съдържат преценката на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях, в съответствие с вида и обема на търсената защита, тъй като обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор, при което втората инстанция не повтаря дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях, т. е. чрез собствените си действия следва да отстрани пороците по установяване на фактите и прилагането на правото, както е изяснено с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В случая, ответникът е направил в срок възражение като е посочил фактическите обстоятелства, на които основава твърденията си, че при настъпване на пътнотранспортното произшествие мотоциклетистът се е движил с несъобразена за пътните условия скорост. В първоинстанционното производство съдът е приел възражението за недоказано, тъй като ответникът не е оборил презумцията за вина на своите служители, без да преценява данните от административно-наказателното производство и поведението на пострадалия в произшествието, по отношение на когото всъщност е следвало да преценява презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Независимо от доводите за процесуални нарушения във въззивната жалба, в обжалваното решение на въззивния съд липсва произнасяне по направеното с отговора на исковата молба възражение, че увреденият е допринесъл за вредоносния резултат поради несъобразяване със състоянието на пътя, характера и интензивността на движението (чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не се е произнесъл по направеното в срок възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което налага касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на материалноправния спор, въззивната инстанция следва да прецени всички доказателства по делото, направените доводи и възражения в рамките на заявените фактически обстоятелства, като съобрази дали травматичните увреждания на мотоциклетиста биха могат да се получат при движение с разрешената за пътния участък скорост. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение