Решение № 429 от 30.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1484/2012 г.

Решение № 429 от 30.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1484/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано по искане на осъдения А. А. Д. за възобновяване на нохд № 149/12 г. по описа на Окръжен съд-гр. Силистра поради допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Осъденият моли да се намали наложеното му наказание по чл. 142, ал. 2, т. 1 НК и по чл. 144, ал. 3 НК по определение № 59 от 8.06.2012 г. с което е одобрено споразумение между него и прокурора от Окръжна прокуратура-Силистра. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С посоченото споразумение осъденият се е признал за ВИНОВЕН в извършване на две отделни деяния: 1.По чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК затова, че на 27.03.2012 г. в с. Зафирово, обл. Силистра е отвлякъл Н. И. Ю. от с. с., като е бил въоръжен с нож, за което и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. 2. По чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК затова, че на същата дата и на същото място се заканил с убийство на Н. И. Ю. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяване на престъплението поради което и във вр. с чл. 54 НК му определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът ОПРЕДЕЛИЛ на осъдения ОБЩО наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР. С отделно определение от същата дата, на основание чл. 306, ал. 1 НПК, съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение присъда № 277 от 11.11.2010 г. влязла в сила на 29.11.2010 г. по нохд № 18/2010 г. по описа на ТРС, с която на А. А. Д. е наложено наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с приложение на чл. 66, ал. 1 НК и изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Постановил е наказанието да се изтърпи ОТДЕЛНО при СТРОГ режим в ЗАТВОР. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК от легитимирано лице. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Производството е разгледано по реда на глава двадесет и девета от НПК. По споразумение внесено по реда на чл. 381 НПК от прокурора при Окръжна прокуратура-Силистра, осъденият А. Д. и защитника му-адв. Д. П. от АК-Силистра, съдът е дал ход на делото. На основание чл. 382, ал. 4 НПК съдът е запитал обвиняемия Д. разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли и с тях и доброволно ли е подписал споразумението. Видно е от протокола от проведеното на 8.06.2012 г. съдебно заседание, че А. Д. е заявил, че се признава за виновен за извършените две престъпления, знае, че трябва да се приведе в изпълнение условната му присъда, доброволно е подписал споразумението, запознат е с него, отказва се от разглеждане на делото по общия ред и е съгласен с всичко, което е изложено в споразумението. На това основание и като е съобразил разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК, съдът е одобрил внесеното споразумение. Съгласно последното, осъденият е приел и се е съгласил с размера на наказанието, най-тежкото от което е от 4 години лишаване от свобода. Видно е, че това наказание е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 381, ал. 4 НПК и е одобрил наказанието под долната граница предвидена в правната норма на чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК. Доводът, че е несправедливо осъден с наказание от 7 години лишаване от свобода, поради което моли намаляване на същото не се подкрепя от данните по делото. Определеното наказание в общ размер от четири години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Същото съответства на степента на обществена опасност на инкриминираните деяния, степента на обществена опасност на дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл. 36 НК. Съдът е приел предложението за наказание по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е одобрил споразумението за наказание от четири години по чл. 142, ал. 2, т. 1 НК, което е значително по-ниско от долната граница предвидена в закона/от 7 до 15 години лишаване от свобода/. Наказанието от три години лишаване от свобода по нохд № 18/2010 г. изтърпяването на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК е приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК поради това, че в изпитателния му срок от пет години, осъденият е извършил горепосочените деяния по чл. 142, ал. 2 и чл. 144, ал. 3 НК. Това обстоятелство не е било ново за осъдения, тъй като видно от споразумението, той е бил запознат и се е съгласил с условието съдържащо се в т. 3 на споразумението-а именно, че следва на основание чл. 383, ал. 2 вр. с чл. 306, ал. 1, т. 3 и чл. 68, ал. 1 НК да се приведе в изпълнение наказанието наложено му с присъда № 277 по нохд № 18/2010 г. на ТРС. От изложеното е видно, че наказанието за извършените две престъпления по горното дело е четири години, а наказанието от три години е активирано на друго законово основание и не подлежи на коригиране. Касационният състав не намира основание за намаляване размера на наказанието от четири години лишаване от свобода, тъй като при определянето му не е допусната явна несправедливост. За да се уважи искането, следва при постановяване на определението за одобряване на споразумението, да е допуснато съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При извършената проверка не бе установено допуснато от съда съществено нарушение, поради което искането за възобновяване на делото и намаляване на наказанието следва да се остави без уважение. Доводът на защитника, че квалификацията на деянието по чл. 142, ал. 2, т. 1 НК е неправилна, тъй като не е налице отвличане, а противозаконно лишаване от свобода е извън искането формулирано от осъденото лице. Следва да се посочи, че противоправната дейност на осъденото лице законосъобразно е квалифицирана като отвличане по смисъла на чл. 142, ал. 1 НК. Изпълнителното деяние се изразява в отвличане на лицето, за да бъде противозаконно лишено от свобода, а отвличането като действие представлява принудително преместване на пострадалото лице от едно на друго място против неговата воля. В случая подсъдимият със сила влязъл в дома на пострадалата, издърпал я навън и за дрехите й я влачел по пътното платно до дома си. Там завързал пострадалата Ю. с кабел, като вързал краката и ръцете й. Оставил я да седи на пода и постоянно повтарял, че жива няма да излезе от дома му. Отвличането по смисъла на закона е свързано с използвана принуда-физическа или психическа, каквато/физическа/ е употребена от осъденото лице. При деянието по чл. 142а НК няма елемент отвличане. Лицето се намира някъде и без наличие на правно основание/респ. отпаднало такова/ се ограничава правото му на свободно придвижване в пространството. Воден от изложените мотиви Върховният касационен съд, трето наказателно отделение