Решение № 15839 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7105/2013 г.

Решение № 15839 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7105/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Георги Владиславов Ванков, от гр. Габрово, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 12/21.03.2013 г. по адм. д. № 3/2013 г. на Административен съд Габрово. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба-Общинският съвет гр. Габрово не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 167 от 21.07.2011 г. на Общински съвет гр. Габрово за одобряване на ПУП-ПРЗ на Северна зона Габрово /обхват СИЗ, кв. Стефановци, кв. Бойката, кв. Златари и кв. Тончевци/ в частта му, касаеща предвижданията за кв. 24, досежно имоти: ПИ 14218.502.225; ПИ 14218.502.234 и ПИ 14218.502.233 по кадастралната карта на гр. Габрово, като неоснователна. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че частите от имотите на жалбоподателя се отчуждават по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУТ, поради което е допустимо да се надвишава изискването за отчуждаване до 25 %, което е относимо само за хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Решението е второ такова по съществото на спора след отменително решение на Върховния административен съд. Обжалваното решение е материално незаконосъобразно: На първо място, в самото обжалваното решение няма посочено правно основание, съобразно което се одобрява ПУП-ПРЗ в посочения обем. Посочените разпоредби - чл. 21, ал. 1 ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 ЗУТ сочат само на компетентност за издателя, но не и на правно основание, което да посочва какъв точно подробен устройствен план се одобрява. При липсата на посочено правно основание съдът не може да осъществи контрол за валидност и законосъобразност на акта, за което следи и служебно, тъй като не е ясно какви факти следва да провери дали са осъществени съобразно предвидените такива в хипотезата на определена правна норма. На второ място, според вещото лице, изготвеният план има за цел да урегулира наличните неурегулирани до този момент имоти, да предвиди необходимото им обслужване с улици и да реши възможните режими за застрояване в тях. В случая приетото от съда правно основание на чл. 16, ал. 7 ЗУТ се базира на заключението на вещото лице. Според заключението предвид различната степен на застрояване, която е в момента, са определени зоните, за които е възможно да се прилата чл. 16, ал . 1 ЗУТ. В изготвения проект имотите попадат в устройствена зона за обществено обслужване, като част от поземлените имоти се урегулират и обезщетяват по чл. 16, ал . 1 до ал. 6 ЗУТ, видно и от обяснителната записка, а останалите имоти, включително и тези на жалбоподателя- по чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Пак според вещото лице, частите от имотите на жалбоподателя се отнемат за улица, която новопредвидена улица е съобразена максимално със съществуващото застрояване. Такова предвиждане обаче е недопустимо, тъй като един и същ ПУП не може да има за предмет регулиране на имоти по чл. 16, ал. 1-6 ЗУТ, така и план за улична регулация по чл. 16, ал. 7 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ. От приложената по делото скица не става ясно как имотите на жалбоподателя се определят като урегулирани поземлени имоти за обществено обслужване с определени номера, но без определени граници, а така също се отчуждават части за улица с цел съобразяване на застрояване. Одобреният с оспорения административен акт ПУП е план за регулация и застрояване, каквото инкорпориране по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е недопустимо. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е идентичен с плана по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и не може да се съчетава с план за застрояване. С такъв план се определят с улична регулация само външните регулационни линии, но не регулира имотите, нито застрояването им. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отмяна на оспорения административен акт в обжалваната му част. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените по делото и претендирани в срок разноски в размер на 600 /шестотин/ лв., представляващи адвокатски хонорар и депозит за вещо лице. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение