Решение № 4822 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2915/2018 г.

Решение № 4822 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2915/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София е подало касационна жалба срещу решение № 45/8.01.2018 г. по адм. дело № 2782/2017 г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е била отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 74/20.09.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което актът да бъде отменен. Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на управление София срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 74/20.09.2017 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, с който по отношение на дружеството са установени публични задължения за неплатени такси за водовземане от водни обекти за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2015 г., по разрешително № 0245/23.11.2004 г. и разрешително № 0261/25.11.2004 г. Административният съд установил, че с разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 0245/23.11.2004 г. "Напоителни системи" ЕАД придобило право на водоползване с цел "напояване" от воден обект – язовир "Батак", изграден на река Мътница, на около 12, 0 км. от град Батак, с място на водовземането – основен изпускател и събирателна деривация "Бистрица", с цел на водоползването – напояване на 13472 дка изградени поливни площи в района на напоителна система "Велинград", 3596 дка изградени поливни площи в землището на гр. Велинград, при параметри на разрешеното водовземане, разпределение на годишния обем, максимално допустимо експлоатационно понижение на водното ниво и размер на дължимата такса, подробно изложени в посоченото разрешително. Разрешително за водовземане № 0245/23.11.2004 г. е било продължено и изменено с решение № 215/23.07.2010 г. на министъра на околната среда и водите. С разрешително № 0261/25.11.2004 г., изменено и продължено с решение № 210/22.07.2010 г. на министъра на околната среда и водите, на дружеството е дадено право да водовзема от повърхностен воден обект – язовир "Батак", изграден на река Мътеница на около 12, 0 км от гр. Батак, с място на водовземането – основен изпускател и събирателна деривация "Бистрица", с цел на водоползването – напояване в района на напоителна система "Варвара" на 35 348 дка изградени поливни площи, с лимит на ползваната от основен изпускател до 10, 0 млн. куб. м. /г. По двете разрешителни е определен режим на ползване през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври. И двете разрешителни са издадени с краен срок на действие – 30.07.2020 г. След извършена проверка от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" по документи бил съставен констативен протокол № Пз-294/10.07.2017 г., според който "Напоителни системи" ЕАД не е заплатило дължимата такса за водовземане по разрешително № 0245/23.11.2004 г., изменено и продължено с решение № 215/23.07.2010 г. и по разрешително № 0261/25.11.2004 г., изменено и продължено с решение № 210/22.07.2010 г., за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. – в размер на 63, 00 лв; за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. – в размер на 12240, 00 лв.; за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г. – в размер на 7863, 00 лв. и за периода от 1.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – в размер на 7616, 00 лв. По делото са представени декларации по чл. 194б от Закона за водите, подадени от управителя на дружеството-жалбоподател за извършеното водовземане през посочените периоди. С писмо изх. № ПО-02-1/18.07.2017 г. "Напоителни системи" ЕАД било уведомено, че следва да заплати по двете разрешителни такси за водовземане на обща стойност 27782, 00 лв. и изтекла лихва за забава за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2015 г. С акт за установяване на публично държавно вземане № 74/20.09.2017 г., издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите, чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване /ДВ, бр. 50/2011 г., отм. ДВ, бр. 2/2017 г. / от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, по отношение на "Напоителни системи" ЕАД били установени следните публични задължения, представляващи такси за водовземане заедно с лихва за забава, както следва: за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. – главница в размер на 63, 00 лв. и лихва от 1.04.2013 г. до 20.09.2017 г. – в размер на 28, 64 лв.; за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013, т. – главница в размер на 12240, 00 лв. и лихва от 1.04.2014 г. до 20.09.2017 г. – в размер на 4319, 76 лв.; за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г. – главница в размер на 7863, 00 лв. и лихва за периода от 1.04.2015 г. до 20.09.2017 г. – в размер на 1976, 01 лв. и за периода от 1.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – главница в размер на 7616, 00 лв. и лихва от 1.04.2016 г. до 20.09.2017 г. – в размер на 1138, 47 лв. Административният съд приел, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 195б, ал. 2 от Закона за водите. Съдът направил извод, че задълженията за такса, които дружеството не е заплатило, за процесния период 1.01.2012 г. – 31.12.2015 г. са изчислени вярно съобразно максимално разрешено годишно водно количество. Приел е, че алгоритъмът, по който е определена таксата, е отразен правилно в оспорения акт. Изложил е аргументи, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. в ДВ, бр. 50/1.07.2011 г., отм. ДВ, бр. 2/2017 г., ) единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за напояване се определя в лева на куб. м. и е в размер на 0, 001 лева за 1 куб. м. При прилагане на този алгоритъм дължимата такса се получава от произведението на единичния размер на таксата – лв. /куб. м. и размера на ползвания през годината воден обем. В случая тя възлиза на 27782, 00 лева /0, 001 лв. /куб. м. х 27 782 000 куб. м. /, колкото е посочил и административният орган в акта за установяване на публично държавно вземане. При отсъствието на основания за отмяна на законосъобразно издадения административен акт първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД. Касационната инстанция намира, че решението е правилно. В касационната жалба се прави оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с фактическите констатации на съда. Административният съд не взел предвид, че в представените по делото декларации по чл. 194б от Закона за водите са записани много по-малки количества вода от тези, които издателят на акта за установяване на публично държавно вземане използвал като база за определяне на годишните такси за водоползване. Разликата се дължала на загубите по съоръженията на напоителната система. Оплакването е неоснователно. Липсата на подобна констатация в мотивите на решението, основана на данните по декларациите, не обосновава друг изход от произнасянето на съда, след като таксата за водовземане не е определена въз основа на реално отчетени количества, а въз основа на законова фикция, че отнетият при водовземането обем вода е равен на максимално разрешения размер. Освен това въпросът за загубите по съоръженията за напояване е ирелевантен за спорното правоотношение. Тъй като в жалбата не се посочва нарушение, което може да се интерпретира като необоснованост, решението не следва да се проверява за наличието на допуснати от съда логически грешки. При липса на конкретни оплаквания, които сочат допуснато от съда нарушение на материалния закон, следва да се извърши служебна проверка на решението. В тази насока следва да се отбележи, че административният съд е приложил точно материалния закон, като е приел, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган, при спазване на производствените правила и материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 Закона за водите такси се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции. Оспореният акт е издаден от компетентен орган по реда на чл. 195б от Закона за водите, по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията на чл. 57 АПК и чл. 59 АПК. Съдът е приложил правилно относимите разпоредби на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите и на Тарифата за определяне на таксите за водовземане, за използване на воден обем и замърсяване, действаща за процесния период – 2012 г. -2015 г. По делото не се спори, че дружеството не е заплащало такса по Закона за водите за периода 2012 г. -2015 г. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспореният акт № 74/2017 от 20.09.2017 година на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който по отношение на "Напоителни системи" ЕАД е установено публично задължение, представляващо част от годишна такса, дължима за правото на водовземане от язовир "Батак" с цел напояване. Съгласно чл. 194а, ал. 2 от Закона за водите (редакция ДВ, бр. 61 от 2010 г.), отнетият при водовземане обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. В конкретния случай жалбоподателят разполага с годишен лимит, отразен в разрешителни № 0245/23.11.2004 г. и № 0261/25.11.2004 г. През поливните сезони от язовир "Батак" реално са пропуснати водни обеми, както следва: за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2012 г. – 63000, 00 куб. м. вода, за периода 1.01.2013 г. -31.12.2013 г. – 12 240 000, 00 куб. м, за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2014 г. – 7 863 000, 00 куб. м. вода и за периода 1.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 7 616 000, 00 куб. м. Тези данни са отразени в констативен протокол № Пз-277/29.06.2017 г. и № Пз-294/10.07.2017 г. Това потребление и дължимите суми са изчислени правилно за двете разрешителни на база ежемесечния контрол на изпълнението на режимните графици за използване на водите от комплексните и значими язовири по приложение № 1 към Закона за водите. В случая размерът на таксата е определен по указания в закона ред и според иззетите количества, поради което като неплатена изцяло в срок, същата се явява дължима. С оглед резултата от касационната проверка постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение