Решение № 7096 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2008 г.

Решение № 7096 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "М." - Столична община против решение от 4.07.2008 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2691/2008 г., с което е отменена Заповед № РД-58-23 от 17.04.2008 г. за изземване от П. С. Б. на общинско жилище, находящо се в С., жк М. .., бл. ..., ет. .., ап. ... В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна П. С. Б. от гр. С. взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за изземване на общинско жилище за незаконосъобразна, поради липса на елемент от фактическия състав на чл. 65 от ЗОС - имотът се държи на правно основание, като член на семейството на починалата си майка К. И. К., настанен наемател. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и въз основа на всички събрани доказателства Административният съд е установил фактическите обстоятелства, по които страните не спорят. Настоящият състав не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият състав е достигнал и до правилни и обосновани правни изводи, в съответствие с приложимите материално-правни норми. В общинското жилище, предмет на обжалваната заповед през 2006 г. и въз основа на настанителна заповед от 1989 г. е настанена К. И. К., която е майка на П. С. Б.-адресат на заповедта. Пълнолетната низходяща е член на домакинството на титуляра на настанителната заповед по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО. Според чл. 20, ал. 3 от същата наредба, заповедта за настаняване има действие за всички членове на семейството (домакинството) на титуляра на настанителната заповед. В този смисъл заповедта за настаняване на майката Катерина Костадинова има действие и за адресата на обжалваната заповед. Последната държи имота на валидно правно основание-наемно правоотношение, за което няма данни да е прекратено по реда на чл. 46 ЗОС. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС и за незаконосъобразност на заповедта за изземване на общинското жилище. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски пред настоящата инстанция не следва да се присъждат в полза на ответната страна, тъй като липсват доказателства за внасяне на договореното адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,