Решение № 2685 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7793/2016 г.

Решение № 2685 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7793/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - С., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 58 от 11.05.2016 г., постановено по административно дело № 6/2016 г. от Административен съд С., с което е отменена негова заповед № 343з-1623/8.12.2015 г. и ОДМВР С. е осъдено да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 310 лв. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочената заповед бъде отхвърлено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Н. А. З. в представена от процесуален представител писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на АС С.. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо - същото е постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране от активно легитимирана страна с жалба против индивидуален административен акт. За да отмени обжалваната пред него заповед АС - С. приема, че същата е постановена от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за форма, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липсата на материално правните предпоставки за издаването й. Решението е валидно и допустимо, като постановено след надлежно сезиране на АС - С. с жалба срещу индивидуален административен акт в рамките на своята компетентност, но е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилни са изводите в оспореното решение, че са налице допуснати нарушения във формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 ЗСВ, тъй като цитираната норма не намира в случая приложение, доколкото изискванията към формата на заповедта са дадени в нормата на специалния закон - чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Неправилни са и изводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила изразени в липсата на нарочна заповед за образуването му, доколкото нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя не попада в категорията на посочените в разпоредбата на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, а именно тези по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 15 ЗМВР, квалифицирани като тежки и за които е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". При това в случая дисциплинарното производство в случая е образувано с първото действие (арг. чл. 208, изр. второ ЗМВР), а именно разпореждане на проверка със заповед № 343-1397/26.10.2015 г. на дисциплинарно наказващия орган по получените данни със справка рег. № 804р-4320/5.10.2015 г. на Началник - сектор "Пътна полиция" при ОДМВР С.. Неправилно в решението се смесват понятията приключване на проверката, която по съществото си е дисциплинарно разследване с приключване на дисциплинарното производство. Разследването на дисциплинарното нарушение приключва с изготвяне на справката от комисията - УРИ 343р-1008/16.11.2015 г., с която държавния служител се запознава, като удостоверява това с подпис и отбелязване на дата и час - чл. 18 от Инструкция № 8121-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарните нарушение и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, която е аналогична на обобщената справка, която изготвя дисциплинарно разследващия орган в случаите, когато се касае до извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 207, ал. 7 ЗМВР и с която служителят следва да бъде запознат по силата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Именно поради обстоятелството, че в справката за приключване на дисциплинарното разследване се посочват установените факти законодателят предвижда запознаване на служителя с нея и възможност да представи допълнителни възражения или обяснения, а с изготвяне на становището дисциплинарно разследващия орган при съобразяване на наведените доводи от служителя и евентуално събиране на посочени от него доказателства излага мнението за наличие на реализиране на дисциплинарна отговорност. На жалбодателя е дадена възможност да даде допълнителни обяснения или възражения, видно от приложения на л. 48 от делото протокол за запознаване № 343р-11161/20.11.2015 г., при което недаването на такива не води до извод за допуснато нарушение от страна на дисциплинарнонаказващия орган и съответно до нарушаване на правата на служителя, предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Дисциплинарното производство в случая е приключено с изготвяна на справка от комисията, извършила проверката по получените данни за извършено дисциплинарно нарушение по реда на чл. 207, ал. 12 ЗМВР - УРИ 343р-11441/27.11.2015 г. В обжалваното решение е прието, че не е доказано по безсъмнен начин извършване на дисциплинарното нарушение виновно от наказания служител, тъй като от доказателствата по делото се установява, че са били налице затруднения и неправилна работа, както на техниката за аудио и видеозапис, както и на самото и на самото моторно превозно средство на което е монтирана тази техника. Тези обстоятелства са останали недоказани и изводите на съда не са базирани на доказателства, установяващи ги по безспорен начин. В случая тези твърдения са базирани на твърденията на жалбодателя, съпоставени с писмени доказателства, че през други периоди - различни от периода, в който е извършено нарушението посочената система е дала дефекти, които са ремонтирани. По делото обаче липсват категорични доказателства за това именно в периода, в който е прието, че е извършено дисциплинарното нарушение е бил налице технически проблем с експлоатацията на тази техника. Съдът в нарушение на процесуалните правила не е дал конкретни указания на жалбодателя, че за така направените от него твърдения не сочи доказателства и тези факти не са установени по безспорен начин. Така установеното съществено нарушение на съдопроизводствените правила е обусловило постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка и необоснованост на същото. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като делото бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При това съдът следва да разпредели доказателствената тежест, като даде конкретни указания за установяване на твърденията на страните и съответно събере необходимите доказателства относно техническата изправност или неизправност на аудио и видеосистемата, монтирана в лек автомобил "О. А." с рег. № СН 16 33 ВВ за времето от 19,00 часа на 28.07.2015 г. до 07,00 часа на 29.07.2015 г. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение