Решение № 6435 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2011 г.

Решение № 6435 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Илка Георгиева Братанова от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Мариана Цветкова - САК, против решение № 3146/27.06.2011 г., постановено от Административен съд - София - град, второ отделение, 25 състав, по адм. д. № 26.08.2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Илка Георгиева Братанова срещу изричен отказ на кмета на р-н "Банкя" - Столична община, обективиран в писмо рег. № АГ-94-И-13/24.02.2010 г. За да постанови решението си съдът е приел следното: С молба от 19.10.2009 г. жалбоподателката е поставила началото на адм. производство, като е сезирала кмета на общината - район "Банкя" с искане за провеждане на производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и да постанови изричен акт за определяне на застроената и свободна площ от процесния имот, заявен за възстановяване като нива с площ от 1000 кв. м в землището на Банкя, м. "Чешмата", както и да издаде скица и удостоверения за имота, съгласно чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Съгласно приложимата норма на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица за имота, съгласно чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ППЗСПЗЗ, удостоверението задължително съдържа данни за размера на свободната и застроена площ на заявения за възстановяване имот, определени по реда и при условията на чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ - с решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета. От анализа на цитираните норми следва извод, че заповедта на кмета за определяне на застроената и свободна площ, както и издадените въз основа на нея скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, предхождат и са предпоставка за решението на ОСЗ за реституция на бившите зем. земи в границите на урбанизираните територии. От събраните по делото доказателства в конкретния случай е установено, че производството по възстановяване на процесния имот, образувано по заявлението на жалбоподателката е приключило с решение № 1084/7.09.1994 г. на ПК - Банкя. С цитираното решение органът по поземлена собственост е отказал да възстанови на наследниците на Стефка Николова Георгиева /между които е жалбоподателката/ правото на собственост в съществуващи/възстановими на терена стари реални граници върху имота. Това решение на ПК е индивидуален адм. акт, който е подлежал на обжалване по реда и при условията на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Не се твърди и не се представят доказателства това решение да е било предмет на съдебен контрол. Производството по възстановяване на собствеността върху процесния имот вече е приключило с влязъл в сила адм. акт на ПК - Банкя, поради което за него не може да бъде издадена скица. Освен това е приел, че имотът не е съществувал в реални граници, а наследодателите на жалбоподателите са придобили ид. части от нивата, описана в нот. акт № 182/1917 г., цялата с площ от 8 380 дка. Това обстоятелство се потвърждава и от приетите Записка за вписване на спогодителен протокол за делба на недвижим имот № 88/25.09.1942 г. и у-ние № 2841/5.08.1940 г. от Банкянското селско общинско управление. Доколкото процесният имот не е бил нанасян в кадастралната основа, за него не би могло да се издаде скица. Приел е също, че по делото е приета СТЕ, която не е оспорена от страните и приета от съда, но не следва да се обсъжда, тъй като не е относима към предмета на делото. В касационната жалба се правят следните доводи: Допуснато е нарушение на материалния закон, като съдът неправилно е приел, че производството по възстановяване на собствеността е приключило и не са налице предпоставките за определяне на застроената и свободна площ, респективно - за издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Видно от решението на ПК, като основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която регламентира, че когато се иска възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 11 от ППЗСПЗЗ, към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината. Именно поради това жалбоподателката е подала искане за издаването им до кмета на общината. Допуснати са и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, а се е задоволил да отхвърли жалбата на формално основание. Решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени събраните доказателства. Некореспондиращ с данните по делото е изводът на съда, че претендираният имот никога не е бил нанасян в кадастралната основа и за него не може да бъде издадена скица. В процеса на изясняване на спора са допуснати и изслушани две технически експертизи, от които се установява регулационният статут на имота. Според основното заключение на вещото лице, имотът е бил нанесен в кадастралния план на м. "Чешмата", изработен през 1954 г. и попада в терен извън регулация със статут на зем. земя /нива/. Проследени са и последващите кад. и регулационни планове и има данни за имота. Според допълнителното заключения на вещото лице, частта от бившия имот пл. № 93, представляваща УПИ Х-404 от кв. 60, обозначен в приложената скица по цифри 1, 2, 3, 4, 5, 1, е незастроена площ, изчислена по координати и съдържа 777 кв. м. Въпросите, свързани с правата на собственост не са предмет на разглеждане в настоящото производство, както и въпросите дали имотът следва да се върне в реални граници, тъй като тези въпроси са от компетентност на друг орган. При така установеното от фактическа страна и от събраните по делото доказателства се налага извода за незаконосъобразност на административния акт, което не е констатирано от съда при разглеждането на спора. Ответната страна - Кметът на район "Банкя", СО, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на същата. Настоящият състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери постановеното решение приема, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и направените от него изводи противоречат на установената фактическа обстановка и на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че производството по възстановяването на собствеността върху зем. земя е приключило с издаването на решението на ПК, тъй като в същото е посочена разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, регламентираща, че за произнасянето на ПК, сега ОСЗ, е необходимо да и бъдат представени скица и удостоверение, съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Следователно цитираното от съда решение на ПК не е окончателното решение за възстановяването на собствеността, за което е необходимо издаването на заповед на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, данните по която задължително следва да фигурират в удостоверението и скицата по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Неоснователно съдът не е преценил приетите и неоспорени по делото СТЕ, от които се установява, че данни за нанасянето на имота в кад. план от 1954 г. има и са проследени последващите промени, като са изготвени и скици, което противоречи на извода на съда, че за имота не можело да бъде издадена скица. Дали имотът, чиито граници са установими, следва да се върне в реален дял на наследниците на Стефка Николова Георгиева или в съсобственост в ид. части, не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Съдът не е преценил и друг особено съществен факт по делото, а именно, че спорът относно отказът на кмета на общината да издаде заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и съответно-да бъдат издадени удостоверение и скица, вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение - № 1339/9.01.2009 г., постановено от Административен съд - София - град по адм. д. № 414/2007 г., образувано по жалба на Илка Георгиева Братанова срещу мълчалив отказ на кмета на район "Банкя", СО, постановен по нейна молба вх. № АГ-94-И-13/24.01.2007 г., като наследник на Стефка Николова Георгиева /Стефка д-р В. Ненкова по удостоверение за идентичност на имената/ за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 и скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 отЗСПЗЗ за имот, предмет на решение на ПК - Банкя № 1084/7.09.1994 г. Решението е влязло в сила на 3.02.2009 г. С него е прието, че мълчаливият отказ на кмета е незаконосъобразен, че същият е длъжен да издаде заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ /тъй като искането за скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ съдържа имплицитно и искане за издаването на заповед по чл. 11, ал. 4/, като е задължително за приключването на производството по зем. реституция издаването и на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5. Съгласно разпоредбата на чл. 174 от АПК съдът, след като е задължил адм. орган да издаде исканите заповед по чл. 11, ал. 4 и удостоверение и скица, е дал и едномесечен срок за това. Вместо да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение, което е длъжен да изпълни, кметът на общината е постанови нов изричен отказ по същото искане. С определение № 2113/25.06.2010 г., постановено по настоящия спор в първоинстанционното производство, АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Илка Георгиева Братанова срещу отказа на кмета и е прекратил производството по делото, като е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради наличието на влязлото в сила съдебно решение № 1339/9.01.2009 г. по адм. д. № 414/2007 г. на АССГ. Съдът е приел, че повторно подадената молба от Илка Братанова след постановяването на съдебното решение представлява искане за изпълнение на влязло в сила съдебно решение и не представлява ново искане за издаване на адм. акт. Влязлото в сила съдебно решение, с което административният орган е задължен за проведе производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и да се издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за процесния имот е изпълнително основание и редът за неговото изпълнение е този, установен в дял пети, раздел IV на АПК, а не чрез оспорване на отказ за издаване на адм. акт. С определение № 10794/23.09.2010 г., постановено от състав на трето отделение на ВАС по адм. д. № 10687/2010 г. това определение на АССГ е отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството. За да постанови определението си ВАС е приел, че изричният отказ, предмет на жалбата по делото, е постановен след отменителното решение на АССГ, постановено по адм. д. № 414/2007 г., с което е отменен мълчаливият отказ на кмета. Ако със съдебното решение е отменен отказ, а административната преписка - върната за произнасяне, защитата на заинтересованото лице е по реда на дял пети, р. 1 на АПК, когато административният орган не изпълнява съдебното решение и не се произнася. В случая обаче има изрично произнасяне на адм. орган и е налице нов индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване пред съда за осъществяване на контрол за законосъобразност на основанията в чл. 146 и чл. 177, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд не се е съобразил с тези факти и не е взел пред вид разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която "актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни. Всеки заинтересован винаги може да се позове на нищожността или да поиска съдът да я обяви. Съдът е следвало да констатира нищожността но постановения повторен изричен отказ на адм. орган, противоречащ на влязлото в сила решение на съда и да я прогласи. По изложените съображения решението следва да се отмени и вместо него да се обяви оспореният изричен отказ на кмета за нищожен, а преписката-да се върне на адм. орган със задължителни указания за изготвяне на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по направеното от страната искане, след което следва да се издадат удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от АПК, съобразно дадените на кмета указания с влязлото в сила решение на АССГ по адм. д. № 41482007 г. При произнасянето адм. орган следва да се съобрази и с мотивите на настоящото решение и да вземе пред вид заключенията на СТЕ и приложените към тях скици. При неизпълнение на влезли в сила решения на съда, адм. орган носи и административнонаказателна отговорност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 173 и чл. 177, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,