Решение № 14573 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2010 г.

Решение № 14573 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, срещу Решение № 9654/12.07.2010 г. по адм. д. № 14105/2009 г. на тричленен състав на ВАС, в частта му, с която е отменено Решение № 474/8.10.2009 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Акхийн Хамид Ибрахим и децата й Дешуар Ибрахим Кхалаф и Делял Ибрахим Кфхалаф, граждани на Ирак, и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне в тази й част. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209 от АПК. Съдът не е обсъдил всички факти от значение за правилното решаване на спора и неправилно е приел, че ситуацията в Ирак не е проучена задълбочено. Приложени са доказателства за обстановката в Мосул и стабилизарен на ситуацията в Ирак. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба, чрез процесуалният си представител адв. Станчева, оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил всички относими за спора доказателства и правилно въз основа на тях е приел, че административният акт е постановен при съществено нарушение на административно производствените правила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение в производство по чл. 87 от ЗУБ е осъществен съдебен контрол за спазване на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като тричленният състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата в частта, с която е отказан статут на бежанци, но е отменено решението в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е върната административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Съображенията на тричленния състав да отмени решението на председателя на ДАБ, относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на гражданина на Ирак са за нарушение на правилата за изясняване на фактите. Административният орган е приел, че съпругът е иракчанин от гр. Мосул, но като шофьор превозващ стоки за американските бази не попада в рискова група, определени в неприложено становище на ВКБООН . Указанията са да бъдат изследвани факти дали жалбоподателите попадат в рискова група и дали има зони, където чужденците може да бъдат върнати без да е застрашен живота им, т. е. да бъдат служебно събрани доказателства относими към предмета на спора. Решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне страната си по произход, тъй като там е изложен на опасност от тежки посегателства. Следователно, основната предпоставка за прилагане на тази правна норма е наличието на въоръжен конфликт, и на второ място - тежко посегателство или заплахи за живота или личността на чужденеца по време на този въоръжен конфликт. В този смисъл правилно съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО от 29.04.2004 г. Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г., с което е прието, че цитираната норма има предвид заплахи в по-широк риск от посегателства, по-общи заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото конкретни актове на насилие, като заплахата е в една обща ситуация на въоръжен конфликт или международен конфликт. Поради това думата "лични" трябва да се схваща като обхващаща посегателствата срещу цивилни лица, независимо от тяхната идентичност, при което силата на насилието достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратено обратно в съответната държава или в съответния регион, цивилното лице би било изправено пред реален риск да стане обект на тежки посегателства, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион. Затова правилно съдът се е позовал на нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК изискващи при спазване служебното начало да бъдат изяснени всички факти, относими към искането за хуманитарен статут, включително прилагане и обсъждане на становище на ВКБООН от 2008 г. и това от 24 април 2009 г. относно насоките на ВКБООН за критериите за оценяване на нуждата от международна закрила на иракчаните от петте централни провинции, сред които и Нинева, в района на който е гр. Мосул. Първоинстанционният съд не е дал задължителни указания за предоставяне на хуманитарен статут, а само е задължил административния орган да проведе административното производство повторно при спазване на всички процесуални правила за всецяло изясняване на положението в региона, от който са жалбоподателите и дали попадат в рискова група. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав