Решение № 9204 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6767/2017 г.

Решение № 9204 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6767/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на М. В. М. от гр. С. Влас, област Бургаска против решение № 743 от 24.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1947 по описа за 2016 г. на Административен съд - Б.. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисия по чл. 17 от ЗОЗЗ към Областна дирекция "Земеделие" - Б. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на М. В. М. от гр. С. Влас, област Бургаска против решение № 6 от 14.09.2016 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ комисията/ към Областна дирекция "Земеделие" гр. Б., с което на основание чл. 41а от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ /ППЗОЗЗ/ е отложено предложението на жалбоподателя за промяна на предназначението на 5500 кв. м. земеделска земя от VII/седма/ и Х/десета/ категория, неполивна за изграждане на обект "складова база" в землището на гр. Н., представляваща поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 51500.69.49 по КК на гр. Н., до влизане в сила на ОУП на О. Н., съобразно чл. 17, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно, тъй като същото е издадено от прието от компетентен орган, съобразно чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и заповеди на министъра на земеделието и храните № РД 46-35 от 28.01.2011 г., № РД 46-758 от 04.10.2012 г. и № РД 46-760 от 30.09.2015 г. при приемане на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя и същото е в предвидената от закона писмена форма. Съдът е изложил в мотиви си, че в решението е посочено, че процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя, собственост на жалбоподателя, на основание чл. 41а ППЗОЗЗ, се "отлага", а не е използван легалния термин "спира", което обаче е прието, че не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе на самостоятелно основание до отмяна на решението, тъй като последиците от отлагане и спиране на процедурата, в конкретния случай, са идентични. Съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че тъй като се касае за спиране на производството по промяна на предназначението на земята "до влизане в сила на ОУП на О. Н." и са приложими правилата на чл. 54 АПК, е допуснато нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. В конкретния случай е налице висящо административно производство, което е от значение за приключване на производството по промяна на предназначението на земята, производството по одобряването и приемането на ОУП е административно такова, за което по делото са представени множество доказателства, че не е приключило. Отделно от това е налице и изрично изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, че не оспорва обстоятелството, че ОУП за О. Н. не е влязъл в сила, т. е. че производството по одобряване на ОУП за община Несебър не е приключило. За прилагане на материалния закон съдът се е позовал на съдебна практика, съгласно която според специалното правило на чл. 17, ал. 1 ЗУЧК промяната на предназначението на земеделски земи, попадащи в зона "А" по глава Трета ЗУЧК, се разрешава само ако това е предвидено освен с одобрен по реда на ЗУТ, подробен устройствен план, и с влязъл в сила ОУП за съответната територия. ЗУЧК е специален закон по отношение на ЗУТ и ЗОЗЗ, който предвижда засилена защита на имотите на Черноморското крайбрежие с цел създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие, разумното използване на природните ресурси и опазване на естествения ландшафт /чл. 2 ЗУЧК/. И целта на специалния закон е по-силна защита, отколкото тази, която дават общите закони, като се има предвид предназначението на ОУП. Именно ОУП е актът, с който съгласно ЗУТ се променя предназначението на имотите, а ПУП има подчинен положение. Несъмнено ОУП има определящо значение, а ПУП следва да отговаря на предвиденото в ОУП. Аргумент в тази насока е императивното правило на чл. 124, ал. 2 ЗУТ, което разпорежда, че разрешение за изработване на проект за ОУП на общините по ЗУЧК се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което въвежда изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 124 ЗУТ. Решението на Административен съд - Б. е валидно, допустимо и правилно. Административното производство е образувано по искане, подадено от жалбоподателя, в качеството му на собственик на земеделска земя, за промяна на нейното предназначение, необходимо с оглед изграждането на обекти, несвързани с използването й по предназначение, за изграждане на "складова база". Съдът правилно и обосновано е отхвърлил жалбата срещу решението на административния орган - Комисия при Областна дирекция "Земеделие" Б., която е отложила произнасянето си на основание чл. 41а от ППЗОЗЗ. Цитираната норма дава възможност на компетентната комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, да спре разглеждането на предложение за промяна на предназначението на земеделска земя, когато при обсъждането за даден обект възникнат въпроси за доизясняване. Правилни и обосновани са изложените съображения, че в случая административният орган е процедирал в хипотезата на чл. 54 АПК, като фактически е постановил спиране на административното производство на основание ал. 1, т. 5 от същия текст - наличие на друго административно производство. В разглеждания случай, това е приемането на ОУП за община Несебър, в която се намира и съответното населено място. В мотивите си съдът е отчел и специалното правило на чл. 17, ал. 1 ЗУЧК, съгласно което промяната на предназначението на земеделски земи, попадащи в зони "А" и "Б" по глава Трета ЗУЧК, се разрешава само ако това е предвидено освен с одобрен по реда на ЗУТ, подробен устройствен план, и с влязъл в сила ОУП за съответната територия. Не е основателно възражението на касатора, твърдящо, че подаденото от него заявление е следвало да се разгледа по реда на чл. 32, ал. 4 ППЗОЗЗ, съгласно която когато при обсъждането на предложението за даден обект възникнат въпроси за доизясняване, комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ може да отложи разглеждането му и да възложи допълнително проучване. Нормата на чл. 32, ал. 4 е приложима само за предложението по чл. 31 от ППЗОЗЗ, доколкото предвидената в тази норма процедура се отнася до определяне и утвърждаване на площадки за строителство, трасета за линейни обекти и терени за включване в границите на населените места и селищните образувания. С оглед на изложеното решението на Административен съд - Б. следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд