Решение № 4033 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13397/2010 г.

Решение № 4033 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13397/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сакар Винеярдс" ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. Любимец, чрез процесуалният си представител адв. Е. Милушев срещу Решение № 1174, постановено по адм. д. № 2111/09 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 260900305/11.09.2009 г., издаден от ТД на НАП, гр. Хасково, потвърден с Решение № 759/13.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски Ответникът по жалбата Директор на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Й. Бъчварова в писмена защита оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 260900305/11.09.2009 г., издаден от ТД на НАП, гр. Хасково, потвърден с Решение № 759/13.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в частта в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 132 876,60 лв. ведно с лихви за забава по фактури, издадени от доставчиците "ЛАНДШАФТЕН ДИЗАЙН - ИНВЕСТ" ЕООД, "Н. Ц. Б. КОМПЛЕК" ЕООД, "ХАТ М" ООД, "АГРОКООП - 1916" ЕООД, "АГРОТРЕЙД 2005" ЕООД, "ОГНЯНОВО УАЙНЪРИ" ООД. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на правилата на ДОПК. В частта относно фактура № 10/04.04.2007 г. с данъчна основа 12708,33 лв. и ДДС 2541,67 лв. издадена от "Ланшафтен дизайн-инвест" ООД, съдът е приел, че предмет на доставката е "Посадъчен материал" и "Засаждане на посадъчен материал". Доставени са различни видове декоративни храсти и растения. В хода на ревизионното производство са били представени копия на фактури за предходни доставки на процесните стоки, счетоводни извлечения от сметки, както и обяснение от управителя на дружеството, от които е установено, че в счетоводството на дружеството жалбоподател са отразени приходи от засаждане на декоративни храсти в периода, в който е издадена фактурата. Установено е по счетоводни записвания, че данъчната основа е била отнесена по сметка 402 "Доставчици по аванси" и до 31.12.2008 г. няма движение по сметката. В счетоводните регистри на жалбоподателя не е било отразено придобиване и засаждане на декоративни храсти, като са били отчетени счетоводно разчети с доставчик, който представя доказателства, че е извършено посоченото във фактурата засаждане на закупения посадъчен материал. От писмени обяснения на представляващия ревизираното лице се установява, че извършеното плащане е отчетено като аванс и до момента на издаването на ревизионния доклад няма доставка по фактурата. При така установеното съдът е приел, че стоките и услугите, предмет на доставка не могат да бъдат свързани с извършвани от ревизираното лице облагаеми доставки, поради което основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит в размер на 2 541,67 лв. по процесната фактура. Относно отказано право на данъчен кредит по доставки, извършени от "Н. Ц. Б. КОМПЛЕК" ЕООД през м. 12.2008 г. 4 броя фактури с предмет транспортни услуги, съдът е обсъдил приетия по делото договор за извършване на транспортна услуга от 01.12.2008 г., сключен между жалбоподателя и "Н. Ц. Б. КОМПЛЕК" ЕООД, както и представени от жалбоподателя хронология на сметка 401 "Доставчици", картон на контрагента за периода и мемориален ордер за взети счетоводни операции по фактурите. Не са били представени пътни листове, товарителници, експедиционни бележки, регистрационни талони и идентифициращи данни за транспортните средства, осъществили услугите, както и доказателства за извършено плащане. При така установеното съдът е приел, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС законосъобразно е отказано право на данъчния кредит по процесните фактури. В частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 9000000019/16.12.2008г, с предмет на доставка транспортни услуги за периода януари- декември 2008 г. издадена от ХАТ М" ООД, съдът е приел за установено, че в хода на ревизионното производство при извършена насрещна проверка на доставчика е установено, че същият не разполага със собствени МПС, както и, че няма и данни лицата, за които са представени списъци за заплати да са водачи на такива превозни средства. Управителят на дружеството доставчик е декларирал, че представляваното от него дружество е посредник в извършената транспортна услуга, като е представена фактура от предходния изпълнител на тази услуга- "Булкопи- П и М" ООД. При извършена насрещна проверка на "Булкопи- П и М" ООД е бил представени Договор от 04.01.2008 г. със страни "Булкопи- П и М" ООД като възложител и "Транспарк" ЕООД като изпълнител за извършване на транспортни услуги с 9 броя собствени транспортни средства и 12 броя фактури издадени от "Транспарк" ЕООД с предмет транспортна услуга. При така установеното съдът е приел, че не е индивидуализиран предмета на доставка по процесната фактура, като това не се установява и от Договора за услуга от 01.12.2008 г. В приетите пътни листове като дестинация са посочени София-Стара Загора- Свиленград- София, без да се посочва какво е превозвано по тази дестинация, а приложените по делото фактури за гориво, издадени от "ОМВ България" на "Траспарк" ЕООД е видно, че транспортните средства са зареждали това гориво в градовете Варна, Велико Търново, Хасково, Бургас, Рожен, Пловдив, Ветрен, поради което не може да се направи категоричен извод, че реално е извършена доставка на услугата. Законосъобразно от органа по приходите е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е отказано правото на данъчен кредит в размер на 7 492,41 лв. Относно доставките на услуги и посадъчен материал, извършени от "АГРОКООП -1916" ЕООД, съдът е обсъдил приетия по делото Договор за услуга, приемо-предавателен протокол от 14.05.2007., приемо-предавателен протокол от 17.05.2007., приемо-предавателен протокол от 11.01.2008. и приемо-предавателен протокол от 04.06.2008 г. От договора за услуга от 01.05.2007 г. за установено съдът е приел, че страните са се договорили "АГРОКООП 1916" ЕООД в качеството му на изпълнител да извърши механизирани услуги: риголване на 880 дка; подравняване с грейдер на 220 дка и предпосадъчна подготовка на площи 460 дка. Приемането и предаването на работата по силата на договора е следвало да се осъществява след съставяне на двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, като в договора не е посочена цена за извършване на услугите. Приемо-предавателни протоколи не индивидуализират конкретните обекти където се твърди, че са били извършени услугите. В счетоводството на жалбоподателя са били отразени фактури за аналогични видове работи от други доставчици, поради което съдът е приел, че не се доказва реалността на извършването на доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, като органът по приходите законосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказал на ревизираното лице правото на приспадане на данъчен кредит. В частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки, извършени от "ОГНЯНОВО УАЙЪНЪРИ" ООД по фактури с предмет "консултантски услуги по договор", съдът е приел, че в хода на ревизионното и производство жалбоподателят не е представил договор за консултантски услуги, разплащателни ведомости, информация за лицата, участвали в извършването на услугите, индивидуални отчети за извършената работа по месеци за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2008 г., както и други доказателства, като изготвени документи или носители на информация във връзка с тези услуги. Не са били представени писмени обяснения или декларации относно вида и характера на оказваните услуги. В хода на производството по обжалване на РА пред административния орган е бил представен договор от 02.01.2006 г. и Анекс към него от съдържанието на, които се установява, че е абонаментен договор за консултантски услуги, но от него не се установява реалността на доставките на услугите по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), респективно по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., поради което законосъобразно органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон в частта относно доставките на "Ланшафтен дизайн-инвест" ООД, ХАТ М" ООД и АГРОКООП -1916" ЕООД, а в останалата си част е правилно. Относно доставката от "Ланшафтен дизайн-инвест" ООД, с предмет на доставката е "Посадъчен материал" и "Засаждане на посадъчен материал" от една страна в счетоводството на касатора са отразени приходи от засаждане на декоративни храсти в периода, в който е издадена фактурата, а от друга страна сумата по процесната фактура е била осчетоводена по сметка 402 "Доставчици по аванси" и до 31.12.2008 г. няма движение по сметката. Факта, че е налице авансово плащане и до момента на издаването на ревизионния доклад няма доставка по фактурата се установява и от обясненията на представляващия касатора. От констатациите в РД се установява, че дейността на дружеството-касатор е свързана с отглеждане на лозови, овощни и други трайни насаждения. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС когато, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. При установена доставка на стоки и услуги, свързани с икономическата дейност на търговеца, незаконосъобразно съдът е приел, че стоките и услугите не се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. На следващо място при установените счетоводни записвания и обясненията на представляващия касатора за авансово плащане по доставката е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС /в редакция към датата на ревизирания период/, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. С оглед на изложеното решението в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 04.2007 г. в размер на 2541,67 лв. по доставка от "Ланшафтен дизайн-инвест" ООД следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. Относно отказано право на данъчен кредит по доставки на "Н. Ц. Б. КОМПЛЕК" ЕООД за данъчен период м. 12.2008 г. с предмет транспортни услуги, правилно съдът е приел, че не са представени пътни листи, товарителници, експедиционни бележки, регистрационни талони и идентифициращи данни за транспортните средства, осъществили услугите, поради което и само въз основа на счетоводни записвания и издадени данъчни фактури се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като данъкът е начислен неправомерно, доводите в касационната жалба са неоснователни. В частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от ХАТ М" ООД за данъчен период м. 12 2008 г. с предмет на доставка транспортни услуги за периода януари- декември 2008 г. е установено, че предходен доставчик на процесната услуга е "Булкопи- П и М" ООД. При извършена насрещна проверка на "Булкопи- П и М" ООД е бил представени Договор от 04.01.2008 г. с "Транспарк" ЕООД като изпълнител за извършване на транспортни услуги. Същият притежава 9 броя собствени транспортни средства и е издал 12 броя фактури с предмет транспортна услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, т. е. правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е обвързано само с установяване факта на реалност на доставката между него и прекия му доставчик. Действително в случая прекия доставчик е декларирал, че не е пряк извършител на доставката, но от представените доказателства от втория по веригата доставчик се установява реалността на извършените услуги. Само факта, че в приетите по делото пътни листове като дестинация са посочени София-Стара Загора- Свиленград- София, без да се посочва какво е превозвано по тази дестинация, не обосновава извода за липса на транспортна услуга. Факта, че в приложените фактури за гориво, издадени от "ОМВ България" на "Траспарк" ЕООД транспортните средства са зареждали гориво в градовете Варна, Велико Търново, Хасково, Бургас, Рожен, Пловдив, Ветрен, също не установява по безспорен начин, че процесните превозни средства не са извършили транспортната услуга по посочената в пътните листи дестинация, тъй като видно от представените извлечения от междинния сбор за продажби по номера на карти се установява, че е извършвано зареждане и на бензиностанции в гр. София. С оглед на изложеното решението в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. м. 12 2008 г. в размер на 7 492,41 лв., по доставки на ХАТ М" ООД следва да бъде отменено. Неправилно е прието, че данъкът е начислен неправомерно, поради което са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. В частта относно доставки на "АГРОКООП -1916" ЕООД с предмет услуги и посадъчен материал се установява, че страните са сключили Договор за услуга от 01.05.2007 г. за установено съдът е приел, че страните са се договорили "АГРОКООП 1916" ЕООД в качеството му на изпълнител да извърши механизирани услуги: риголване на 880 дка; подравняване с грейдер на 220 дка и предпосадъчна подготовка на площи 460 дка. Приемането и предаването на работата по силата на договора е следвало да се осъществява след съставяне на двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, като в договора не е посочена цена за извършване на услугите. Въз основа на договора са подписани приемо-предавателен протокол от 14.05.2007., приемо-предавателен протокол от 17.05.2007., приемо-предавателен протокол от 11.01.2008. и приемо-предавателен протокол от 04.06.2008 г. При така установеното и предвид икономическата дейност на касатора, неправилно съдът е приел, че приемо-предавателни протоколи не индивидуализират конкретните обекти където се твърди, че са били извършени услугите. Видно от представените приемо-предавателни протоколи, вида на услугата е посочена, ведно с количеството земеделска земя и местонахождението й, а именно землището на с. Могилово. На дата на подписване на протоколите са издадени и данъчните фактури с посочена данъчна основа и размер на данъка. Факта, че в счетоводството на касатора са били отразени фактури за аналогични видове работи от други доставчици, не налага на извода, че не се доказва реалността на конкретните доставки на услугите, които са индивидуализирани в приемо-предавателните протоколи. С оглед на изложеното решението в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период в размер на 22160,00 лв., по доставки на "АГРОКООП -1916" ЕООД следва да бъде отменено. Неправилно е прието, че данъкът е начислен неправомерно, поради което са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. В частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки, извършени от "ОГНЯНОВО УАЙЪНЪРИ" ООД по фактури с предмет "консултантски услуги по договор", правилно съдът е приел, че не са представени разплащателни ведомости, информация за лицата, участвали в извършването на услугите, индивидуални отчети за извършената работа по месеци за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2008 г., изготвени документи или носители на информация във връзка с тези услуги. Не са били представени писмени обяснения или декларации относно вида и характера на оказваните услуги, поради което не се установява реалността на доставките на услугите по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), респективно по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. В тази насока е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба, че абонаментния договор предполага периодично заплащане на уговорено възнаграждение за услугата, тъй като спорният момент не е периодичността на плащането, а липсата на доказателства за реалното извършване на така уговорените между страните консултантски услуги, техния вид и техническа и кадрова възможност на доставчика да я извърши. С оглед крайния съдебен акт, претенцията на процесуалния представител на касатора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. за присъждане на разноски, следва да бъде уважена до размер на 1040 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение