Решение № 10763 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2014 г.

Решение № 10763 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД на НАП - Варна, чрез юрисконсулт Христина Александрова против Решение № 1759/14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1863/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № 14-102350/7.05.2014 г., издадена от Директора на ТД на НАП - Варна за наложена на "Енерджи Уно" ЕООД" - гр. Варна принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на обект - автомивка на самообслужване, находящ се в гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 163-165, както и забрана за достъп до обекта за срок от 15 дни. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се потвърди издадената Заповед № 14-102350/7.05.2014 г. на Директора на ТД на НАП - Варна . Ответната страна - "Енерджи Уно" ЕООД" - гр. Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционния съд е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила. В тази насока, съдът е посочил, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като констатациите на административния орган били взаимно изключващи се, а правната квалификация съответства само на едното от посочените фактически основания за издаване на заповедта. Наред с това съдът е приел, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на закона, тъй като принудителната административна мярка - запечатване на обект била наложена на целия обект - автомивка, вместо на обекта - автомат за самообслужване, който представлявал самостоятелен търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и по отношение на който обект е установено фактическото основание за издаване на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Решение е правилно, като краен резултат. Фактите по делото са безспорно установени. При извършена проверка на 18.03.2014 г. на търговски обект - автомивка, стопанисван от "Енерджи Уно" ЕООД" - гр. Варна, находящ се в гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 163-165, длъжностни лица при ТД на НАП - Варна са извършили плащане, чрез монтиран автомат на самообслужване, на сумата от 1 лев за извършване на услугата - вътрешно почистване на автомобил с прахосмукачка, за което не им е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. Безспорно е установено, че автомивката е на самообслужване, в която има три клетки за измиване на автомобили, 1 бр. машина прахосмукачка за вътрешно почистване и 1 бр. машина за пране на стелки, като във всички има монтиран по един брой автомат за самообслужване. Проверяващите органи са приели, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118, поради което на търговеца "Енерджи Уно" ЕООД - гр. Варна е съставен АУАН № F 104857/25.03.2014 г., въз основа на който в последствие е издадено НП № 14-102347/07.05.2015 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - Варна. Въз основа на съставения АУАН № F 104857/25.03.2014 г. е издадена и оспорената пред АС - Варна Заповед № 14-102350/7.05.2014 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена на "Енерджи Уно" ЕООД - гр. Варна принудителна административна мярка - запечатване на обект - автомивка на самообслужване, находящ се в гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 163-165, както и забрана за достъп до обекта за срок от 15 дни. Заповедта е мотивирана с факта, че търговеца, стопанисващ обекта, при заплащане на поръчаната услуга не е издал фискална касова бележка на хартиен носител от фискално устройство и не е изпълнил задължението си да въведе в експлоатация и използва, регистрирано в НАП фискално устройство, което да е вградено в автомата на самообслужване от датата на започване на дейност на обекта. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "б" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба; б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност; Съдът неправилно е приел, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като констатациите на административния орган били взаимно изключващи се, а правната квалификация съответства само на едното от посочените фактически основания за издаване на заповедта. В случая посоченото фактическо основание - неиздаване на касова бележка на хартиен носител от фискално устройство при извършена покупка на услуга - почистване на автомобил с прахосмукачка от монтиран автомат на самообслужване съответства на правното основание за издаване на заповедта - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. С излагането на допълнително фактическо основание и по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, не се ограничава правото на защита на адресата на акта, тъй като двете основания по б. "а" и б. "б" на посочената разпоредба не са взаимноизключващи се, поради което и неправилно съдът е приел допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед. Наред с това обаче, настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при несъответствие с целта на закона. В случая е безспорно установено, че не е издаден фискален бон за продажба на услуга - почистване с прахосмукачка на автомобил от монтиран апарат на самообслужване на стойност 1,00 лев. Също така е безспорно установено, че в обекта - автомивка са поставени и работят самостоятелно няколко автомата на самообслужване. При тези факти, правилно първоинстанционния съд е приел, позовавайки се на легалната дефиниция на понятието "търговски обект", дадена в разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, че в случая за търговски обект следва да се счита всеки един от автоматите за самообслужване, които работят самостоятелно в обекта - автомивка и след като нарушението е установено само по отношение на един от тях, то несъразмерно с преследваната от закона цел е наредено запечатване на целия обект - автомивка. По горните съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,