Решение № 1 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5355/2007 г.

Решение № 1 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5355/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 2 от ПРЗ на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Д. С. Ж. и В. А. Ж., и двамата от гр. В. облажват и искат да се отмени Решение № 957 от 6.08.2007 г. по гр.въз.д.№ 810/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено Решение от 22.01.2007 г. по гр.д. № 204/2005 г. на Варненския районен съд и производството по заявения от Д. Ж. и В. Ж. срещу И. Н., Ж. И. и С. В. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на недвижим имот - втори етаж от жилищна сграда в с. А., община А. е прекратено като процесуално недопустимо. Поддържа се, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено становище от ответника по касация С. В., с което се излагат доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа че, че ищците са узнали за сделката още по повод на жалба на В., като собственик на обект в сградата, до РДНСК - Варна № Ж-384-26-73/ 28.08.2004 г., а исковата им молба е от 13.01.2005 г.. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на Д. Ж. и В. Ж., е обезсилил решението на първата инстанция, с която заявените при условията на евентуалност искове на Д. Ж. и В. Ж. срещу И. Д. Н. и Ж. И., и С. В. по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване чрез заместване на купувачката С. В. на разпоредената съсобствена идеална част по продажбата по НА № 131/2004 г. на Нотариус № 214, респ. на основание чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС са отхвърлени, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че исковете са заявени след изтичане на двумесечния преклузивен срок, установен с чл. 33, ал. 2 ЗС in fine, тъй като обективно ищците са могли да обективно и са узнали за сключената на 8.03.2004 г. сделка още към м. август 2004 г., поради което и е прекратил исковото производство като недопустимо. Искова молба Д. Ж. и В. Ж. срещу И. Н. и Ж. И., и С. В. по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване чрез заместване на купувачката С. В. на разпоредената съсобствен имот (идеална част) по продажбата по НА № 131/2004 г. на Нотариус № 214, респ. на основание чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС (разпоредена суперфициарна собственост, без да е предложена на собственика на терена), е била заявена в съда на 13.10.2005 г.. Ищците Д. Ж. и В. Ж. са собственици на недвижим имот - ПЪРВИ ЕТАЖ от източната страна на жилищна сграда в гр. А., построена върху държавна земя, придобит по силата на алеаторен договор и притежаван от праводателите по договор от 1976 г., от Ж. И., по време на брака и с И. Н. През 1997 година, на основание § 1 от ПЗР на ПМС 235/1996 г. и на основание § 27 от ПЗР на ЗИД ЗС същите са придобили и 1/4 идеална част от дворно място - УПИ **** в кв. 67 по плана на с. А., община А. Ответницата С. В. се легитимира за собственик на ВТОРИ ЕТАЖ в източната половина на сградата, ведно със складово помещение в подпокривното пространство и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж по силата на договор за покупко-продажба НА № 131/2004 година, а по силата на НА № 132/2004 г. от 8.03.2004 г., за придобиване право на собственост на земя по замяна с 10 броя компенсаторни записи, се легитимира като собственик и на 103.75 кв. м идеални части от дворно място, цялото от 695 кв.м, съставляващо УПИ **** в кв. 67 по плана нас. А., община А.. За да прекрати производството по заявените при условията на евентуалност искове по чл. 33, ал. 2 ЗС (респ. чл. 66 ал. 1 ЗС във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС, решаващият съд е приел, че същите за заявени след изтичане на установения от законодателя двумесечен преклузивен срок, като този срок е броен не от датата на сделката, а от датата, на която е прието, че ищците - съсобственици са узнали за извършеното разпореждане чрез покупко-продажба от съсобствениците на имота, респ. от суперфициарния собственик без да им е предложено изкупуване на съответната идеална част, респ. суперфициарна собственост на втория жилищен етаж. Правилно и законосъобразно, въззивният съд е уважил възражението на ответниците за недопустимост на заявените искове поради изтекъл преклузивен срок. С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, законодателят е установил, че за съсобственика (респ. на суперфициарните собственици по см. на чл. 66, ал. 1 ЗС), който желае да изкупи частта на друг съсобственик, разпоредил с договор за продажба се в полза на трето лице със своята идеална част от съсобствеността, срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното си субективно право, тече от датата на продажбата. В тази смисъл е и препращащата норма на чл. 66, ал. 1 ЗС. Ако съсобственикът, продал своята идеална част не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му, т.е. те не знаят за извършената продажба, този срок тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците - съсобственици не знаят за продажбата и моментът от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването т.е.моментът е твърденият от ищците по делото. В тези хипотези тежестта на доказване при възражение, че съсобствениците-ищци знаят за промяната на титулярите в собствеността от един по ранен момент и срокът от 2 месеца е пропуснат, е на релевиралите възражението съсобственици- ответниците. За точната или предполагаема дата на узнаването и това че това е станало в двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, тежестта на доказване е на страната, която черпи права - арг. на чл. 127 ГПК (отм.) т.е. на ответника по делото. Съдебната практика без противоречиво приема, че моментът на узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и моментът на узнаване на всички условя на сключената сделка, както се поддържа с касационната жалба. След като е установен моментът на фактическо узнаване за промяна на собственика на претендираната за изкупуване идеална част от съсобствеността, то от този момент е възникнало потестативното право (тъй като няма отправено предложение) и тече срокът за неговото предявяване в съда. Това е моментът от който обективно за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ЗС, съществува възможност да узнае и всички условия на сключения договор за покупко-продажба, тъй като последният е от категорията на сделките, подлежащи на вписани, а самото вписването има оповестително действие. След като на база на събраните писмени доказателства, купувачът-ответник по делото С. В. е установила, че именно като собственик на закупения обект в етажната собственост и изкупената част от дворното място е заявила Жалба до РДНСК - Варна № Ж-384-26-73/ 28. 08. 2004 г. срещу предприето незаконно строителство от страна на Д. Ж. и съпругата му, а исковата им молба е от 13.01.2005 г., то изводът на въззивния съд, че искът е заявен след изтичане на преклузивния срок и е недопустим, е обоснован и законосъобразен. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия