Решение № 654 от 16.12.2024 г. на ВКС по дело № 20248002201035/2024 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. С. В., чрез адвокат М. Р., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 13.07.2023 г. присъда № 17/ 06.03.2023 г. по н.о.х.д. № 927/ 2022 г., по описа на Казанлъшкия районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи в подкрепа на основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения в съдебното производство, както и съображения по чл. 421, ал. 1, т. 5 от НПК. В съдебно заседание осъденият М. С. В. и неговият защитник адвокат М. Р. поддържат искането по изложените в него съображения и подновяват довода, че първоинсатнционният съд не е изпълнил задължението си за призоваване на подсъдимото лице. Прокурорът от Върховната прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият М. С. В. е знаел за воденото срещу него наказателно преследване и е участвал в досъдебното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 17/ 06.03.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 927/ 2022 г. Казанлъшкият районен съд признал осъдения М. С. В. за виновен в това, че на 15.04.2022 г. в гр. К., ул. „Л.К.“, № 6, вх. „Б“, ап. 20, без надлежно разрешение държал високорискови наркотични вещества – марихуана, с общо тегло от 80, 71 гр, на обща стойност 484, 26 лв, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от 2 години, при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 2000 лева. На основание чл. 68 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от 9 месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения по н.о.х.д. № 1197/2021 г. от Казанлъшкия районен съд, за чието изпълнение бил определен първоначален строг режим. С решение № 155 от 13.07.2023 г. по в.н.о.х.д. № 436/ 2023 г. Старозагорският окръжен съд потвърдил първоинстанционната присъда. Искането на осъдения М. С. В. за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Досъдебното производство е протекло изцяло с участието на осъдения М. С. В.. Обвинението му е било предявено лично на 05.05.2022 г. и в присъствието на защитник, разпитан е в качеството на обвиняем на същата дата, участвал е на 18.05.2022 г. в три очни ставки (със свидетелите Д. П., Г. С. и Г. Д.) и материалите от разследването са му били предявени на 21.07.2022 г. Осъденият В. не е участвал в съдебната фаза от наказателния процес. Връчването на обвинителния акт се оказало невъзможно, тъй като осъденият не живеел на регистрирания адрес. Майка му заявила, че не е известно неговото местонахождение. От направена справка към МВР се оказало, че осъденият М. В. напуснал пределите на страната на 03.09.2022 г. през ГКПП Русе-Дунав мост и бил обявен за общонационално издирване. Въззивното производство също приключило задочно, тъй като осъденият отново не бил намерен, за да бъде призован. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на приключило наказателно производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя – укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинение. Спрямо задочно осъдения М. С. В. не са налице процесуалните предпоставки на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото. Осъденият е знаел за повдигнатото му обвинение, привлечен е към наказателна отговорност и е участвал лично в досъдебната фаза от процеса. След това се е укрил, поради което съдът счита, че сам се е отказал от упражняване на предоставените му по закон права в наказателния процес. Не е уведомил съда за новия си адрес в чужбина и е нарушил задълженията си по взетата мярка за неотклонение подписка. Предвид обстоятелството, че осъденият не получил разрешение от съдебните власти за промяна на местоживеенето си и не известил съда за новия си адрес в чужбина, същият се е укрил от правосъдието, поради което искането му по реда на чл. 423 от НПК не може да бъде удовлетворено. В искането на осъдения В. се съдържат и други доводи, относими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, чието разглеждане по същество е предоставено на друг съдебен орган. Ето защо, делото следва да бъде изпратено на Пловдивския апелативен съд, с оглед преценката за образуване на съдебно производство по възобновяване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425 във вр. с чл 423 от НПК