Решение № 14846 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2014 г.

Решение № 14846 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на Столична община - район "Слатина", чрез процесуален представител юрк. В. Дъбов, против решение № 8007 от 17.12.2013 г., постановено по адм. д. № 7780/2013 г. по описа на Административен съд София - град с доводи, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поискана е отмяната на обжалваното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна, ако има такова, при евентуално неуважаване на касационната жалба. Ответната страна - Величка Петрова Атанасова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и затова касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена заповед № РД-09-201 от 25.06.2013 г. на кмета на СО - район "Слатина", с която на основание чл. 46, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗОбС, се прекратява договор за наем от дата 17.12.2003 г., сключен въз основа на заповед за настаняване № 136 от 17.12.2003 г., за общинско жилище, находящо се в гр. София, кв. "Христо Ботев", ул. "Владимир Минков - Лотко" № 3а, бл. 2, ет. 4 ап. 13, частна общинска собственост. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в пределите на неговата власт, в предвидената от чл. 59 АПК и чл. 46, ал. 2 от ЗОбС форма и съдържание, при спазване на процесуално - правните изисквания на закона. Съдът се е позовал на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно който установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За такива са счетени представените от Атанасова доказателства за платен наем, както и споразумение между нея и "Софийска вода" АД, към която тя има битови задължения (за студена вода), въз основа на което административният съд приел, че жалбата на Величка Петрова Атанасова е основателна и отменил обжалваната заповед на административния орган. Решението е правилно. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел наличие на хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК по отношение на представените в съдебната фаза документи от страна на Величка Петрова Атанасова. Видно от същите ответната страна в настоящото производство е заплатила както задълженията си към СО - район "Слатина", изразяващи се в наем на жилище, частна общинска собственост съгласно АОС № 01295 от 17.10.2003 г., находящо се в гр. София, кв. "Христо Ботев", ул. "Владимир Минков - Лотко" № 3а, бл. 2, ет. 4 ап. 13, така и част от задълженията си към "Софийска вода" АД, по отношение на които по делото на АССГ е приложено споразумение № 228 от 18.07.2013 г., което има характер на извънсъдебно признание за дължими от Величка Петрова Атанасова суми за консумативи към "Софийска вода" АД. Съгласно същото Атанасова е заплатила в брой сумата от 280 лв., а останалите 853,85 лв., ще бъдат заплащани от нея по 43 лв. месечно от 20.08.2013 г. до 20.03.2015 г. Именно въз основа на посочените по - горе доказателства, обосновано административният съд е приел обжалваната заповед на Кмета на СО - район "Слатина" за незаконосъобразна, поради и което правилно я е отменил. Въпреки че към момента на издаване на заповедта една част от задълженията не са били погасени, административният орган е бил длъжен да съобрази принципа на чл. 6 от АПК за съразмерност. Също така цитираната норма въвежда възприетият общ принцип на правото на Европейската общност - принцип на съразмерността, който се разпростира и спрямо производството по издаване на административните актове. Принципът за съразмерността се отнася за най-малко засягане на правата и законните интереси и на страните, и на всички възможни лица като цяло. Същественият момент за изразяване на принципа за съразмерност е разпоредбата, изискваща административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Неспазването на този принцип представлява материалноправно нарушение. Правилно административният съд е посочил, че доводът на Атанасова, че живее в процесното жилище с болната си дъщеря, е неотносим по отношение на същинския факт за неплащането на задълженията към Столична община и "Софийска вода" АД. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не се дължат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,