Решение № 5161 от 16.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Тренчева срещу решение 15 от 10.02.2023г., постановено по адм. дело 288 по описа за 2022 година на Административен съд Ямбол. Със съдебния акт е отменена заповед 03-РД/4527 от 25.10.2022 годинана заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изцяло заявеното плащане по подадено заявление за окончателно плащане с ИН2931030102 от 20.07.2022г. за изплащане финансова помощ по Подмярка Подобряване техниките за управление на лозята в размер на 7821,25 лв. по дейност - изграждане на подпорна конструкция по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г. и е изпратена преписката на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне със задължителни указания. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК и се развиват подробни доводи за несъгласие с фактическите и правни изводи на първата инстанция. Иска отмяна на съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли подадената жалба пред административния съд. Претендира се присъждане на направените разноски в първоинстанционното и в касационното производство. Постъпил е отговор от Н. Узунов от гр. Тополовград, чрез процесуалния представител адвокат Аврамов, в който отговор се оспорва касационната жалба. Поддържа се правилност на решението на първата инстанция с подробно изложени доводи и се иска оставяне в сила на съдебния акт. Претендира се присъждане на разноските за тази инстанция с представени доказателства за плащането им. Поддържа оплакванията си и в представено по делото писмено становище от 5.5.2023г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед 03-РД/4527 от 25.10.2022 годинана заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изцяло заявеното плащане по подадено заявление за окончателно плащане с ИН2931030102 от 20.07.2022г. за изплащане финансова помощ по Подмярка Подобряване техниките за управление на лозята в размер на 7821,25 лв. по дейност - изграждане на подпорна конструкция по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г. Административният съд, с определение 436 от 18.11.2022 година по адм. дело 288 по описа за 2022 година на АС Ямбол, е приел за разглеждане жалбата, насрочил е разглеждане в съдебно заседание, конституирал е страните и съгласно разпоредбите на АПК е разпределил доказателствената тежест като е дал общи задължителни указания за всяка от страните. В съдебния акт е направил фактически установявания само въз основа на представените доказателства по преписката и е направил правните изводи за липса на надлежни доказателства за наличие на изкуствено създадени условия и независими оферти и съответно като резултат постановяване на отказ за окончателно плащане. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да опорочават постановения съдебен акт и да се налага неговата отмяна. Налице е в достатъчна степен обосновка, която дава възможност за контрол от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическа обстановка, съдът следва да изведе собствени фактически изводи, не само хронологично да повтори фактите по преписката. Следва за конкретния казус да посочи кои доказателства приема и кои не, кои факти са фактическа установеност, въз основа на които се правят съответните правни изводи. В настоящия казус може да се приеме от настоящата инстанция, че е налице безспорност на фактите, поради което въпреки наличието на такова процесуално нарушение от страна на първата инстанция, не следва делото да се връща за ново разглеждане. Поради безспорността на фактите не се налага и тяхното повтаряне в настоящето решение. Спорът е как изложените факти обосновават прилагането на материалния закон. За органа те са достатъчни да обосноват прилагането на разпоредбите на ЗПЗП и на Наредба 6 от 2018г. поради наличие установени от него свързаност на лица, създадени изкуствени условия и наличие на задължения към държавата. Според мотивите на административния съд само визирането и наличието на тези твърдения от страна на административния орган са недостатъчни да обосноват отказа да се направи окончателно плащане. Настоящата инстанция, предвид процесуалното поведение на административния орган и изложеното в оспорения административен акт относно първите две твърдяни нарушения, счита, че изводите на първата инстанция не са противоречиви, както се твърди в касационната жалба. Същите, въпреки тяхната многословност, извеждат правилния извод, че само твърдението за наличие на роднинска връзка и свързаност между лицата не доказва намерение за неспазване на съответните разпоредби извършване на предполагаеми предпочитания. Следва в едно такова производство, което завършва с отказ за заплащане на сума по договор да бъде надлежно фактически обосновано и съответно да бъде направена връзка между поведението на търговеца и неговия съконтрагент, рефлектиращо отрицателно върху финансирането и съответно средствата по Европейска програма. В същата насока следва да се приеме и твърдението в акта за наличие на изкуствено създадени условия, които предвид предмета на договора - изграждане на подпорна конструкция изисква надлежно фактическо обосноваване, което правилно е било прието от първата инстанция, че не е било направено. В тази насока вече е налице обилна съдебна практика. На последно място следва да бъдат коригирани мотивите на административния съд по отношение на третата предпоставка за отказ за окончателно наличие на задължения към държавата, по разпоредбата на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба 6 от 26.10.2018г., според която кандидатите не следва да имат нямат изискуеми публични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията. Неправилно съдът е посочил, че липсва посочената в процесния акт пречка. Напротив, ясно става от данните, че лицето има задължения към държавата. И е налице такова изискване в Наредбата. Важното в случая е втората част от изречението, че органът не е посочил дали тези установени задължения са с влязъл в сила акт и дали има разсрочване, отсрочване или обезпечение. Липсата на тези данни в административния акт в по-голяма степен води до липса на фактическа обосновка на същия и в тази насока, въпреки безспорно неясните мотиви на първата инстанция. Само за коректност, в касационната жалба липса посочено основание за отмяна по чл.209 т.3 пр.2 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения. Независимо от тази липса при изготвяне на касационната жалба, предвид оплакването за необоснованост / чл.209 т.3 пр. трето от АПК/ би могло да бъдат разгледани / предвид и неясните мотиви в първоинстанционното решение/, но в случая липсват каквито и да било в касационната жалба конкретни доводи, освен общото несъгласие с изводите на първата инстанция. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се дължат разноски. Претендирани са 1082 лв. Поради направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и процесуалното поведение на страната, както фактическата и правна сложност на делото, същото следва да се уважи и да се намали на 800 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение