Решение № 5980 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 720/2020 г.

Решение № 5980 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 720/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Газтрейд Сливен" ЕООД, ЕИК 202829770, чрез адв. М. Григорова, срещу решение № 234 от 7.11.2019 г., постановено по адм. д. № 330/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № ВG001000-РК12-РА1/15.04.2019 г., издаден от митнически органи при ТД Южна Морска-Бургас, потвърден с Решение № Р-673 от 9.07.2019 г. на Директор на Агенция "Митници" при ЦМУ на Агенция "Митници", с който на дружеството са установени задължения за заплащане на акциз в размер общо на 585 801, 35 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 111 449, 60 лева към дата 15.04.2019 г. Касаторът твърди, че решението постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за неприложимост на чл. 739 ТЗ и счита, че доколкото вземането, установено с оспорения РА е възникнало преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, то същото е следвало да бъде предявено от кредитора по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ и 688, ал. 1 ТЗ. Тъй като в тези срокове държавният орган не е предявил вземането, то същото е погасено по аргумент от чл. 739, ал. 1 ТЗ, независимо, че производството по несъстоятелност не е приключило с акт на съда по чл. 735 ТЗ, а с оздравителен план по чл. 707 ТЗ. По тази причина счита, че с РА са установени погасени, съответно несъществуващи публични задължения. Въз основа на горното се иска отмяна на постановеното съдебно решение, както и на оспорения РА. Ответникът – директор на Агенция "Митници", чрез юриск. Фердинандова, в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на "Газтрейд Сливен" ЕООД, срещу Ревизионен акт № ВG001000-РК12-РА1/15.04.2019 г., издаден от митнически органи при ТД Южна Морска-Бургас, потвърден с Решение № Р-673 от 9.07.2019 г. на Директор на Агенция "Митници" при ЦМУ на Агенция "Митници", с който на дружеството са установени задължения за заплащане на акциз в размер общо на 585 801, 35 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 111 449, 60 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че между страните не е налице спор за факти. Приел е, че спорът е правен и е формиран по приложимостта на нормата на чл. 739 ТЗ в процесното правоотношение и дължи ли дружеството акциз за периода 1.12.2016 г. до 31.10.2018 г., след като с Решение № 32-353586/16.12.2016 г. на началника на Митница – Бургас е прекратена регистрацията на "Газтрейд Сливен" ЕООД на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 а от ЗАДС, във връзка с чл. 57б, ал. 2 ЗАДС. От събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно, че с Решение от 10.11.2016 г. по т. д. № 81/2016 г. на Окръжен съд Кюстендил, е открито производството по несъстоятелност на "Газтрейд Сливен" ЕООД, а с Решение от 6.12.2017 г. по същото търговско дело е утвърден план за оздравяване и е прекратено производството по несъстоятелност. От така установеното съдът е приел, че в случая разпоредбата на чл. 739 ТЗ относно установените с РА задължения за акциз за периода 1.09.2014 г. до 31.10.2016 г. и лихви не намира приложение, тъй като тя е систематично свързана с крайният акт на съда по чл. 735, ал. 1 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, а доколкото в настоящия казус производството не е прекратено по реда на чл. 735 от ТЗ, то неупражнените права и непредявените вземания не следва да се считат за погасени. Мотивирал се е, че в случаите на утвърждаване на план за оздравяване и прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 707 ТЗ, правата на кредиторите се запазват и няма пречка да се предявяват нови вземания. Допълнително е изложил, че основанията за погасяване на публични вземания са регламентирани в специалния закон ДОПК, като по чл. 168, т. 6 и т. 7 ДОПК, те съответстват на уредбата на чл. 739 ТЗ, поради което в случая не е налице твърдяното от дружеството основание за погасяване на вземанията по РА. Относно задължението за акциз за периода 1.12.2016 г. до 31.10.2018 г., съдът е установил, че с Решение № 32-353586/16.12.2016 г. на началника на Митница – Бургас е прекратена регистрацията на дружеството по ЗАДС на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 а ЗАДС, във връзка с чл. 57б, ал. 2 от с. з., но същевременно е установено и не се спори, че дружеството от 21.12.2016 г. до 31.10.2018 г. е продължило дейността по продажба на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво. Установил е, че в РА са посочени конкретните дати на разпореждане за този период, както и за всеки месечен период е посочена и начислената на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС невнесена сума дължим акциз. Като е тълкувал относимите разпоредби на ЗАДС съдът е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки на посочената норма, тъй като задължението за заплащане на акциз възниква с освобождаване на акцизните стоки за потребление, а именно с производството, държането или разпореждането с акцизни стоки, за които в нарушение на закона не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично. Посочил е, че "Газтрейд Сливен" ЕООД, като лице, разпореждало се с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз, е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАДС. С тези мотиви е отхвърлил жалбата на "Газтрейд Сливен" ЕООД. Решението на съда е законосъобразно. Неоснователни са касационните оплаквания. Съдът правилно е тълкувал приложимия материален закон и е изложил обосновани мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не може да бъде законосъобразен ревизионен акт, установяващ задължения, които съгласно закона са погасени още към момента на неговото издаване. Според нормата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, на която се позовава касаторът, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Сроковете за предявяване пред съда по несъстоятелността на вземанията на кредиторите са посочени в чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Правилно е посочил съдът, че систематичното място на разпоредбата на чл. 739 е в раздела от закона, който регламентира финалните действия по приключването на производството по несъстоятелност и свързаните с това правни последици. В случая не е спорно, че Агенция "Митници" като кредитор не е предявила в сроковете по чл. 685 или чл. 688 ТЗ вземанията си за акциз, в откритото производство по несъстоятелност, както и че последното е завършило с план за оздравяване, а не с процедурата по чл. 735 ТЗ. Задълженията за акциз представляват публични държавни вземания, предвид чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Верен е изводът на съда, че нормата на чл. 739 ТЗ е неприложима към спорното правоотношение по установяване на публично вземане, което се развива по реда на ДОПК. В случая, с оглед характера на задължението, представляващо публично такова, правилно съдът е приел, че същото попада в приложното поле на релевантния специален закон, а именно - ДОПК. За да бъдат предявени в производството по несъстоятелност, вземанията трябва да са предварително установени с акт по чл. 107 ДОПК или да са установени с ревизионен акт по чл. 118, във вр. с чл. 108 ДОПК. В случая публичното вземане за акциз за периода 1.09.2014 г. до 31.10.2016 г., предмет на процесния РА, е установено едва след откриване и приключване на производството по несъстоятелност на дружеството, т. е. установено е като вземане в един последващ момент. Производството по несъстоятелност е открито с решение от 10.11.2016 г., а с решение от 6.12.2017 г. е утвърден план за оздравяване и е прекратено производството по несъстоятелност. Изводът е, че не са били налице предпоставки за включване на вземането по реда на чл. 164 ДОПК. От друга страна, няма законова пречка за провеждане на ревизионното производство и установяване на публични данъчни задължения след приключване на производството по несъстоятелност и за периода, предхождащ този момент, стига това да се извърши в рамките на сроковете, предвидени в чл. 109 ДОПК. В случая не е налице колизия с разпоредбата на чл. 739 ТЗ и не е налице погасяване на вземане, тъй като по време на висящото производство по несъстоятелност, вземането, предмет на процесния РА, не е било установено по основание и размер. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция намира за правилни мотивите на съда, с които е отхвърлена жалбата и относно установеното задължение за акциз за периода 1.12.2016 г. до 31.10.2018 г., след прекратяване на регистрацията на "Газтрейд Сливен" ЕООД по ЗАДС с Решение № 32-353586/16.12.2016 г. на началник Митница Бургас, на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗАДС, във връзка с чл. 57б, ал. 2 ЗАДС. Задължението за плащане на акциз възниква на основание чл. 20, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС / включваща производството, държането или разпореждането на акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично/. В процесния случай е доказано и дружеството не оспорва констатацията на митническите органи, че за периода от 21.12.2016 г. до 31.10.2018 г. "Газтрейд Сливен" ЕООД е продължило дейността по продажба на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, независимо от прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗАДС. В РА са посочени обстоятелствата, които обосновават възникване на задължение за заплащане на акциз за касатора, като са записани конкретни дати на разпореждане за периода. За продаденото количество природен газ се дължи акциз и след като той не е начислен от касатора поради липса на валидна регистрация по ЗАДС, правилно същият е начислен с РА. Решението е правилно и в тази част. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд, като е преценил РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него е постановил решение си в съответствие с материалния и процесуалния закон. По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК., Върховният административен съд, състав на осмо отделение