Решение № 132 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2009 г.

Решение № 132 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Катя Антова против решение № 13 от 5.03.09 г. по ад. д. № 1180/08 г. постановено от Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на г-жа Антова против РА № 1000483/13.11.07 г., потвърден с решение № 135 от 28.01.08 г. на директор на "ОУИ - София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като от обстоятелствената и част следва, че соченото касационно основание е необоснованост на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касация- директорът на дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за недопустимост на обжалваното решение, поради просрочие на жалбата до Административен съд София - град, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 1000483 от 13.11.07 г. издаден на Катя Антова, който е резултат от извършена ревизия относно данък върху доходите на физически лица за периода от 2001 г. (вкл.) до 2006 г. (вкл.) и вноски за ЗО за периода - 1.04.2002 г. - 30.04.07 г. С РА е определен за внасяне данък върху дохода за 2001 г. в размер на 7 119, 57 лв. и лихва върху тази сума в размер на 5 103, 35 лв. Също така с РА са определени като дължими здравни осигуровки общо в размер на 393, 6 лв. и лихви върху тях в размер на 192, 39 лв. За 2001 г. ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Органите по приходите са стигнали до извод, че през тази година разходите на лицето надвишават приходите и, тъй като лицето не може да докаже произхода на средствата за закупените недвижими имоти през 2001 г. и за предоставен заем. Констатациите в ревизионния доклад (РД) са, че през 2001 г. ревизираното лице и нейният съпруг - Румен Начев са закупили: 1) на 26.09.01 г. от "Земстрой 90"ООД, бензиностанция с колонка - 16 кв. м, контролно-технически пункт 31 кв. м, стопанска постройка 360 кв. м, навес резервни части 268 кв. м, построени в парцел II, находящ се в гр. Кюстендил, ул. "Дупнишко шосе" № 6 за сумата от 28 960 лв. 2) на 18.12.01 г. от "Земстрой 90" ООД са купени - 19 513/28800 ид. части от застроен парцел II находящ се в гр. Кюстендил, ул. "Дупнишко шосе" № 6 за сумата от 14 600 лв. Ревизиращият екип определя данъчната основа за 2001 г. след като взема предвид: разходите за издръжка на 2 членно семейство по данни от НСИ за 2001 г. - 2 931 лв.; доходите от трудови правоотношения и други доходи, подлежащи на деклариране - констатирано е, че Катя Антова е имала доход за този период само от трудово правоотношение с "ЕС Сервиз" ООД, който е 132, 83 лв. на месец. В декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК съпругът и декларира, че през този период е имал доходи от трудово правоотношение в "ЕС Сервиз" ООД, доходи от участия в търговски дружества ("ЕС Сервиз" ООД и "Мера" ООД) и доходи от дейност като едноличен търговец. Констатациите на органите по приходите са, че Румен Начев не е представил доказателства за реализирани доходи от трудови правоотношения за 2001 г., а така също и за получени суми от участия в търговски дружества. Установено е, че Румен Начев е имал оборот от дейността си като ЕТ в това число е реализирал и печалба, но не е доказано, че средствата, реализирани от тази му дейност са използвани за закупуване на имотите през 2001 г. При извършена насрещна проверка на "Земстрой 90" ООД са представени договор за заместване в дълг от 19.09.01 г. и от 17.12.01 г. между "Земстрой 2000" ООД в качеството му на длъжник и "Земстрой 90" ООД в качеството му на заместващ длъжник, съгласно които длъжникът прехвърля на заместващия длъжник своето задължение в размер, съответно 28 960 лв. и 14 600 лв. и лихвите след датата на договорите към Румен Начев в качеството му на кредитор. Органите по приходите приемат, че договорите за заместване в дълг са сключени за погасяване на продажните цени по договорите за покупка на недвижимите имот, но данъчните органи приемат, че към датите на договорите за заместване в дълг, Румен Начев е направил разходи съответно в размер на 28 960 лв. и 14 600 лв. които не съответстват на приходите му. Установено е, че към 19.09.01 г. паричните приходи на семейството са в размер на 2 762, 64 лв., а извършените разходи са 30 914 лв. а за периода от 20.09.01 г. до 17.12.01 г. паричните приходи са 398, 49 лв. а разходите в размер на 15 466, 69 лв. в резултат на което е констатирано, че разходите на семейството надвишават приходите общо със сумата от 43 219, 56 лв. една втора от която е 21 609, 78 лв. Именно тази сума е определена от органите по приходите като недекларирани приходи от Катя Антова. В съдебната фаза на обжалването, жалбоподателката оспорва извода на данъчните органи за неустановения произход на средствата за закупуването на недвижимите имоти, като твърди, че тези средства са такива, с които съпругът и е разполагал в началото на 2001 г. (25 000 - 30 000 лв.) и от дарение, от родителите на съпруга и по повод на брака му с жалбоподателката, направено през 1999 г. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорената част от РА приемайки, че договорът за заем е реален договор и като такъв произвежда действие от момента на предаване на вещта, в случая паричната сума. Установено е, че по договора за заем между Румен Начев и "Земстрой 2000" ООД сумата е предадена на 28.12.01 г. поради което на тази дата според съда, възниква и задължението на заемополучателя да върне заетата сума. Съдът е приел, че след като договорите за заместване в дълг са сключени преди тази дата, а именно на 19.09.01 г. и 17.12.01 г., то задължението което не е възникнало към тази дата не може да бъде предмет на субективна новация. По същите съображения, съдът не е ценил приетия по делото нотариален акт за поправка на нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот. Съдът е приел, че досежно изявленията на страните относно действителния начин за погасяване на задължението за заплащане на продажната цена, този документ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Съдът е приел, че договорът за заем е сключен на 28.12.01 г. а предхождащото го договаряне на сумата от 43 560 лв. има характер на обещание за сключването му и след като този факт е настъпил през 2001 г. и след като съпругът на жалбоподателката е заемодател, то в тежест на Антова е да установи произхода на половината от заетата сума. Съдът е констатирал вътрешно противоречие между доводите на жалбоподателката, състоящо се в едновременните и твърдения, че към датите на двете сделки през 2001 г. тя и съпругът и са разполагали с парични средства - спестявания и дарение по повод сключването на брак, а от друга, че плащанията по двете сделки не са извършвани. По отношение на твърдението за направено дарение от родителите на съпруга и в размер на 5000 лв. съдът е преценил същото като недоказано. Съдът е посочил, че бракът на жалбоподателката с Румен Начев е сключен на 26.06.99 г., а по-късно влиза в сила Закона за деноминацията на лева от 5.07.99 г. съгласно който тези 5 000 лв. са станали 5 лв. Административният съд е преценил като недоказано твърдението на жалбоподателката за наличие на лични спестявания към 1.01.01 г. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема следното: Неоснователно е възражението на прокурора за недопустимост на обжалваното решение. Жалбата, с която е сезиран административния съд е допустима. Налице е хипотезата на мълчаливо потвърден РА от директора на дирекция "ОУИ" - София, но жалбата до съда е подадена в рамките на 30 дневния срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Този извод се налага след преценка на фактите по делото, които са следните: РА е връчен на 21.11.07 г. Жалбата срещу него до директора на дирекция "ОУИ" е подадена на 05.12.07 г. т. е. в срок. Срокът за произнасяне по жалбата (45 дневният срок) изтича на 21.01.08 г. а решението е издадено на 28.01.08 г. т. е към 21.01.08 г. е налице мълчаливо потвърден РА. Срокът за съдебното обжалване на мълчаливо потвърдения РА е 30 дни и изтича на 21.02.08 г. Жалбата до съда е подадена по пощата, като пощенското клеймо върху пощенския плик е от 20.02.08 г. т. е преди изтичане на 30- дневния срок. Решението на административния съд е обосновано и правилно. Ревизията по ЗОДФЛ за 2001 г. е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като е прието наличие на обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и /или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. От констатациите в ревизионния доклад, които са останали неопровергани от жалбоподателката се установява основанието за извършване на ревизията по особения ред. Както правилно е констатирал административния съд, тезата на жалбоподателката търпи промяна, която води до вътрешно противоречие в позицията й. В жалбата си до съда, жалбоподателката е твърдяла, че закупените от съпруга и имоти през 2001 г. са със средства от дарение и негови лични спестявания. В хода по съществото на спора пред административния съд, процесуалният представител на жалбоподателката е поддържал, че продажната цена на имотите, предмет на двете прехвърлителни сделки по нот. акт от 26.09.01 г. и от 18.12.01 г. не са плащани в брой, а са заплатени на 28.12.01 г. за което е бил издаден приходен касов ордер и разписка. Това противоречие в доводите на жалбоподателката само по себе си води до неубедителност на тезата й. Настоящата инстанция преценява решението на административния съд като правилно. Обоснован е изводът на съда, че жалбоподателката не е доказала тя или съпругът й да са разполагали през 2001 г. със сума, равняваща се на покупната стойност на недвижимите имоти, придобити от тях през същата година или на стойността, дадена в заем на "Земстрой 2000" ООД. Дори да се приеме, че действително при покупката на имотите (бензиностанцията и другите постройки в същия терен) и идеалните части от недвижимия имот, реално плащане да не е осъществено, тъй като е извършено прихващане на задължения към купувача Румен Начев, то не се оспорва от жалбоподателката, че през същата 2001 г. съпругът й Румен Начев е предоставил в заем на друго лице сума от 43 560 лв. Правилно е посочено в мотивите към обжалваното съдебно решение, че в тежест на жалбоподателката е било да установи произхода на половината от тази сума. Този произход не е установен, нито в хода на ревизията, нито в хода на обжалване на РА. Правилно, първоинстанционният съд е приел за недоказано обстоятелството за получено дарение в размер на 5000 лв. от жалбоподателката и нейния съпруг по повод на брака им от родителите на Румен Начев. Основателно по този въпрос и относно размера на твърдяното дарение, съдът е съобразил и влезлия в сила през 1999 г., Закон за деноминацията на лева. Недоказано е останало и твърдението на жалбоподателката, че е разполагала със спестени собствени средства от предходни години. Като доказателство за наличие на парични средства в жалбоподателката и съпруга й през 2001 г. не би могъл да служи и нотар. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 /01 г. В този нотариален акт е удостоверено заявление на продавача - Румен Начев, че сумата от 115 000 лв. му е изплатена изцяло и в брой, но не е удостоверен самият факт на плащане. По делото не са ангажирани категорични данни, че купувачът по нотариалния акт - Георги Георгиев е разполагал реално с тази сума, която да престира на Румен Начев. Само обясненията на лицето Георги Георгиев, че парите са от негови възходящи не са достатъчни да обосноват факта на притежаването им. По тези съображения, настоящата съдебна инстанция преценява като правилен и обоснован извода на административния съд за недоказаност, а оттам и за неоснователност на жалбата срещу РА. Решението като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав