Решение № 65 от 28.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3102/2011 г.

Решение № 65 от 28.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3102/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. Б. Х., за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 239/2011 г. по описа на Търговищкия окръжен съд. В него, с оглед на процесуалната му допустимост в хипотезата по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е въведено само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, за явна несправедливост на наложеното наказание. Пред касационната инстанция, осъденият Х., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, поради отсъствие на условия за прилагане на чл. 55 от НК, респ. за определяне на друг вид наказание, различно от наложеното лишаване от свобода. Върховният касационен съд, за са произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С присъда № 318/12.10.2011 г. по н о х д № 360/2011 г. по описа на Поповския районен съд, осъденият Х. е признат за виновен в това, че на 17.05.2011 г. в гр. Попово, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление на такова, е извършил ново такова деяние, като управлявал л. а. "Мерцедес" без съответно свидетелство за управление - прест. по чл. 343в, ал. 2 от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета, на осем месеца. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение условното наказание от осем месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по н о х д № 466/2010 г. по описа на Поповския РС, влязла в сила на 19.01.2011 г. Постановено е това наказание да бъде изтърпяно в затвор при строг първоначален режим. С атакуваното решение, тази присъда е потвърдена изцяло. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно, тъй като първоинстанционният и въззивен съд са изследвали въпроса с индивидуализацията на наказанието, при което са отчетени общите изисквания за това, уредени в общата част на Наказателния кодекс, така и специалните, относно определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, по глава двадесет и седма от НПК. Съдилищата изрично са обсъдили хипотезата за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, тъй като за престъплението по чл. 343в от НК не е предвиден минимум за наказанието лишаване от свобода. Правилно е отчетено, че не са установени нито изключително, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и аргументирано е отказано налагането на друг вид наказание - пробация. Осъденият има богато съдебно минало, многократно е осъждан за престъпление по чл. 343в от НК, спрямо него за такова престъпление е прилагана диференцираната процедура по чл. 78а от НК, а изтърпяването на едно от наказанията е отложено на основание чл. 66 от НК. Освен това е отчетено, че за управление без свидетелство за правоуправление, преди да се констатира деянието предмет на настоящето производство, Х. е санкциониран многократно по административен ред. Ето защо и с оглед на проявената престъпна упоритост, от страна на Х., искането му за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. То съответства на престъплението и целите посочени в чл. 36 от НК. Настоящият състав констатира, че първостепенният съд е пропуснал да определи първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание, респ. вида на затворническото общежитие по ЗИН. Това е сторено само по отношение на активираната присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК. Този пропуск може да се отстрани по реда на производството по чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. Водим от горното и поради липса на основание за възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 425, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение