Решение № 3599 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2012 г.

Решение № 3599 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 190, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Кръстю Евстатиев Статев от гр. София за спиране действието на § 34 от Постановление № 231 на Министерския съвет на Република България от 01.08.2011 г. в частта относно изменение и допълнение на чл. 90 от ППЗДС. В искането се излагат доводи, свързани с незаконосъобразността на предвиденото с обжалваното постановление изменение на посочения законов текст относно определяне на продажната цена по "пазарен принцип". Молителят счита, че ще бъде принуден да прави разходи за повторна оценка, тъй като има висяща преписка за покупко-продажба, което би му причинило вреди. Настоящият състав намира, че искането е направено от надлежно легитимирано лицe - жалбоподател, който има висяща преписка за продажба, незавършена, и за него е налице пряк личен интерес, тъй като оспореният акт засяга негови права и законни интереси, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Както при общите административни актове, така и при нормативните актове, оспорването няма суспензивен ефект, но изпълнението може да бъде спряно от съда. В разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от АПК не е предвиден процесуален ред за разглеждане на искането, за разлика от разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от АПК досежно спиране изпълнението на общ административен акт и чл. 166 относно индивидуален административен акт, поради което и предвид обстоятелството, че производството не е свързано със спиране на допуснато с влязло в сила разпореждане на административен орган за предварително изпълнение на акта, а с действие на нормативен акт, което е занапред, настоящият състав намира, че няма процесуална пречка за произнасяне в закрито съдебно заседание. При преценка на искането за спиране на действието на акта съдът взе предвид изложените в искането доводи и доказателствата по преписката и намира, че същото е неоснователно. Разликата в текста на обжалваната разпоредба, действаща преди направените с обжалваното постановление промени и след него, се състои в това, че съгласно стария текст "при продажба на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, цената се определя, като данъчната оценка на имота се увеличава с 20 на сто", а съгласно новия текст цената се определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Доводите на жалбоподателя са свързани с това, че не е предвидено какво следва да се направи с висящите преписки и че евентуално ще се наложат разходи за повторна оценка. Както се посочи, оспорването на подзаконовия нормативен акт не спира неговото изпълнение, освен ако съдът постанови друго. Възможността на съда да упражни това свое правомощие съгласно препращащата норма на чл. 196 от АПК е обвързана от преценка за наличието на обстоятелството, свързано с възможността да настъпят значителни или труднопоправими вреди за оспорващия. В настоящия казус извод за такива вреди не може да се обоснове от доказателствата, както и от доводите, изложени в искането за спиране. Основният довод за възможност да се платят нови суми за повторна оценка не е основание да се приеме, че ще бъдат причинени значителни или труднопоправими вреди. Хипотетичната възможност за настъпване на такива вредни последици следва да се прецени и с оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК, която предвижда служебно уреждане на последиците от компетентен орган. Воден от горното, Върховния административен съд - трето отделение,